Определение № 19298 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19298 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100504494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 и чл. 419 от ГПК.

Подадено е възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с вх. № 81346 от 07.03.2025г. по описа на СРС, подадено от длъжника Д. Б. З. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 40258 от 23.12.2024г., издадена по ч.гр.д. № 72811/2024г. по описа на СРС, 169-ти състав.

Във възражението са развити съображения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение от ЧСИ М.П. поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от съдебния изпълнител. Сочи, че съобразно представената покана за доброволно изпълнение с разписка към нея била връчена на друго лице по реда на чл. 46 ГПК – Е.Л. – фронт офис на 24.01.2025г., като никъде в поканата и разписката не било посочено, че двете търговски дружества, записани в разписката, са работодатели на Д. З.. Не било посочено, дали получилото лице има право да представлява дружествата, нито дали е поело задължение да предаде книжата. Липсвало и доказателство дали документите са предадени на Д. З. и на коя дата. Не бил спазен редът за връчване на книжата като нямало данни за посещения на постоянния адрес на длъжника. С оглед на това счита, че липсва редовно връчване на кницата чрез работодател. Моли съда да приеме възражението.

В подадения в срок отговор на възражението заявителят „Банка ДСК“ АД развива съображения за неговата неоснователност. Счита възражението за недопустимо, тъй като било подадено след изтичане на едномесечния срок считано от датата на връчване на заповедта – 24.01.2025г. Развива съображения за неоснователност на оплакванията на длъжника, тъй като заповедта за изпълнение била редовно връчена чрез друго лице със задължение за предаване, като процесуалните срокове текли от датата на връчване на съобщението, а не от датата на подаване на адресата. Сочи, че книжата били връчени чрез служител на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, което дружество било работодател на длъжника и към настоящия момент, по изпълнителното дело се правили ежемесечни 1 удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в това дружество. Моли съда да остави без уважение възражението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 423, ал. 1, изр. последно от ГПК едновременно с възражението е подадена и частна жалба с вх. № 81348 от 07.03.2025г. на основание чл. 419 ГПК от двамата длъжници Д. Б. З. и Б. К. З. /последният е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в срок на 07.03.2025г./ срещу инкорпорираното в заповедта за изпълнение разпореждане за допускане на незабавно изпълнение. Жалбоподателите развиват съображения за нередовност на дълговия документ, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката не било издадено по кредитната сметка и не представлявало документ по чл. 417, т. 2 ГПК, тъй като не се съдържали данни кога длъжникът е изпаднал в забава за погасяване на кредита и нямало данни относно постъпилите плащания. Оспорват, че документът възпроизвежда реално съществуващи записвания в счетоводна сметка. На следващо място жалбоподателите развиват съображения за неравноправност на клаузи от договора за кредит, на които се основават вземанията. Сочат, че размерът на шрифта на договора не отговарял на изиснването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, неравноправни били и клаузите на т. 8 и 8.1 от договора, както и чл. 7.1, чл. 7.2.1, чл. 7.2.2 от общите условия, касаещи изменението на лихвения процент, освен това не било спазено изискването за ясен и разбираем език. Считат за неравноправна клаузата на чл. 18.1 от общите условия поради необосновано висока наказателна надбавка за забава. Неравноправна била и клаузата на чл. 19.1 от общите условия, предвиждаща правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че клаузите от договора не били индивидуално уговорени, а банката не била представила необходимата преддоговорна информация. Молят съда да отмени обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от заявителя „Банка ДСК“ АД, в който са развити съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Сочи, че същата била подадена извън преклузивния едномесечен срок считано от 24.01.2025г., а по същество – че дълговият документ удостоверявал подлежащи на изпълнение вземания по валиден договор за кредит. Моли съда да остави без уважение жалбата, евентуално да я остави без разглеждане.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и като прецени данните по делото, намира следното:

По възражението по чл. 423 ГПК

Възражението е подадено от легитимирано лице – длъжник в заповедното производство – в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок, отброяващ се от момента, в който длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго 2 място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Нормата на чл. 44, ал. 1 ГПК предвижда, че връчителят е длъжен да удостовери датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването.

Следователно процесуално задължение на връчителя е да посочи както мястото на връчване, така и начина на неговото извършване – лично, чрез друг пълнолетен на адреса, чрез служител, чрез работодател на адресата и пр.

В настоящата хипотеза видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 4048/22.01.2025г. по изп.д. № 20258510400215 по описа на ЧСИ М.П., заедно с която е връчена заповедта за изпълнение, същата е адресирана до длъжника Д. Б. З. и е посочено, че връчването се извършва на неговия постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. ****. В разписката към поканата, обаче, е записано, че връчването е извършено чрез „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД като книжата са получени от Е.Л. – фронт офис, без да е уточнено поради каква причина се извършва връчване чрез това дружество. В случай, че връчването е извършено чрез работодател на длъжника, това обстоятелство е следвало да бъде посочено изрично в поканата или разписката заедно с точния адрес на юридическото лице – работодател, на който са връчени книжата. В случай, че поканата е връчена на постоянния и настоящ адрес на длъжника /както е записано в нея/, то посоченото в разписката търговско дружество не представлява друго пълнолетно лице от домашния адрес на длъжника по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК.

Предвид факта, че връчването е извършено чрез трето лице, липсата на ясно посочен начин на връчване и адрес на неговото извършване представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е достатъчно основание за неговата нередовност.

Следователно извършеното на 24.01.2025г. връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Д. Б. З. е ненадлежно и подаденото възражение с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде прието.

По частната жалба по чл. 419 ГПК

Частната жалба е депозирана от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Както беше уточнено погоре, в частта относно длъжника Д. Б. З. жалбата е подадена заедно с основателно възражение пред въззивния съд, поради което подлежи на разглеждане едновременно с възражението на основание чл. 423, ал. 3, изр. 3 от ГПК. По отношение на Б. К. З. жалбата е подадена по електронен път на 06.03.2025г., а заповедта за изпълнение му е връчена на 20.03.2025г., поради което преклузивният срок за обжалване е спазен. Следователно жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана съображения. по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните

Съгласно нормата на чл. 419, ал. 3 ГПК, в производството по жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение съдът проверява наличието на предпоставките за неговото постановяване, установени в чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК, както и наличието на обосновано предположение искането да се основава на неравноправна клауза в 3 договор, сключен с потребител.

В конкретната хипотеза незабавното изпълнение е допуснато вследствие на представен документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД. От приложеното към заявлението извлечение се установява, че същото съдържа посочване на договора за кредит от 03.12.2019г., от който са възникнали вземанията, номера на кредитната сметка, трите имена на кредитополучателя и поръчителя, датите на отпускане и усвояване на кредита, размера, срока и валутата на отпуснатия кредит, месечната падежна дата, броя на просрочените погасителни вноски ведно с техните размери и падежи, датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общия размер на просрочените вземания преди предсрочната изискуемост, размерът на главницата след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, размера и периода на неплатената възнаградителна лихва, на дължимата лихвена надбавка за забава за периода до предсрочната изискуемост и на дължимата законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост до датата на съставяне на извлечението. Документът е подписан от неговия съставител и от юрисконсулт на банката. Следователно така представеният дългов документ представлява надлежно извлечение от счетоводните книги на банката, доколкото в него се съдържат всички правно релевантни факти относно възникването и изискуемостта на претендираните от банката вземания, описани по ясен и разбираем начин. Оплакванията на жалбоподателите, че извлечението не било издадено по банковата сметка, по която се обслужва кредита, както и че не съдържало данни за всички начисления и плащания по него, е неоснователно, тъй като нормата на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда представяне на извлечение от счетоводните книги на банката, а не на извлечение по банкова сметка. Кредитната сметка, по която се осчетоводява кредита в счетоводните книги на банката, не представлява банкова сметка, а редовността на дълговия документ не изисква индивидуализация на всички платени вноски по кредита, които не са предмет на предявените претенции.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите за недействителност на процесния договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2019г. на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл.

10, ал. 1 ЗПК, доколкото клаузите, съдържащи се в договора за кредит и общите условия към него, отговарят на изискването за ясен и разбираем за средния потребител език, написани са на еднакъв по размер и вид шрифт, за който при обикновен преглед не се поражда обосновано предположение да е по-малък от 12. В тази насока следва да се отбележи, че преценката относно размера на шрифта се извършва в рамките на обема на правомощията на съда в заповедното производство, в което не се провежда съдебно дирене, нито пълно и главно доказване на правно релевантни факти. Поради същата причина в заповедното производство не подлежи на изследване и въпросът относно твърдяното от жалбоподателите неизпълнение на договорни и преддоговорни задължения на банката.

Също така при извършената от съда служебна проверка не се установи договорът, погасителния план и общите условия към него да са сключени в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, а доколкото кредитът не се предоставя под формата на овърдрафт, изискванията на чл. 12 ЗПК са неприложими в случая. С оглед на това съдът не намира 4 основание за приложение на недействителността по чл. 22 ЗПК по отношение на процесния договор за кредит.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за неравноправност на клаузите, предвиждащи начина за формиране на дължимата договорна лихва. Съгласно чл. 8 от договора, главницата се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,05% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден пазарен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ в размер на 0,170 % към датата на сключване на договора, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,880 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж Плюс“, описани в приложение № 2 към договора. Според чл. 8.1 от договора, лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент съгласно уговореното в общите условия.