Решение № 568 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330104495 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на С. Ю. И., ЕГН ********** , с адрес в гр. П., ул. "К.", срещу „Би енд Джи КРЕДИТ " ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Незабравка " № 25 , и искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 21 и чл. 19 ал. 5 от същия закон, чл. 146 от Закона за защита на потребителите , чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55 от същия закон.

Ищецът твърди сключването на договор за потребителски кредит между страните с номер МАХ *** от дата 31.12.2022г.

В договора имало неравноправни клаузи - чл. 9, който в първата си алинея предвиждал такса за бързо разглеждане на кредита от 239.20 лева, а във втората - и такса за възможност за динамично плащане в размер на 400.80 лева, които били платени от ищеца. Договорът бил нищожен на основанието по чл. 22 от ЗПК, а клаузата на чл. 9 противоречала на добрите нрави, заобикаляла закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК , тъй като не била включена в общия процент на разходите по кредита. Затова се иска от съда решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 9 от договора и да се осъди ответното дружество да върне 100 лева, платени без основание по нея , както и присъждане на разноските по делото.

Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора , моли претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

1

Исковете са допустими, ищецът има интерес от исканото установяване.

По фактите , съдът установи:

Копие от договора е представено на чл. 7 от делото; установява се от същото, че ищеца е получил назаем сума от 800 лева, която следвало да бъде върната с лихва, на десет равни вноски от по 92.24 лева , или общо 922.40 лева, при посочени в договора лихвен процент от 32.11 % и годишен процент на разходите от 40.30 %.

Установява се от заключението на вещото лице , което съдът кредитира, че И. е платила по договора 23.92 лева от таксата за бързо разглеждане и 40.08 лева от тази за динамично плащане. Ако процесните две такси бъдат включени в размера на годишния процент на разходите ( а в посочения в договора процент на разходите те не са ), той ще се оскъпи почти четири пъти и ще надхвърли прага от 50.05 %, като стане 216.12 % на годишна база.

По правото :

Договорът е сключен на дата 31.12.2021г и предвид характера му ( той попада под дефиницията на чл. 9 от ЗПК ) по отношение на него е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключване, актуална и към датата на устните състезания по делото ( ДВ , изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. ).

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според единствения член на което , „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.05 %. В приложеното под № 1 към договора фигурира годишен процент на разходите от 34.92 %, и общ размер на всички плащания. С това посочване формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК; в договора фигурират реквизитите по чл. 11 от ЗПК и нищожност на същия на основанието по чл. 22 от ЗПК не може да бъде установена. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер 2 на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 4.2 от общите условия ) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.

Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.

Пространно изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата в договора, предвиждаща възнаграждение на кредитора нямат отношение към действителността на чл. 9 от същия договор, чиято хипотеза е различна по съдържание.

Нищожна е обаче в цялост, на основанието по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора , която предвижда безусловно задължение за плащане на възнаграждение на кредитора за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит и такова за „динамично плащане“ на част от вноските.

Такива клаузи са по дефиниция нееквивалентни, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация. С оглед казаното, съдът следва да приложи нормата на чл. 143 ал. 1 т. 20 от Закона за защита на потребителите и да прогласи само нищожност на клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора между страните. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ответникът не оказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора е нищожна и поради заобикаляне на закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Според заключението на вещото лице, при включването на размера на тези две плащания в годишния процент на разходите , той ще се оскъпи почти четири пъти и ще надхвърли прага от 50.05 % ( ще стане 216.12 % на годишна база ).

След като клаузата на чл. 9 от договора е нищожна, платеното по нея е дадено на неосъществено основание и подлежи на репариране като такова. Предвид установеното от вещото лице плащане , осъдителния иск е основателен в пълния си размер.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответното дружество. На адвоката на ищеца се присъжда хонорар от 600 лева ( с ДДС ) , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства); хонорар се присъжда при общ материален интерес от 64 лева , какъвто се защитава и с двата иска.

3

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, че в отношенията на това дружество с ищеца С. Ю. И., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.

"К.", е нищожна на основанието по чл. 146 във връзка с чл. 143 ал. 2 т . 20 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 9 от договор за кредит номер МАХ *** от дата 31.12.2022г., в цялост.

Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на С. Ю. И., ЕГН ********** , с адрес в гр. П., ул. "К.", сумата от 370 лева разноски по делото.

Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на адв. Е. Г. И., АК Пловдив , адрес на дейност ул. "Х.К." , сумата от 600 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4