Решение № 434 от 10.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Ямбол, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20242330102677 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Г. от гр. С. против М. Г. П. от с. К., общ. Т., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на на 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Т., обл. Я., на ул. ***, представляващ: ПИ *** от 990 кв.м., който участва в УПИ ***, целият от 1070 кв.м. в кв. *** по плана на с. К., заедно с 1/10 ид.ч. от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м. и второстепенна сграда ( обор) с площ от 42 кв.м., при граници на УПИ *** : улица ***;

***; ***.

Твърди се, че ищцата е собственик на посочения по-горе имот, който придобила на 03.06.2019 г. от Р. Ж. М., чрез договор за покупко- продажба. Твърди се, че от закупуването на имота до настоящия момент повече от пет години само ищцата владее имота като негов законов собственик, за себе си, спокойно и несмущавано. Към нея никой не бил отправял съдебни претенции, такива по изп. дела и/или смущавал владението й по какъвто и да било друг начин- с правни или фактически действия.

Ответницата била ***на продавача Р. Ж. М., като с решение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, потвърдено с решение по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС, вл. в сила на 15.12.2020 г. било признато за установено по положителен иск по чл.124 ГПК, че ответницата е собственик на 1/10 ид.ч. от посочения по горе недвижим имот- а именно от дворното място и построените в него жилищна сграда и обор, като бил отменен и КНА до размера на запазената от 1/10 ид.ч., с който Р. М. се легитимирала като собственик на целия недвижим имот. Посочва се, че притежаваните от ответницата 1/10 ид.ч. засягат правото на собственост на ищцата, като на практика поставяло под съмнение собствеността й върху тази ид.ч., въпреки, че не била страна по посочените по-горе дела. Същата не можела да се разпорежда самостоятелно, спокойно и несмущаващо като собственик на имота в неговата цялост, като това обстоятелства и създавало и административни пречки.

1

Твърди се, че ищцата е добросъвестен собственик на целия имот по смисъла на чл.70 ЗС и с оглед на това, че не била страна по водените от ответника и ***съдебни дела не била ангажирана със СПН по тях, като решенията не се отразявали на нейното право на собственост върху имота. Също така отношенията между страните по делата и ищцата се подчинявали на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД и не засягали по никакъв начин и не касаели нейното право на собственост върху целия описан по-горе недвижим имот, като ИМ пред ЯРС била вписана след датата на извършване на нотариалния акт, с който придобила имота.

Отделно от горното се твърди, че отношенията между ответника М. Г. П. ( ищец по посочените по-горе съдебни дела пред ЯРС и въззивната инстанция ЯОС) и починалата и ***( ответник по посочените съдебни дела) се подчинявали и протичали според разпоредбите на чл.57, ал.2 ЗЗД, като искането към него момент на връщане на посочената 1/10 ид.ч. от недвижимия имот била отчуждена преди завеждането на делото, като тя вече не съществувала в патримониума на ответницата и между страните се дължала само нейната действителна стойност, като техните отношения във връзка с 1/10 ид.ч. от имота не се отразявали върху правото на собственост върху целия имот на ищцата. Също така се твърди, че ищцата била собственик от 03.06.2019 г., добросъвестен владелец на имота според разпоредбата на чл.79 ЗС , като изминали повече от пет години в които спокойно, неоспорвано и несмущаващо било владението й върху имота, следователно го била придобила целия, включително и процесната 1/10 ид.ч. по давност.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 и ал.2 ЗС, влезлите в сила вписани ИМ се отбелязвали от ищеца в шест месечен срок. Решението било влязло в сила на 15.12.2020 г., а вписването му станало на 31.01. 2022 г., значително след изтичане на законоустановения шест месечен срок, като същото било със статут на невписано и действието му ангажирало само страните по делото, като ищцата не била обвързана от последиците му.

Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Г. П.. Предявения иск се счита за допустим, но изцяло неоснователен. Не се оспорват твърденията, че ищцата на 03.06.2019 г. придобила собствеността върху посочения имот в с. К., общ. Т., обл. Я., като и че с посочените решения ответника била призната за собственик на 1/10 ид.ч. от недвижимия имот. Оспорва се обстоятелството, че ищцата била добросъвестен владелец на имота, като по този начин придобила и 1/10 ид.ч. на ответника, на основание давностно владение, продължило повече от пет години. В тази връзка се счита, че макар и в нотариалния акт починалата да била обективирала воля за разпореждане с целия имот, договорът не бил породил транслативното си действие по отношение на притежаваната 1/10 ид. ч. от ответника, поради причината, че продавача Р. М. никога не била притежавала собствеността върху имота в пълен обем, като в тази насока притежаваната от ответника ид.ч. била придобита от нея на основание наследствено приемство от нейния ***. Ответникът М. П. упражнявала владение върху притежаваните от нея ид.ч., като нейното владение било установено трайно, явно и непрекъснато, което продължавало и към настоящия момент. Оспорва се изцяло твърденията на ищцата за упражнено от нея владение върху целия имот. Твърди се, че Р. М. била леля на ищцата, като през м. април 2019 г. последната я била взела в гр. С. с уговорката да се грижи за нея, където в последствие и починала. От него момент до 2022 г. Р. М. не била се връщала в с. К., 2 като прехвърлителната сделка макар и оформена като договор за покупко- продажба, всъщност обективирала безвезмездна сделка с дарствено намерение у прехърлителя в полза на ищцата, респ. съставлявало договор за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за издръжка и гледане. Касаело се за роднинска връзка между продавача и купувача, като посочената в н.а. продажна цена била по- ниска от данъчната оценка.

По тези съображения се твърди, че се касае за привидна сделка, което било основание за нищожност на същата, като изначало не било налице придобивното основание, което било годно да направи ищцата собственик. Отделно от това се твърди, че ответника владеела имота като свой, със съответните намерения за своене и действително упражняване на фактическа власт, като това нейно владение продължавало и до днес. Същата с помощта на ***, се грижила за имота, като го чистила, поставила катинар на порталната врата, която била разбита от неизвестни лица. В последствие върху нея бил поставен още един катинар от лице, което ищцата пратила, като ответницата продължила да има достъп до имота, да го поддържа и стопанисва. В тази връзка се твърди, че ищцата не била посещавала имота, не била манифестирала явно или чрез конкретни свои действия, доведени по недвусмислен начин до знанието на ответницата, намерението си да владее целия имот или дори части от него като свой, вкл. и да отблъсква и преустановява достъпа на трети лица до него. Също така се твърди, че поради родствената връзка между продавача и купувача по сделката, ищцата е знаела, че М. не е единствен собственик на имота. Отделно се твърди, че невписването на съдебното решение в шестмесечния срок било ирелевантно за спора.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

Ответницата лично и с упълномощения си адвокат оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С НА № *** год. Р. Ж. М. е продала на С. И. Г.а собствения си недвижим имот- ПИ *** ,с площ 990 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда , лятна кухня и обор.

С решение по гр. дело № *** год. на ЯРС, потвърдено с решение на ОС – Я. и влязло в сила на 15.12.2020 год., е признато за установено по отношение на Р. Ж. М., че М. Г. П. е собственик на 1/10 ид.ч. от процесния ПИ, както и на 1/10 и.д.ч от построените в него жилищна сграда и обор, като на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК е отменен в посочените части издадения в полза на Р. М. КНА № ***год.

С решение по адм. дело № *** год. АС – Я е прогласил нищожността на писмо от 28.02.2022 год. на *** на Община Т. Посоченото дело е изискано и приложено в цялост към настоящото гражданско дело.

Установява се от приетото копие от Акт за смърт, че Р. М. е починала на *** год.

От приетото Удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата е племенница на починалата Р. М., а ответницата – нейна ***Представени са и доказателства за сключени застраховки – Избор на дома, между ищцата и „Евроинс“ АД за 2021 , 2022 , 2024 и 2025 година.

По делото са събрани и гласни доказателства.

3

В показанията си св. С. – ***на страните посочва, че познава и двете от дълги години. М. и *** били в лоши отношения.Преди да почине *** Р. живеела заедно с *** в спорния имот в с. К. Той бил на *** и ***на ***, като свидетелката не знае как е станало, но имотът придобила Р. през главите им.Живели там до смъртта на ***. След което , т.к. имали и друга къща М., *** Р. и *** отишли да живеят в тази друга къща. В проблемния имот сложили приятели под наем, за да пазят имота. М. ходела да ги тормози и да им иска наем. Правела се на собственичка и постоянно занимавала полицията. М. нямала ключ, когато бил жив ***,както и когато били там наематели.

Не е правила ремонти и не е работила двора. Двора се ползвал от *** на С., тя имала ключ и му разрешила , на което свидетелката присъствала. След 1996 година М. не била ходила в имота. Преди да отиде при С. , *** Р. живеела заедно с М., но било голям тормоз. Р. отишла при С. след като й продала къщата. Казвала, че на едни цигани ще даде имота само и само да не остане за М.. Последната се разпореждала като собственик в имота и тормозела наемателите. Първоначално твърди, че отношенията между Р. и С. не били близки, а в последствие пита – как няма да са близки.След прехвърляне на имота и двете живеели в С.. Имало теч в имота и *** го направила. Свидетелката нямала ключ за имота и след смъртта на *** не е влизала в него. Единствено е виждала в имота И..

Св. П. – *** на ответницата посочва, че познава имота и след смъртта на *** , след 1994 година са ходили в спорния имот да помагат на *** на ***. *** Р. се грижела за имота до към 2000 година, когато починал *** и се преместила да живее при тях също в с. К., до 2019 год., когато се изнесла. В последствие разбрали, че е в С. при С.. След прехвърляне на имота не ги е посещавала. Отношенията били нормални до 2016 год., когато Р. решила да ги съди. След като се развалили отношенията *** дала имота под наем. След като минало делото *** си търсела наема за нейната идеална част.В спорния имот ходели преди да се влошат отношенията, засявали дръвчета и различни култури. След като С. придобила имота те посещавали същия в техни дни, ходили са двамата със ***, след това ходил и свидетелят, т.к. имало за извършване ремонтни дейности . Уведомили ги, че е влизано в къщата и в двора.

Мисли, че наемателите напуснали през 2023 година и тогава отишли да видят какво е положението .Порталната врата била само с един синджир. М. имала ключ. Имало стар катинар, като свидетелят не помни от кога е. Твърди, че в различни периоди са правили разни неща в имота. Ходели минимум три пъти в месеца. През това време не са засичали С. в имота. Сам веднъж им казали, че дала 20 лв. на някакъв човек да сложи катинар, но след като те вече си били сложили катинар. Мисли, че е имало влизане в имота през 2023 година, когато си сложили катинар, защото имало още едно влизане през 2024 година. Ремонти по сградата извършвали през 2023 година, както и по обора и саите. Обадили се на *** на ищцата, т.к. бил ***. През това време С. не се противопоставяла да напуснат имота.Не е забелязал някой друг да е ходил и поддържал имота. Към днешна дата в имота не се живеело постоянно. Там *** на ищцата гледал телета със знанието и съгласието на ***. Той живеел в съседния имот.