Решение № 144 от 09.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Добрич, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Р. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500820 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 2920/23.10.2025 год. (подадена чрез ЕПЕП на 22.10.2025 г.) от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, законни представители В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т., чрез упълномощения юрисконсулт К. З., срещу решение № 67/25.09.2025 год. по гр. Дело № 108/2025 год. по описа на Генералтошевския районен съд, с което е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022 г., сключен между Д. П. Д. с ЕГН ********** от с. Р., общ.

Генерал Тошево, ***, в качеството му на кредитополучател, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК.

Със същото решение ГТРС е осъдил на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на Д. П. Д. сумата от 817,14 лв., представляваща получена сума без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 17.03.2025 г. до окончателното изплащане. С посоченото решение въззивникът е осъден да заплати на осн. чл.

1

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. Д., член на САК личен № ***, в качеството му на процесуален представител на ищеца, сумата от 2 413,04 лв., сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да заплати по сметка на ГТРС сумите от: 243,65 лв., представляваща държавна такса по предявените уважени искове, както и сумата от 800 лв., представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

С определение № 302/10.11.2025 г. Районен съд – Генерал Тошево е изменил на осн. чл. 248 от ГПК решение № 67/25.09.2025г. по гр. дело № 108/2025 г. в частта на присъдените в полза на ищеца разноски по делото при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, като е постановил следното:

Осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, законни представители В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т. да заплати на осн. чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адв. А. Д., член на САК личен №***, сумата в общ размер от 1 420,96 лв., представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 22.10.2025 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 08.10.2025 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въззивникът счита, че изискването за точно посочване в договора на 2

ГПР и общо дължимата от потребителя сума към момента на сключване на договора е спазено и написано в Договора, поради което същият съдържа всички необходими реквизити, за да отговора на изискванията на закона.

На следващо място е отправено оплакване, че съдът не е обсъдил наведените от въззивника, ответник по делото, аргументи в отговора на исковата молба относно характера на дължимата застрахователна премия, както и че стойността на тази премия не следа да се включва в размера на общите разходи по кредита, доколкото сключването на застрахователния договор не е условие за получаването на сумите по кредита, т.е. сключването на договора за застраховка не е задължително условие за сключването на договора за кредит.

На отделно основание се навеждат аргументи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилния извод на съда, че реалният размер на ГПР /годишният процент на разходите/ е различен от този, посочен в договора. В тази връзка се настоява, че разходите по застрахователния договор не следва да бъдат причислени към ГПР.

Оспорва се също така и извода на съд относно неспазването от страна на кредитора на изискванията на ЗПК относно императивното и формално представяне на информация на потребителя относно правото му на отказ от договора.

Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на районния съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат А. Д. от АК – гр. София, според който решението на Районен съд – Генерал Тошево като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по 3 тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 108/2025 г. по описа на Генералтошевския районен съд е образувано по искова молба от Д. П. Д. с ЕГН ********** от с.

Р., общ. Генерал Тошево, ***, чрез адвокат А. Д. от АК – гр. София, с която срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от законните представители В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С. и Л. Т., са предявени следните обективно съединени искове: за обявяване за недействителен Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022 г., сключен между ищеца, като потребител, и ответника, като кредитор, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.

22 във вр. с чл. 11, ал 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, поради неточност в посочването на размера на разходите и поради липсата на посочен конкретен лихвен процент на ден в процесния договор. В условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, е предявен иск за обявяване за недействителни клаузите на чл.7.1 във вр. с чл. 7, т. 2 и т. 3 на Договор за потребителски кредит № 7053325127 от 3.08.2022 г., относно дължимата застрахователна премия във връзка с декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към застрахователни програми на кредитора за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International по процесния Договор на осн. по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако посоченият евентуален иск бъде отхвърлен, е предявен иск за обявяване по чл.26, предл. трето от ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата на чл. 9.1. от Договор за потребителски кредит № 7053325127 от 3.08.2022 г. за размера на възнаградителната лихва.

Отделно от това е предявен и главен иск по чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 545,68 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на 4 предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски по делото при условията на чл.38,ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С протоколно определение от 15.09.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като е увеличен размерът на исковата претенция от 545,68 лв. на 817,14 лв.

Според изложените в исковата молба твърдения на 3.08.2022 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № 7053325127 за сумата от 3 000 лв., с падеж на задължението на 05.02.2024 г. Общият размер на застрахователна премия, във връзка със сключения договор за застраховка, възлиза на сумата от 574,02 лв., която сума включва: сумата от 179,82 лв. – застраховка Banк пакет 3 сметка /bill / и застраховка Banк пакет 3 кредит + сметка /bill / за сумата от 394,20 лв., като общия размер на кредита възлизал на сумата от 3 574,02 лв. Съгласно чл. 9,т.1 от Договора лихвеният процент е в размер на 40,92.%, представляващ лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите. В чл. 10 от Договора е уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,02%, като общата дължима сума е в размер на 4 841,28 лв. Срокът на договора е за 36 календарни месеца на 36 месечни погасителни вноски в размер на 355.09 лв. с падеж 25-то число на съответния месец. Като писмени доказателства по делото са приложени застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, както и общи условия за ползването на застрахователните програми.

Д. П. Д. счита, че процесният договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 10, ал., т. 10 и т. 20 от ЗПК, поради следните причини: на първо място е налице неправилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР), поради липсата на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, като и невключването на дължимата застрахователна премия в тези разходи. Липсата на всички компоненти, формиращи ГПР, води до неяснота на протребителя относно неговия размер, което води до нарушение по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и до невъзможност за потребителя – кредитополучател, да провери 5 индивидуалните компоненти, от които се формира ГПР, поради липсата на посочване по ясен и разбираем начин на всички разходи, които потребителят ще претърпи във връзка със сключения договор за кредит, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В тази връзка се настоява, че посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно, за да се приеме, че спазени изискванията на закона – чл. 19, ал. 1 от ЗПК. От съдържанието на процесния договор ищецът не би могъл да получи пълна, точна и максимално ясна информация относно разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован извод относно сключването на договора.

На следващо място в общия разход по кредита, според ищеца, следва да фигурират и дължимите застрахователни премии, тъй като те представляват друг вид разход на потребителя, пряко свързан с договора за кредит или представлява разход за допълнителна услуга.

На следващо място дължимата застрахователна премия неправилно е прибавена към главницата, вместо към другите разходи по кредита, което накърнява принципите за добросъвестност и води до значително неравновесия в правата и задълженията на страните по договора. Включването на един разход вместо в общия разход по кредита, а в общия размер на кредита, винаги води до изкривяване на процентното изражение на ГПР, е неправилното посочване на ГПР е равносилно на липсва на такъв. В тази връзка ищецът обръща внимание на факта, че правилата, регламентиращи компонентите и изчисляването на годишния процент на разходите са императивни. С включването на застрахователните премии към главницата се постига недопустимо прехвърляне на икономическия риск изцяло върху потребителя.