Определение № 32522 от 01.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32522 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110176279 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********, представлявана от адв. Н. И. И., със съдебен адрес в **** против „Софийска вода“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в **** III****, представлявано от В.Т. и Ф.Д..

Твърди се в исковата молба, че след направена справка в ответното дружество ищцата е установила, че „Софийска вода“ АД претендира от нея заплащането на половината от сумата, за която е издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. на стойност от 1 810,72 лв. Със счетоводния документ са начислени ВиК услуги по абонатен № **********, открит за имот, находят се в ***.

В. И. оспорва дължимостта на сумата като твърди, че не е налице облигационна връзка между нея и ответното дружество, тъй като не е собственик или вещен ползвател на водоснадения имот. Сочи, че ответното дружество не е предоставяло ВиК услугите, чиято стойност претендира. Навежда доводи, че задълженията й към ответника са погасени по давност, тъй като от падежа им е изтекъл срок по-дълъг от три години.

С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на отрицателен установитилен иск за недължимостта на 1/2 от сумата по фактура № ********** от 28.02.2019 г.

С решение № 12698 от 30.06.2025 г. предявеният отрицателен установителен иск е уважен при условията на признание на иска, а ответното дружество е осъдено да заплати разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На 01.07.2025 г. процесуалният представител на „Софийска вода“ АД депозира молба за изменение на решението в частта му за разноските. Навежда съображения, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия за принудително събиране на отреченото парично вземане. Излага доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не представлява фактическа или правна сложност, а ответникът е признал исковата претенция.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на В. И. депозира становище, с което оспорва молбата на ответното дружество.

Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:

Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ответното дружество, чрез неговия пълномощник.

1

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По съображения, изложени и в постановеното решение, решаващият орган приема, че в случая не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, осчетоводявайки отречените вземания като дължими. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.

Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

С молбата за изменение на решението в частта за разноските, ответникът реално поддържа и направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в хода на производство. Съдът намира същото за неоснователно.

Присъденият адвокатски хонорар е в размер на минималния такъв, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително, съгласно решение на СЕС по дело № С – 438/22 от 25.01.2024 г. Наредбата на Висшия адвокатски съвет не е задължителна за съда, тъй като е приета от съсловна организация. Независимо от това, съдът счита, че размерите, посочени в Наредбата са ориентир за възмездяването на адвокатския труд. Безспорно настоящето производство не представлява фактическа и правна сложност – ответникът е признал иска, проведено е само едно открито съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства. Въпреки това, следва да се вземе предвид положения адвокатски труд от страна на процесуалния представител на ищеца – изготвяне на искова молба, подготовката на приложенията към нея, депозирането й пред съда, изготвяне и депозиране на становище за откритото съдебно заседание. Съдът счита, че този труд следва да бъде оценен на минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, а именно сумата от 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в **** III****, представлявано от В.Т. и Ф.Д. за изменение на решение № 12698 от 30.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 76279 по описа за 2

2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3