Решение № 656 от 12.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100511100 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20154336/09.07.2021 г. по гр. д. № 47553/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 32 състав, е признато за установено, че ответникът Т. Т. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12262/2020 г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: 2457,01 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „*******, с аб. № 001997, за периода 01.02.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 05.03.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за сумата над 2457,01 лв. до предявения размер от 3006,78 лв. и за периода 01.05.2016 г. - 31.01.2017 г.; сумата от 256,57 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. - 24.02.2020 г., като е отхвърлен искът за сумата над 256,57 лв. до предявения размер от 393,10 лв., както и сумата от 50,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.03.2020 г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Т. Т. иск за сумата от 9,45 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. - 24.02.2020 г. Осъден е Т. Т. Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 922,29 лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и „Т.С.“ ЕАД да заплати на Т. Т. Т. сумата от 114,62 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД - трето лице - помагач на 1 страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Т. Т. Т., чрез адвокат И. И., срещу решението в частите, с които са уважени исковете. Излагат се доводи за неговата неправилност, сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил част от сумите, които са погасени по давност. Твърди се, че възраженията на ответника не са били обсъдени в обжалваното решение, обсъдени са доводи и доказателства само на ищеца.

По делото не са представени доказателства, че ответникът е абонат на дружеството под абонатен № 001997, което не се установява и от представените по делото съобщения към фактури. Извлечението от сметка представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата го страна обстоятелства и при оспорване не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него данни. Няма данни и за редовното водене на счетоводните книги на дружеството ищец. Не е ясно на база какви доказателства съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия и то точно под посочения от ищеца абонатен номер, не е ясно и как процесният недвижим имот се свързва с посочения абонатен номер. Излага се, и че ищецът не е доказал количеството доставена до имота топлинна енергия и нейната стойност. Оспорва се заключението на съдебно-техническата експертиза с доводи, че същата е изготвена на база на документи, които не се намират по делото и не са приети като доказателства по делото, съответно ответникът не е получил възможност да се запознае и да вземе становище по тях. Твърди се, че проверката на общия топломер е със срок на валидност до 29.09.2018 г., като след тази дата няма извършени проверки, а процесният период е до април 2019 г., т. е. след периода на валидност на последната извършена проверка на топломера. Поради това не може да се приеме, че топломерът в абонатната станция е преминал всички необходими проверки и дава точни показания, което прави претенцията на ищеца недоказана. Твърди се, че съдът не е съобразил решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС, с което се отменя решение № Ц18/30.06.2016 г. на КЕВР, с което са утвърдени пределни цени на топлинна енергия, прилагано преди решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР. С посоченото решение на ВАС се коригира цената на ТЕ в посока намаление и това за периода, съвпадащ с процесния. От СТЕ се установява, че в резултат на цитираното решение на ВАС цената на ТЕ следва да се преизчисли при цена от 64,52 лв. без ДДС в сравнение с цена на ТЕ в размер на 79,20 лв. без ДДС на всеки МВтч, съответно претендираната от ищеца сума следва да бъде намалена с 439 лв. с ДДС, предвид общото потребление от 24.920913 МВтч. Посочва се, че начислените и претендираните до 05.03.2017 г. суми са погасени по давност и са в размер - 781,10 лв., поголям от приетия от съда. Погасени по давност са и вземанията за лихви, възникнали преди 05.03.2017 г., а за дялово разпределение – погасена по давност е сума в размер на 4,65 лв.

Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че не са начислявани суми, поголеми от дължимите за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Според Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – чл. 7, когато отоплителният товар на отоплителните тела в сграда – етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, 2 топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата етажна – собственост и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. От страна на ищеца не са представени доказателства за това какви са количествата на топлинния товар на отоплителните тела в сградата, с оглед приложение на посочената разпоредба за уведомяване от ищеца на потребителите и за евентуално предприемане на някакви действия по методиката, поради което няма как да се приемат начислените суми за доказани. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове до посочените по - горе размери не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части.

По правилността на решението в обжалваните части, с оглед конкретните оплаквания на въззивника, съдът приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът Т. Т. Т. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 3006,78 лв. – главница за топлинна енергия, доставена до апартамент, находящ се в гр.

София, бул. „*******, с абонатен № 001997, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., 393,10 лв. – лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 24.02.2020 г., 50,58 лв. – цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2017 г. – 30.04.2019 г. и 9,45 лв. – лихва за забава въргу главницата за дялово 3 разпределение за периода 31.03.2017 г. – 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2020 г. по ч. гр. д. № 12262/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми. В тежест на ответника е да докаже плащане.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер, през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 4 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.