Решение № 89 от 15.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600068 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане от осъденото лице – И. М. Х., чрез адв. Д. М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 225/2022 г. на Окръжен съд Търговище, с което е изменена присъда №18/18.08.2021г., постановена по НОХД 30/2021г. по описа на РС – Омуртаг и е намален срока на наложеното наказание на основание чл.55 от НК.

В искането се поддържат основания та за възобновяване по чл.422, ал. 1 т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 1 -3 от НПК. Твърди се, че инстанциите по фактите са допуснали процесуални нарушения от категорията на съществените, кредитирайки като достоверни резултатите от извършеното изследване, установило съдържание на наркотични вещества в кръвта на осъденото лице, ползването на извънпроцесуални изявления на Х. при постановяване на осъдителния акт, нарушения по чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК.

По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, Х. оправдан, делото върнато за ново разглеждане или намален размера на 1 наложеното наказание.

В съдебно заседание, преупълномощеният защитник – адв. Ц. Т. – ВАК, поддържа искането за възобновяване. С доводи за опорочена процедура при извършването на изследване, цели възобновяване на приключилото наказателно производство.

Осъденото лице И. Х. не се явява пред настоящата инстанция.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на релевираните оплаквания. Изтъква, че доводите в искането по-скоро сочат необоснованост, която проверка е извън обхвата на производството по възобновяване.

Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда. За да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 18 от 18.08.2021г. г. по НОХД № 30/2021 г., състав на РС – Омуртаг е ангажирал наказателната отговорност на И. М. Х. за извършено деяние по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, при първоначален общ режим и глоба в размер на 500лв. По реда на чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 38/2017г. по описа на РСОмуртаг - 9 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца.

При въззивна проверка състав на ОС – Търговище е счел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и прилагайки нормата на чл.55 от НК е намалил размера на наложеното наказание до 3 месеца лишаване от свобода, търпими при общ режим. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Искането е процесуално допустимо, направено от легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл. 421 от НПК . Актът, чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество обаче, същото се явява неоснователно.

На първо място следва да се уточни, че макар доводите да са формулирани като такива, свързани с нарушение на материалния закон и 2 съдопроизводствените правила, то те са насочени предимно срещу доказателствената обезпеченост и приетите въз основа на нея фактически и правни изводи, т.е. относими към необосноваността. Известно е обаче, че тя не е предвидена като самостоятелно основание за касационна проверка на съдебните актове, поради което и настоящата инстанция по възобновяването разполага единствено с процесуалната възможност да провери спазването на правилата на процесуалния закон, рефлектиращо и върху правилното формиране на вътрешно убеждение у инстанциите по фактите. Този съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и на окръжния при последвалата въззивна проверка. Изводите за виновността на И. Х. се основават на свидетелските показания по делото, веществените доказателства, писмени такива. Личната версия за случилото се е била съпоставена, анализирана и аргументирано отхвърлена като недостоверна.

Тук следва да се отбележи, че възраженията на защитата, свързани с доказателствената обезпеченост на обвинението по чл.343б, ал.3 НК са били поставяни на вниманието и на решаващите инстанции и са намерели своя обоснован отговор. Настоящият състав не съзира пороци при формиране на тези изводи при приетите за установени факти.

За да реализира следващата се от нормата на чл. 343б, ал. 3 НК наказателна отговорност на осъденото лице първата инстанция е подложила на внимателна проверка всички доказателства и е изложила убедителни мотиви защо приема за установена тази фактическа обстановка и въз основа на кои доказателствени материали. Всички възражения, свързани с реда за тестване на подсъдимия за наличие на наркотични вещества са били надлежно обсъдени и изводът на първата инстанция да приеме липса на съществени нарушения на Наредба № 1/2017 г. не е произволен. Сочените от защитата нарушения не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на присъда и въззивното решение. Те са били съпоставени с показанията на свидетелите и с останалите доказателства по делото, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Съдът е изложил пространни съображения защо пороци при констатирането на управление на 3

МПС след употреба на наркотични вещества от осъденото лице И. Х. не са установени и резултата получен от тестването с техническото средство е коректен.

Основните критики, че използваното средство, установило и съдържанието на тетрахидроканабинол (марихуана) е негодно и съответно не може да бъде ползвано като източник на достоверна информация в наказателния процес, е неоснователно. Сред писмените материали по делото л.31, гръб, БП, се намира Заповед на Министъра на вътрешните работи от дата 21.04.2016г., съобразно която проверката за употреба на упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се извършва с „ Drug Check 3000”, .т.е към момента на процесното събитие именно това е било одобреното средство за извършване на проверки на водачите на МПС.

Прочитът пък на методическите указания (л.34 и следващи БП), не установява отклонение от предписанията при провеждането на теста.

Свидетелските показания с категоричност установяват спазена процедура (в този смисъл са показанията и на в.Еюпов, осъществявал надзор върху дейността на Т.Х. при вземане на пробата, и на самия Хасанов).

Относимата към проблематиката НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), не съдържа изискване за използването на предпазни ръкавици при провеждането на теста. Видно от доказателства по делото, след провеждането на „Drug Check 3000” е съставен талон (л.27, БП), в който е отбелязано, че Х. отказва медицинско и химическо изследване, както и доказателствен анализатор.

Съобразно изискванията на Наредбата, е съставен и протокол за извършване на проверка (л.28, БП), както и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби (л.29, БП). В последния документ отново е вписан отказ за освидетелстване и изследване, а съобразно чл.6, ал.9 при отказ на лицето, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В съставения АУАН е отразено, че лицето няма възражения, обстоятелство удостоверено и чрез неговия подпис.

Изложеното доказва, че действията на полицейските органи отговарят на 4 задълженията, вменени им чрез относимата нормативна уредба. Доводите, отправени чрез искането за възобновяване, свързани с неспазване на изискванията на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. са несъстоятелни.

За направения тест е бил съставен приемо–предавателен протокол (л.23, БП), като по този начин и техническото средство е било приобщено към доказателствената основа по делото.

Неоснователно е оплакването, че осъждането на Х. почива основно на негови извънпроцесуални изявления. Макар защитата да не е посочила кой според нея са тези извънпроцесуални изявления на осъденото лице, тук следва да се посочи, че Х. от момента на своето привличане към наказателна отговорност - 27.01.2021г.(14:40 часа), никога не е признавал вината си (дори и извън процесуално). Единствено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби (л.29-30 БП) е посочено, че Х. бил употребил на 20.01.2021 г., 24 ч. канабис. На това отразяване обаче нито първата, нито втората инстанция са предали каквото и да било доказателствено значение, нито пък са градили някакви доводи. Единствените изводи, които инстанциите по фактите са извели от този писмен документ, са свързани с отказа на осъденото лице да даде биологичен материал за медицинско изследване, с което свое действие сам Х. се е лишил от възможността да бъдат проверени резултатите от извършеното му преди това изследване с техническо средство Drug Check 3000. Този отказ обаче не може да лиши от достоверност резултата, добит от проверка, осъществена по реда на цитираната наредба с техническо средство, одобрено по съответния ред.

Именно това е било доказателството, мотивирало инстанциите по същество да приемат за доказано обвинението, възведеното срещу Х..

По изложените съображения този състав приема, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е изградено на базата на събрани по реда на НПК доказателства и на годни доказателствени средства, оценени в съответствие с тяхното действително съдържание.

Не е налице и основанието по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Санкцията не се явява прекомерна. Въззивният състав е приложил чл.55 от НК и е намалил размера на лишаването от свобода до 3 месеца, приемайки, че обстоятелствата, които смекчават отговорността на осъденото лице са многобройни. Като такива той е взел предвид – изминалото време от 5 извършването на деянието, добрите му характеристични данни, факта, че отделно от наложеното наказание Х. следва да търпи и друго наказание Лишаване от свобода в размер от 9 месеца. Настоящият състав разграничава своите аналитични изводи, от тези на въззивната инстанция, съобразно основания за приложимостта на чл.55 от НК. Деянието е извършено на 22.01.2021г., лицето е било привлечено в качеството на обвиняем на 27.01.2021г., делото е внесено за разглеждане с обвинителен акт пред РС – Омуртаг на 01.02.2021г., постановена е присъда на 18.08.2021г., образувано е въззивно производство на 24.11.2022г., а постановеното въззивно решение е от 15.02.2023г. Процесуалната хронология не установява неразумност на срока за разглеждане на наказателното дело, съобразно критериите, установени в НПК, в практиката на ВКС и ЕСПЧ. Процесуалното нарушение, допуснато от РС – Омуртаг, чрез налагане на наказание лишаване от правоуправление за срок по-малък от срока на наказанието на лишаване то свобода е бил саниран от въззивния състав, посредством приложението на чл.55 от НК. Фактът, че Х. следва да търпи отделно друго наказание, приведено в изпълнение на основание чл.68 от НК се дължи изцяло на поведението на искателя, и в никакъв случай не следва да обосновава снизхождение, каквото е проявил въззивния състав. Ето защо санкцията в този й размер се явява изключително минимализирана, с оглед извършеното и извършителя.

Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК изключва възможността за намеса спрямо актовете на редовните инстанции.