Решение № 113 от 03.11.2025, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 845/2024
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 1 · Изборен кодекс
- чл. 182 · Изборен кодекс
- чл. 480 · Изборен кодекс
- § 1, т. 17 · Изборен кодекс
- чл. 39 - чл. 41 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 39 - чл. 41 · Конституция на Република България
- чл. 39 - чл. 41 · Конституция на Република България
- чл.45 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл.167 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100845 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№****/06.12.2024 г. на Г. Н.Н., с ЕГН: ********** с адрес: гр. З., ул. „*****." № 11 чрез адв.И. С., член на САК, л.н.
**********, със съдебен адрес: гр.З., ул. „С.“ №15 срещу Д. Т. Г., с ЕГН **********, гр.З., Вилна Зона „Ч.“. В исковата молба се твърди, че с постановление от районна прокуратура Елин Пелин, Териториално отделение - Пирдоп с липса за установени данни от обективна страна за реализирането на състава по чл.167 от НК, в нито една от формите на изпълнителното му деяние, а именно ал.1: „да пречи на някого да осъществи избирателното си право „ „ да предложи или даде другиму имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право“- ал. 2 . Също така не са налице и данни за започнало приготовление за това. В исковата молба се твърди, че видно от Докладна записка по Преписка с вх. № **********/2024г. по описа на ОДМВР- София на 24.10.2024г. около 15:35 часа в ОДЧ при ОДМВР- София на служебен телефон 02/22755 е получен сигнал, касаещ купуване на гласове в гр. З.. Сигналът е подаден от лицето Д. Т. Г. от структурата на „Възраждане" като сигналът е гласял следното: „ ... В момента в гр. З. обикалят пеша и с автомобили като цитира имена включително Г. Н.Н. с ЕГН: **********. Твърди , че същият купува гласове за „ Алианс за права и свободи“. Същото е потвърдил със собственоръчно писмено обяснение от дата 25.10.2024г. Като се е подписал за верността на обяснението и твърдението си срещу Г. Н.. В исковата молба се твърди, че съгласно константната съдебна практика, отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от клевети, изявление , както и от изявление, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Изявление за 1 извършването на престъпление от общ характер на са неверни факти които накърняват личните права на Г. Н.. Личните права и интереси, както свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. От Конституцията на Република България, се разпростира до пределите , до които засяга други конституционни ценности, както са доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996г. по к.д.№16/1998г. на Конституционният съд свободата и словото, прокламирана в чл. 39 - чл. 41 от КРБ, няма абсолютен характер. Правото всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава разпространява информация е проглА.о и в чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържа в чл. 39., чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволява то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общият за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях , както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. В исковата молба се твърди, че в конкретния случай сигналът чрез даване на изявление пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР - София за извършено престъпление от общ характер по чл, 167 от НК , счита за противоправно такова изразяващо се в накърняване личните права и интереси на ищеца. ПричИ. връзка между деянието и вредата е уронване на доброто име в обществото. В исковата молба се твърди, че така предявеният иск на правно основание чл. 45 ЗЗД кумулативно наличие на всички предпоставки а именно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата както и вИ., която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди и присъди да заплати обезщетение Д. Т. Г. с ЕГН: ********** - гр. З., Вилна Зона „ Ч." 226 за причинени неимуществени вреди на Г. Н.Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. З., ул. „*****." № 11 в размер на 5000лв. (пет хиляди лева) вследствие на изречени неверни твърдения за извършване на престъпление от общ характер пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР-София.
В съдебно заседание ищецът, се явява лично, чрез процесуалните си представители поддържа предявения от него иск. Излага подробни съображения в хода на делото, представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът Д. Т. Г. чрез пълномощника си адв.Е. Г.-М., със съдебен адрес: гр. Елин Пелин, пл.„************" №2, ет. 3, офис 1 в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че така предявеният иск е допустим, но искът е неоснователен, като съображенията му са следните: Счита, че от така предявения иск не се установява наличие на нито една от предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на доверителя ми противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вИ.. Счита, че поведението му не може да бъде прието за противоправно. Подаването на сигнал до държавна институция е право, проглА.о с основния закон, а упражняването на конституционно закрепени субективни права не може да се счита за противоправно 2 действие. В този смисъл от него не могат да произтекат вреди за трети лица. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че е налице и друго основание за отхвърляне на предявения иск, а именно: подаването на жалби и сигнали не попадат в обхвата на престъплението „клевета", тъй като чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ. Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване“ /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му. По настоящето дело, ответникът, на 24.10.2024 годИ., е подал сигнал до ОДМВР - София, че в гр. З. се купуват гласове, с което е изразил своето мнение, че се извършва нарушение на чл. 167 от НК. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала нередност, не повлиява негативно на правото му да изкаже мнение, тъй като лицето може да изказва мнение както с позитивна, така и с негативна насоченост, без значение дали субективното му виждане съвпада с обективното фактическо положение. Ето защо, като е упражнил свое право, ответникът е действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат да произтекат неблагоприятни правни последици /да понесе наказателна, а в случая и гражданска отговорност/. Следва да се има предвид, че след подаването на сигнала до ответника не може да въздейства върху нататъшния ход и развитие на производството. Ето защо, счита, че в случая не може да се говори както за наличие на противоправно поведение, така и за вИ.. Счита, че изложените в исковата молба твърдения не водят до установяване на противоправно поведение от страна на ответника, т.е. до осъществено от него действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Счита, че подаването на сигнал по своята правна същност не представлява противоправно деяние. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че в гр. З. е дочул, че се разпространява информация, че ищецът и други лица дават пари на граждани за гласуване за опредЕ. партия. Това е поводът да подаде сигнал за извършено престъпление по чл. 167 от НК. На следващо място, липсват и реално понесени вреди. От твърденията, изложени в молба в изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 1253/16.12.2024 г. по настоящото дело, е видно, че ищецът счита, че в резултат на подаването на сигнала от ответника са му причинени морални вреди, изразяващи се в неудобство, психически страдания, притеснения, вменяване чувство на виновност, клевета на доброто име в обществото. Изразяващи се в потиснатост, нервно напрежение, независимо от своята убеденост за правота, притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние за целия му социален кръг - приятели, близки и роднини. За така твърдените вреди, ищецът не представя доказателства такива действително да са претърпени. Липсват и 3 доказателства за твърденията на ищеца, че сигналът е станал достояние до целия му социален кръг. Същият не е разглА. и обявен публично, за да са налице основанията да се счете, че изложените в сигнала твърдения биха могли да се приемат като клевета на доброто име в обществото на ищеца. Ответникът по никакъв начин не е дал публична разгласа на сигнала, в резултат на което да злепостави ищеца. Липсват и доказателства в такава насока.
Ответникът в отговора на ИМ твърди, че ако сам ищецът е разпространил, че спрямо него има образувана преписка в РП-Елин Пелин /ТО-Пирдоп/ по повод на подаден от ответника сигнал, и тези факти са станали достояние на по-широк кръг от лица, това по никакъв начин не може да бъде вменено във вИ. на ответника, доколкото ефектът на узнаване е бил постигнат в резултат от действия на трети лица или на самия ищец. Счита, че ответникът е упражнил свое конституционно право на жалба/сигнал/. Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По аргумент от чл.57,ал.2 от Конституцията с това права не може да се злоупотребява. Защитата на права, включително и чрез подаване на сигнал до компетентните органи не представлява злоупотреба с право, която следва да бъде санкционирана. Добросъвестността е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че от изложените твърдения в исковата молба, както и от приложеното като доказателство към исковата молба Копие от Обяснение на Д. Т. Г. е видно, че същият е дочул в разговор на граждани, че няколко лица, включително ищецът предлага пари, за да се гласува за точно опредЕ. партия, като се говори, че е за ДПС на Д.. В резултат на така осъществяваната дейност, ответникът е счел, че се засягат неговите права с оглед на факта, че същият е бил кандидат за народен представител от 1111 „Възраждане" в 26 МИР,с оглед на което същият търси защита и съдействие от компетентните органи. Следователно, счита, че не е налице противоправно поведение и в този случай е изключена отговорността за деликт, като добросъвестността на ответника при подаване на сигнал изключва приложението на презумцията за виновност по чл.45,ал.2 от ЗЗД. На последно място счита, че предявения иск е твърде завишен размер, като същият не кореспондира с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът в отговора на ИМ моли съда въз основа на гореизложеното да отхвърли като неоснователен предявения иск от ищеца Г. Н. Н.. Ответникът в отговора на ИМ моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът се явява лично, чрез процесуалните си представители поддържа депозирания от него отговор на исковата молба. Излага подробни съображения в хода на делото, представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Копие от протокол;
Докладна записка; Копие от Обяснение от Д. Г.; Постановление за прекратяване от Районна Прокуратура - Елин Пелин Териториално отделение – Пирдоп; официална извадка от сайта на резултати избори от 27.10.2024г.; заверени копия на пр.пр. №1615/2024 г. по описа на РПЕлин Пелин, ТО-Пирдоп, като са събрани и гласни доказателства, както следва:
Разпечатката съдържа 16 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b929b91-3959-45e9-8743-b72e8f2b30be