Решение № 246 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000203 по описа за 2024 година

С решение № 260056/15.11.23 г., постановено по т.д. № 63/2017 г. на Пловдивски окръжен съд:

ОСЪЖДА „Я. С.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на основание чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД на „Е. Т. и С. ООД“ ЕИК ********* 116 422. 90 лв.

– неизплатен остатък дължима главница по договор за изграждане на фотоволтаичен парк от 26.08.2011 г. и анекс № * към него и издадената фактура № ****/******** г. , и 49 695,22 лв. - неустойка за забавеното плащане на главницата, определена като не повече от 5 % от стойността на договора, ведно със законната лихва върху сумите начиная от 31.01.2017г. до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 217 203,20 лв., като недоказан и неоснователен в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ направеното от „Я. С.“ ЕООД ЕИК ********* против „Е. Т. и С.“ ООД ЕИК ********* възражение за прихващане със сумата от 300 000 лв., представляваща претърпени от ответника вреди вследствие 1 изграждането на фотоволтаичната централа с по-малък от договорения капацитет, довело до производство на по-малко количество електроенергия , като недоказано и неоснователно.

Съразмерно на уважената част от исковете „Я. С.“ ЕООД е осъден да заплати на „Е. Т. и С.“ ООД 12 589 лв. разноски за първа инстанция.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете „Е. Т. и С.“ ООД е осъдено да заплати на „Я. С.“ ЕООД разноски за първа инстанция в размер на 6 999 лв.

Въззивни жалби против горното решение са подадени и от двете страни.

„Я. С.“ ЕООД обжалва решението в осъдителната му част, както и в частта, с която е отхвърленото направеното възражение за прихващане.

Поддържа съображения за недопустимост, евентуално за незаконосъобразност и неправилност на решението и постановяването при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се същото да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове против дружеството бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се уважи възражението за прихващане. Претендира разноски за двете инстанции.

„Е. Т. и С.“ ООД обжалва решението в частта му, с която искът за присъждане на възнаграждение по процесния договор е отхвърлен за разликата над 116 422.90 лв. до 170 078.22 лв, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази му част, като се иска в същата решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът за възнаграждение по процесния договор бъде уважен в пълният му претендиран размер. Претендира разноски за двете инстанция.

Всяка от страни оспорва съответно жалбата на противната страна като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

2

Между страните е сключен договор от 26.08.2011 г., по силата на който „Е. Т. и С.“ ООД се е задължило да изгради фотоволтаичен парк, преставляващ *** с капацитет до 2.5 MWp в УПИ *- **.***по КВС на гр. Я., местност „Д. д.“, Община Я..Съгласно чл. 2 от договора обемът и стойността на работата ще се определя в отделен анекс, на база представена от главния изпълнител ценова оферта. Сключени са два анекса, съответно от 5.10.11 и 29.11.11 г., с които страните са приели съответно одобрени оферти №№ **** и ****, двете от 5.10.11 г., и № ****/******** г., обективиращи обема и стойността на работата по главния договор. Общата стойност на приетите оферти възлиза на 993 904,32 лв. без ДДС.

Съгласно чл. 6 от договора изпълнителят се е задължил да извършва възложената му работа във връзка с изискванията на техническите проекти и действащите в РБ нормативни документи.

Съгласно изменението на чл. 7, ал.1 от договора, прието със сключените анекси, възложителят се задължава да изплати на изпълнителя авансово 30 % по одобрените оферти, 30 % - след монтаж на PV модули и доставка на кабелите, 35 % след инсталиране на съоръженията и 5 % след въвеждане в експлоатация. Според чл. 7, ал.2 от договора плащанията се извършват с платежно нареждане до 10 дни след представяне на фактура, оформена в съответствие с изискванията на счетоводното и данъчно законодателство.

Според чл. 10, ал.2 от договора за забава в плащанията възложителят заплаща 0.5 % дневно за периода на закъснението, но не повече от 5 % от стойността на договора.

С исковата молба ищцовото дружество е въвело твърдения, че в уговорения срок за изпълнение до 28.06.2012 г. е осъществил възложената работа в пълен обем и в съответствие с възложеното по приетите оферти, за което били съставени и подписани от двете страни четири приемопредавателни протокола, описани в исковата молба; възложителят спазил задължението си да заплати сумите по анекс № *, както и авансово дължимата сума, а също и тази, дължима след монтаж на PV модули и доставка на кабели, но не заплатил дължимата по анекс № * от ******** г.

3

Сума; твърди, че извършените по този анекс СМР били отразени в приемопредавателен протокол от 01.02.2012 г., а за окончателно дължимата по тях сума от 260 643,84 лв. с ДДС била съставена фактура № ****/******** г., формираща данъчна основа след приспадане на внесен аванс от 162 902,40 лв.

По тази фактура ответникът заплатил само ДДС в размер на 43 440,64 лв. като основата в размер на 217 203,20 лв. останала дължима и към момента на завеждане на делото. В тази връзка е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 217 203,20 лв., представляваща остатък за плащане по анекс № 2 от ******** г. към договор а от 26.08.2011 г. и фактура № ****/******** г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Тъй като плащането не било извършено в срок до 10 дни след представяне на фактура според изискванията на чл. 7, ал. 2 от договора, ответникът изпаднал в забава от 12.02.12 г., във връзка с което е заявена претенция за неустойка в размер на 49 695,22 лв. – максималния предвиден по чл. 10, ал.2 от договора.

От ответното дружество, на първо място, е поддържано възражение за неизпълнение в количествено отношение, а именно изграждане на *** с помалък капацитет от договорения, което възражение е оспорено от ищеца, като в допълнителната искова молба се посочва, че капацитетът на централата неслучайно е уговорен като такъв до 2.5 MWp , тъй като тази по-широка формулировка е позволявала на възложителя, ако достигне до определените условия, да има възможност да изгради именно такава ***; след сключване на договора станало ясно, че възложителят не отговаря на условията за изграждане на *** с такава мощност, поради което била постигната устна уговорка „Е. Т. и С.“ ООД да изгради *** с мощност до 2 MWp, както и отделна *** с мощност 0.5 MWp; била изградена от ищеца именно централата с мощност до

2 MWp, като това било осъществено в съответствие с техническата документация и издаденото разрешение за строеж, СМР по която са предмет на настоящия спор; по отношение на втората *** възложителят не оказал нужното съдействие за започване на нейното изграждане.

В обжалваното решение е прието за установено, че по време на строителството очевидно, чрез насрещни и покриващи се волеизявления 4 страните са се съгласили да се построи централа с по – малък от договорения капацитет. Съдът се е позовал на промяната на инвестиционното намерение на възложителя, като по инициатива на възложителя е осъществена промяна по време на строителството - по делото е представен проект за промяна по време на строителството на фотоволтаична електроцентрала с капацитет до 2.5 MWp, като „в съответствие с инвестиционните намерения на Възложителя и предвид действащия ПУП- ПРЗ за УПИ * **. *** ще бъде изградена фотоволтаична електроцентрала с общо инсталирана мощност до 1.9971 MWp / л. 476 и сл. от първоинст.дело/ , в съответствие с който към Разрешение за строеж № **/********г. е вписана забележка от Гл. а. на Община Я. /представено на л. 245-246 от първоинст.дело/. Промяната по време на строителството се състои в монтиране на нови модули с по – ниска можност, промяна конструкцията за монтаж на фотоволтаичните панели, изграждане на два броя БКТП 1 х 1250 kVA и 1 бр. БКРЗУ 1 х 25 kVA, промяна на инсталираната мощност до 2 MWp, промяна трасето на кабел 20 kV за присъединяване на *** към мрежата на „Е** Б. Е*“ ЕАД по допълнително изготвен и одобрен проект от 05.01.212г., като освен това се извършва и промяна на името на обекта, както и категорията му от първа на трета.

Във въззивната жалба на „С. И.“ ООД, на първо място, се поддържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се бил произнесъл до наведените в допълнителната искова молба две нови основания на претенцията - преддоговорни отношения и постигната устна уговорка, което било недопустимо да се прави с допълнителната искова молба, като наведените твърдения с ДИМ нямали характер на уточнение, пояснение или допълване на ИМ; било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на тези твърдения, без да е налице допуснато изменение на исковите претенции по реда на чл. 214 от ГПК.

Настоящият въззивен състав на ПАС намира за неоснователни оплакванията за недопустимост на обжалваното решение. С допълнителната искова молба по чл. 372, ал.2 от ГПК ищецът може да поясни и допълни първоначалната искова молба, както и да измени предявения иск. Нормата не позволява предявяването на нов иск срещу същия ответник при условията на 5 кумулативност с първоначално предявения, но наведените с ДИМ факти и обстоятелства не сочат на такава хипотеза. В случая не е променен размерът на претенцията за заплащане на възнаграждение, нито пък се променя основанието на иска за заплащане на възнаграждение, като то остава сключеният между страните договор от 26.08.11 г. Не става въпрос за „съвсем друг договор“ или „съвсем друг предмет“, в каквато насока са били и поддържаните възражения от ответника; Твърди се изменение по отношение предмета на договора, свързано с изменение на одобрените технически проекти и разрешението за строеж, направено в хода на извършване на възложените СМР, които изпълнителят безспорно трябва да спази, дори и да не съществуваше изричната уговорка по чл. 6 от договора за съобразяване с техническата документация. Т.е. в случая се касае за допълване и поясняване на първоначалната искова молба, което е направено във връзка с възраженията на ответника за неизпълнен договор в количествено отношение, а не за предявяване на нови искове или за изменение на иска.

Що се отнася до въпроса какъв действително е обемът на възложената работа, с оглед предвидената мощност на ***, която изпълнителят се е задължил да изпълни, това е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде преценен след анализ на събраните по делото доказателства.

Основателни са доводите във въззивната жалба на „С. И.“ ООД по отношение недопустимостта на свидетелски показания за установяване постигнато съгласие за изменение на предмета на договора относно капацитета на ***, която изпълнителят се задължава да построи. В случая се касае за сключен между страните писмен договор на стойност по-голяма от 5000 лв., поради което доказване на неговото изменение със свидетелски показания е недопустимо според предвижданията на чл. 164, т.5 и т. 3 от ГПК. Нормата на чл.165, ал.2 от ГПК е неотносима и неприложима по спора, тъй като същата се отнася до хипотезата, в която страната не домогва да докаже привидност на съгласие, изразено в писмен документ; именно тогава законът допуска по изключение свидетелски показания в случай, че е налице писмено доказателство, изходящо от другата страна, което да подкрепя тезата за изразено симулативно съгласие /подобна хипотеза по делото не е 6 налице/. Съгласно чл. 164, ал.2 от ГПК в случаите по ал.1, т.3-6 свидетелските показания се допускат само при изрично съгласие на страните.