Определение № 583 от 30.10.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Враца, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500481 по описа за 2025 година

С Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй е признато за незаконно уволнението на П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед ***/05.06.2024 г., издадена от П. В., в качеството му на оперативен директор на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, ЕИК ***, и е отменена заповедта като незаконосъобразна; постановено е възстановяване на П. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "***" в цех ТО на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД и е осъдено "ЕнергоремонтКозлодуй" ЕООД да заплати на П. Г. Г. сумата в размер на лв., представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е останал без работа за периода от 05.06.2024 г. до 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт е осъдено "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Козлодуй сумата в общ размер на 493,00 лв., представляваща държавна такса по уважените искови претенции.

С постановено по същото дело Определение № 135/12.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, КРС е уважил искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати на П.

Г. Г. сума в размер на 1 000,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

С Решение № 158/23.06.2025 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, КРС е отхвърлил предявеният насрещен иск на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД против П. Г. Г. с правно основание чл.221, ал.1 КТ.

Против посочените съдебни актове са постъпили следните жалби:

1. Въззивна жалба вх.№ 449/27.01.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

Най-напред в жалбата се поддържа, че решението е постановено при 1 съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата недопустимост, изразяващи се в това, че по молба на ответника районният съд е отменил хода по същество, връчил е препис от писмените бележки на ищеца, след което се е произнесъл с решение, без да насрочи делото в открито съдебно заседание, след да го обяви отново за решаване и едва след това да се произнесе с решение.

На следващо място в жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и множество други съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на ответното дружество, а именно:

- в противоречие с чл.314, ал.2 ГПК е разгледал делото по реда на бързото производство, вместо по общия исков ред, макар да е приел за съвместно разглеждане насрещен иск;

- в нарушение на чл.8, ал.3 ГПК в открито съдебно заседание на 15.10.2024 г. е докладвал молба вх.№ 5666/08.10.2024 г. на процесуалния представител на ищеца, в която се съдържат доказателствени искания, без същата да е била част от доклада по делото, без да е надлежно връчена на насрещната страна и е без на ответника да е предоставена възможност за становище и ангажиране на доказателства;

- ако се приеме, че делото е следвало да бъде разгледано по реда на бързото производство, е допуснато нарушение на чл.312, ал.2 ГПК, тъй като разпореждането по направените искания не е съобщено на страните;

- не е предоставена възможност на ответника да опровергае твърденията на ищеца, че не е провеждано ОС на КУТ, не са вземани решения и не е съставян протокол от 30.05.2024 г., чрез представяне на следните доказателства: списък на работниците, присъствали на събранието на 30.05.2024 г. във връзка с решение за избор на представители от страна на работниците и служителите в КУТ, както и три броя списъци на работниците, гласували "за" избора на А. С. Х., М. С. К. и С. П. Г.;

- районният съд не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба и с допълнителна молба от 08.10.2024 г. искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г., като няма и изрично изключване на това доказателство от доказателствения материал по делото.

Във въззивната жалба се изразява становище и за необоснованост на обжалваното решение, като се посочва, че:

- ако районният съд беше дал възможност на ответника да представи писмени доказателства, от същите би се установило, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. М. и С. Л., според които ОС на КУТ не е провеждано, тъй като от протоколите е видно, че същите лица са гласували "за", имената им са изписани собственоръчно и до тях са положени подписите им;

- не следва да бъдат кредитирани и обясненията на ищеца, който твърди, че никога не е бил наказван за нарушение на трудовата дисциплина, тъй като същите се опровергават от събраните писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие, от които е видно, че са му налагани дисциплинарни наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение";

- не следва да бъде давана вяра и на твърденията на ищеца, че е представител на КУТ от 7-8 години, тъй като съгласно чл.28а ЗЗБУТ 2 представителите на работещите по безопасност и здраве при работа на КУТ се избират от общото събраните на предприятието за срок от 4 години;

- при наличието на искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г. не може да се приеме, че представеният от ищеца протокол е неоспорен;

- необосновани са изводите на районния съд, че на ответника е била предоставена възможност за представи доказателства по отношение на оспорения от ищеца Протокол за проведено на 30.05.2024 г. Общо събрание на работниците на дружеството. В тази връзка се навеждат и доводи, че оспорването на този частен свидетелстващ документ е направено след изтичане на посочения в чл.193, ал.1 ГПК срок, както и че ответникът не е бил надлежно уведомен за такова оспорване, поради което е бил лишен от възможността да вземе становище и да ангажира доказателства.

Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е заемал позиция на представител на работниците и служителите в КУТ, считано от 30.05.2024 г., когато видно от представения протокол е проведено Общо събрание и са избрани нови членове. Ето защо работодателят счита, че за него не е съществувало основание да изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" и процедурата е спазена, както по отношение на правните, така и на фактическите основания за издаването на заповедта. Посочва, че от представените справки от преминаващата система на "ЕНЕРГОРЕМОНТ – КОЗЛОДУЙ" ЕООД се установяват по-ранните излизания на ищеца, а от приложените доклади от ръководен персонал е видно, че П. Г. системно е извършвал нарушения на трудовата дисциплина. Развиват се съображения, че поради специфичната дейност, осъществявана на обектите на територията на ответното дружество, действат ясни и строги правила за работа и достъп, с които са запознати всички работници и служители, и дори и минимални закъснения или преждевременни напускания на работното място застрашават работния процес. Извършва се позоваване на практика на ВКС относно понятието за системни нарушения на трудовата дисциплина. Изтъква се, че в процесния случай са налице дори и три предходни наложени наказания, поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание се явява законосъобразна и обоснована.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и по отношение на иска по чл.225, ал.1 КТ. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, че ищецът е доказал, че е останал без работа. Посочва, че на ищеца е било указано, че не посочва доказателства за оставането си без работа, поради уволнението, за исковия период, но ответникът не е уведомен тази указания да са били изпълнени. Счита, че е останало неясно защо съдът е приел, че ищецът е останал без работа за целия 6-месечен период, а не само в периода между уволнението до представянето на трудовата книжка по делото, който е 9 дни. В тази насока се позовава и на практика на ВКС.

Въззивникът счита, че с оглед законосъобразността на уволнението, основателни се явяват претенциите му за осъждане на П. Г. да му заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, равняващо се на 1 637,50 лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Моли за обезсилване на първоинстанционното решение като 3 недопустимо, а в случай, че същото бъде прието за допустимо – да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от П. Гълов искове и да бъдат уважени предявените от ответника насрещни искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата се правят искания за събиране на писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1287/05.03.2025 г. от П. Г. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

В отговора се навеждат доводи, че жалбата се позовава на писмени доказателства – протокол от проведено ОС в дружеството, който ищецът оспорва по отношение на неговата вярност и твърди, че такова събрание не е провеждано, а приложеното копие на подписи е такова на работници, които са се подписали, за да получат купони за храна. Излагат се съображения, че исканията за събиране на доказателства да преклудирани, доколкото такива вече са били сочени от ответното дружество, поради което е незащитимо и разбирането, че не е било уведомявано от съда какво и как да доказва. Изтъква се, че в заседанието, в което са били разпитани свидетелите на ищеца, е присъствал правоспособен юрист на дружеството, но въпреки това не са били сочени или събирани други доказателства. Въззиваемият счита, че приложените с жалбата доказателства са опит за последващо опровергаване на вече събрани в процеса доказателства.

Според изложеното, още със становището си по отговора на исковата молба ищецът е оспорил твърденията на работодателя, който не е представил своевременно доказателства за твърдени от него факти. Твърди се, че на 30.05.2024 г. не е провеждано ОС за промяна на КУТ, не е съставян представения протокол и не са вземани подобни решения. Въззиваемият сочи, че на тази дата е бил работник на дружеството, но не е участвал лично или чрез пълномощник в ОС, тъй като такова не е обявявано и никой не е канен за участие в него. Счита, че протоколът е съставен след подаването на исковата му молба. Изтъква, че в този протокол няма решение да бъде прекратен избора му за член на КУТ и дори не се споменава името му.

В случай, че бъде уважено искането на въззивника за събиране на гласни доказателства, въззиваемият също прави искане за допускане на свидетели до разпит. Прави и искане за събиране на писмени доказателства.

2. Частна жалба вх.№ 1592/18.03.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 135/12.02.2025 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК не предпоставя недопустимост на присъждането им, съгласно чл.81 ГПК. Посочва се, че ищецът е поискал допълване на решението в частта за разноските, тъй като в същото липсва произнасяне по разноските. Навеждат се доводи, че по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК хипотезата на допълване на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, а хипотезата за изменение на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които след като 4 съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им.