Протоколно определение № 503 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 240/2026
- Вид
- Протоколно определение № 503
- Подписан
- 18.05.2026
- Състав
- Деян Иванов Денев, Камен Георгиев Господинов, мл.с. Бойко Александров Мачорски
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 331, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 503 гр. Варна, 18.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деян Ив. Денев
Членове:
Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Галина Г. Славова и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600240 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 11:04 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ К. Л. В., нередовно призован /призовката е върната в цялост, с отбелязване, че лицето не живее на адреса/, не се явява. За него се явява адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ- Ч. О. А. К. А., редовно призован, се явява лично и с адв. О. А., редовно упълномощен от предходната инстанция и приет от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ: Ако счетете, че подсъдимият е бил издирван в достатъчна степен и не е установено местонахождението му в страната, няма пречки да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Налице са предпоставки за даване ход на делото по реда на чл. 269 НПК. Правя изявление, че не се противопоставям да се гледа делото в отсъствието на подзащитния ми. Представям договор за наемане на артист- изпълнител, от който е видно, че подзащитният ми работи и се намира в САЩ.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ГР. ИЩЕЦ- Ч. О. А.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед констатацията, че подсъдимият не може да бъде намерен и да бъде призован, намира, че са налице основанията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, тъй като това според съдебната преценка няма да попречи за изясняване на обективната истина.
С оглед на изложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 269, АЛ. 3, Т. 1 от НПК
На основание чл. 331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Денев.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба срещу присъдата на първоинстанционния съд. Считам същата за незаконосъобразна и необоснована, поради което моля да я отмените. В допълнението към жалбата съм изложил подробно вижданията си относно неправилността на присъдата.
Нито един от свидетелите не говори за такива умишлени действия, довели до причиняване на телесната повреда. Внесеният обвинителен акт е за средна телесна повреда, като изпълнителното деяние е скачане с два крака върху глезена. Това се поддържа и в съдебно заседание от прокурор. Съдът в мотивите си, на лист 3, също приема, че „скочил с два крака върху десния му глезен, в който момент пострадалият изпитал силна болка в тази област на крайника си“, т.е. изпълнителното деяние е скачане с два крака. Това се изключва като възможен механизъм, първо от съдебномедицинските експертизи и второ, няма никакви доказателства за това. Но, забележете съдът, приемайки тази фактическа обстановка, впоследствие в мотивите си на лист 14 развива, че подзащитният ми като е блъскал и бутал пострадалият А., е следвало да съобрази и да допусне, че той може да залитне, може да падне, 2 може да си усуче крака и забележете, съдът говори за наличието на случаен фактор, т.е. заклещване в саксии на палми, които да се намирали там и оттам настъпва това увреждане, а самият пострадал също говори, че се опитал да се извърти, да се усуче, какъвто механизъм сочат и съответно съдебните експерти. И тук въпросът е: „Кое е изпълнителното деяние?“ Обвинението е за скачане с два крака. Съдът приема евентуален умисъл вследствие на бутане, падане, завъртане, че бил длъжен да съобрази всички обстоятелства, които ще последват след бутане, падането, усукването и т.н. Считам, че в това отношение присъдата е немотивирана и незаконосъобразно съдът е осъдил подзащитния ми за деяние, което не е възведено в обвинителния акт като такова и по което би следвало да се гледа делото. Имайки предвид тези съображения моля да постановите вашия съдебен акт, като отмените присъдата и признаете подзащитния ми за невиновен в извършване на деянието, за което е обвинен.
Моля, ако не приемете тези доводи, да се произнесе по мярката за неотклонение, като я измените. От представения днес договор е видно, че подзащитният ми упражнява труд в чужбина, съществуват решения и на наши съдилища, и на Европейския съд, че упражняване правото на труд не може да бъде възпрепятствано от вземане на мерки за неотклонение и препятстване правото той да бъде в чужбина- Решение № 218, постановено по НОХД № 815/2016г. на ВКС, ІІІ НО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, считам, че въззивната жалба е неоснователна. Намирам, че не са налице основания за отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда, нито за изменение в гражданско- осъдителната част. Не намирам, че действително са налице необоснованост и неправилност на присъдата. Считам същата за правилна и законосъобразна.
По отношение на доводите, изложени в днешно съдебно заседание, в мотивите към присъдата е посочено, и в обвинителния акт е налице посочване, че е налице и събаряне, и впоследствие скачане върху краката на пострадалия от страна на подсъдимия. Съдът е приел, че това е механизма на причиняване на телесното увреждане, така че считам, че не е налице необоснованост или немотивираност на крайния извод на съда за наличието на достатъчно доказателства за виновност на подсъдимия. Считам, че наказанието е 3 правилно определено, както и в гражданско- осъдителната част правилно е определен размерът на обезщетението.
По отношение на искането за изменение на мярката за неотклонение, доколкото на подсъдимия е наложена условна присъда и днес производството ще приключи, намирам за основателно това искане.
АДВ. А.: За разлика от кО.ата Д., считам, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразно и изключително добре мотивирана. В същата, а и в съдебното следствие, на което присъствах през цялото време, съдът си направи труда да извърши множество следствени действия, които за съжаление не бяха извършени на досъдебното производство и на съда му се наложи да изяснява фактическата обстановка изключително детайлно. Съдът не само събра всички възможни доказателства, но и при мотивиране на първоинстанционната присъда ми направи впечатление, че изключително прецизно и правилно е направил съответните правни изводи на база на събраните доказателства. Изявлението на кО.ата преди малко представлява трактовка от негова гледна точка на събраните доказателства, но според мен съдът правилно прецени, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Не е вярно, че нито един от свидетелите не бил казал, че не е виждал подсъдимият да нанася удари. Конкретизирам, че освен пострадалият и извършителя, други двама очевидци- свидетелката Т. С. и свидетелят Влаховски са категорични, че са видели и непосредствено са възприели как подсъдимият нанася удари в областта на крака на доверителя ми и именно на база действията на подсъдимия е възникнала и съответно впоследствие и средната телесна повреда. Заради ударите, които той нанася, заради блъскането, което е осъществил подсъдимият, пострадалият пада и си чупи глезена- това, което е инкриминирано като престъпление. Впоследствие има и скачане, както и съдът е установил, върху този крак и както СМЕ установи вече директният удар върху крака усложнява самата телесна повреда. Ето защо считам, че няма никакви случайни събития в цялата тази ситуация. Има си инцидент, при който подсъдимият брутално се е разправил с пострадалия, възприемайки го като някакъв съперник спрямо Т. С. и на база на тези действия на подсъдимият възниква и въпросната телесна повреда. Така, че да се твърди, че подсъдимият следва да бъде оправдан за тези си действия, според мен е 4 необективно.
По отношение на мярката за неотклонение предоставям на съда, въпреки че това неуважение, което беше демонстрирано към вас неколкократно от страна на подсъдимия беше многократно демонстрирано в първоинстанционното производство. Той там отново с месеци ходи някъде, работи, без никакви доказателства отлагахме делото, даже според мен съдът прояви прекалена толерантност към него така, че поведението му пред втората инстанция въобще не ме учудва. КО.ата прокурор е права, че при условие, че потвърдите първоинстанционната присъда и същата е условна, мярката за неотклонение се явява безпредметна, но предоставям на съда да прецени.
Моля да се произнесете, като потвърдите присъдата както в наказателноправната част, така и в гражданско- осъдителната част. Само ще акцентирам с няколко изречения, че според мен размерът на уважения граждански иск е категорично доказан, тъй като вече четири- пет години след тази травма доверителят ми продължава да не е излекуван в достатъчна степен след причинената му средна телесна повреда. Доверителят ми също приключва с всякакви спортни дейности, с които се е занимавал преди това.
На него впоследствие му се налага да извърши две сложни операции на глезена си, изпитва изключително много болки и страдания, за което има събрани достатъчно доказателства, така че и размерът на гражданския иск, който първата инстанция уважи, е справедлив и моля да го потвърдите и в тази част.
АДВ. Д. /реплика/: Има бутане, блъскане, падане, размяна на удари, а тук се твърди, че е в резултат на нещо друго. Кое е вярно? По отношение на гражданския иск точно два месеца след инцидента пострадалият има шест участия в акробатични изпълнения, включително и в чужбина. Той сам си призна, в протокола е отразено.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След кратко тайно съвещание съдът намира следното:
Във връзка с искането за изменение на мярката за неотклонение, съобразявайки, че производството пред въззивната инстанция е протекло в отсъствието на обвиняемия и е приключило, и с оглед отсъствието на протест, утежняващ положението на осъдения и постановения първоинстанционен 5 съдебен акт, съдът намира, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на К. В., следва да бъде изменена. Атакуваната не изпълнява целта си, а от задържане към настоящия момент няма нужда.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на К. Л. В. ЕГН ********** от „Задържане под стража“ в „Подписка“, по ВНОХД № 240/2026г. по описа на Окръжен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на самостоятелно обжалване по реда на Глава ХХІІ.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Секретар: _______________________
6