Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 209 от 23.04.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно частно наказателно дело 795/2025
Вид
Определение № 209
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Мирослав Йорданов, Росица Радославова, Милена Пейчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Русе, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Йорданов

Членове:

Милена Пейчева

Росица Радославова като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно частно наказателно дело № 20254500600795 по описа за 2025 година Производството е по чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М., като законен представител на малолетния И. Н. A., с адрес гр. Ветово, обл. Русе, ул. ******** №**, чрез адв.

В. Д. от АК – Русе, против Определение № 584/27.08.2025 г., постановено по ЧНД № 1243/2025 г. по описа на Районен съд – Русе. С това определение първоинстанционния съд е потвърдил Постановление от 21.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 1023/2023 г. по описа на РП – Русе /ДП № 20/2023 г. по описа на ОДМВР – Русе/, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на Районен съд – Русе е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че прокурорското постановление е законосъобразно и обосновано, без да отчете непълнотата на разследването и без да обсъди в пълнота всички релевантни за случая факти и възражения на жалбоподателя. Поддържа се, че от събраните по делото данни не може да се направи обоснован извод за липса на престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, както и че не са били изследвани достатъчно данните относно евентуално осъществяване и на други престъпни състави. С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, съответно и на потвърденото с него прокурорско постановление, и връщане на делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на проверка акт съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК, в процесуално преклузивния срок и изхожда от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Досъдебното производство е образувано за това, че на 25.01.2023 г. в СУ „****** ******“ – гр. Ветово е причинена средна телесна повреда на малолетния И. Н. А., изразяваща се в счупване на бедрена кост и травматични увреждания на зъби, като деянието е квалифицирано по чл. 134, ал. 1 НК.

Производството е водено срещу неизвестен извършител.

С Постановление от 21.03.2025 г. прокурор при Районна прокуратура – Русе е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че деянието не съставлява престъпление. Изводът на прокурора, че по делото не са налице данни за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, е правилен и се споделя от въззивната инстанция.

Постановлението е било обжалвано от Н. A.а М. чрез адв. В. Д. – АК Русе, с оплаквания за неправилност, необоснованост и непълнота на извършената от прокурора преценка на събраните по делото доказателства.

С Определение № 584 от 27.08.2025 г., постановено по ЧНД № 1243/2025 г. по описа на Русенския районен съд, е потвърдено Постановление от 21.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Русе за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че същото е издадено при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие със закона.

Настоящият съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Към датата на инцидента И. Н. А. е бил ученик в първи клас в СУ „****** ******“ – гр. Ветово. На 25.01.2023 г. около 08:00 ч., по време на учебен час по български език, провеждан в класната стая на паралелката, на учениците било указано от преподавателя да вземат букварите си, съхранявани в шкаф, разположен в дъното на помещението.

При насочването си към шкафа И. А. се залюлял на вратата на едно от шкафчетата, като отпуснал тежестта си върху нея. В резултат на това цялата шкафова конструкция се наклонила и паднала върху него.

Вследствие на инцидента детето получило телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и счупване на четири зъба.

Незабавно му била оказана помощ от присъстващите лица, подаден бил сигнал на ЕЕН 112, след което пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе, където му била оказана медицинска помощ.

Случилото се е заснето от камера за видеонаблюдение, монтирана в класната стая, като от заключението на изготвената техническа експертиза на видеозаписа се установява механизмът на настъпване на инцидента и поведението на пострадалия непосредствено преди него.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза увреждането на левия долен крайник осъществява медико-биологичния признак „трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни“.

2

От заключението на назначената техническа експертиза относно състоянието на шкафовата конструкция се установява, че същата е била технически и функционално изправна, произведена и доставена в готов вид, като не съществува нормативно изискване за закрепването към стената. При обичайната експлоатация тя не е представлявала опасност за живота и здравето на учениците.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени и експертни доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Правилен е изводът на първата контролна инстанция, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и обосновано.

При така установеното настоящият състав намира следното:

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установява увреждането на пострадалия да е настъпило в резултат от незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Установеният по делото механизъм на настъпване на инцидента не обосновава наличие на такава дейност, нито позволява да бъде изведено поведение на конкретно лице, което да е в причинна връзка с настъпилия резултат.

От доказателствения материал, включително заключенията на назначените експертизи и изследвания видеозапис, се установява, че падането на шкафовата конструкция е настъпило след въздействие върху нея от страна на самото дете, което е довело до загуба на устойчивост и преобръщане, като не се установява поведение на друго конкретно лице, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. По делото не са събрани данни за техническа неизправност на шкафа, нито за нарушение на конкретно правило или задължение, което да обоснове наказателна отговорност на определено лице.

В тази връзка не може да бъде споделено и възражението в жалбата, че поведението на пострадалото дете е без значение за изясняване на причинноследствената връзка. Възрастта на пострадалия не освобождава съда от задължението да установи действителния механизъм на настъпване на инцидента и непосредствената причина за увреждането.

Неоснователно е възражението, че по делото са налице данни за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК. За да е налице такова деяние, е необходимо телесната повреда да е причинена при упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая правилно е прието, че поставянето и ползването на шкаф в учебна стая не съставлява такава дейност, тъй като не е дейност, за чието извършване се изискват специална правоспособност, специални знания или спазване на специфични правила за безопасност от такова естество, че нарушаването им да създава типичен повишен риск за живота и здравето на 3 други лица. Не са налице данни и за престъпление по чл. 133 НК, тъй като по делото не се установява конкретно поведение на определено лице, от което по непредпазливост да е причинена средна телесна повреда на пострадалия.

Не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата относно безопасността на шкафовата конструкция. От заключението на техническата експертиза се установява, че същата е била технически и функционално изправна, като не е било налице и нормативно установено изискване за закрепването към стената в учебно помещение. При тези данни не се установява нито техническа неизправност, нито нарушение на конкретно правило за безопасност, от което да може да се изведе наказателноправно релевантно поведение.

Неоснователни са и оплакванията за липса на пълноценно разследване, обосновани с неизискване на документация по обществена поръчка, сертификати за съответствие или други вътрешни документи. Такива данни биха имали значение единствено ако от останалите доказателства се установяваше вероятност за осъществяване на престъпен състав, каквато в случая липсва. При липса на данни за престъпление, не всяка възможна проверка е необходима или задължителна.

Не се споделят възраженията в жалбата, че разследването е останало непълно. От материалите по делото е видно, че са били извършени необходимите процесуално-следствени действия за изясняване на релевантните обстоятелства – разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства, изготвени са съдебномедицинска и технически експертизи, както и е бил изследван видеозаписът от инцидента. Събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за формиране на обоснован извод относно липсата на съставомерно деяние. В тази насока не се установява наличие на непълнота на доказателствената съвкупност, която да обосновава необходимост от отмяна на прокурорското постановление и връщане на делото за допълнително разследване.

Настоящият състав не споделя и поддържаната в жалбата теза, че отговорността следва да се изведе от длъжностното качество на определени лица в учебното заведение. Само по себе си наличието на организационни или административни функции не е достатъчно, за да обоснове наказателноправна отговорност, когато не са установени конкретно противоправно поведение, съставомерно бездействие и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Не намират опора възраженията в жалбата, с които се поддържа, че по случая са налице данни за извършени и други престъпления, в частност по чл.

285 НК и чл. 322 НК. Изложеното в тази насока се основава на предположения и правни квалификации, които не намират опора в установените по делото факти. Същото представлява опит събраните доказателства да бъдат подведени под наказателноправни състави, чиито обективни признаци в случая не се установяват.

4

От доказателствата по делото не може да се направи извод за поведение на длъжностно лице, което съзнателно да е допуснало извършване на престъпление от подчинено нему лице, нито за неизпълнение на задължение по предотвратяване на престъпление от такова естество, каквото законът визира. В случая инцидентът е настъпил при конкретна фактическа обстановка в учебна среда, без да са налице данни за предходно престъпно поведение, съзнателно толерирано или оставено без реакция от длъжностно лице.

Същото се отнася и до поддържаната в жалбата теза за съставомерност по чл. 322 НК. По делото не са налице данни за извършване на очевидно тежко престъпление, чието предотвратяване да е било възможно за определено лице.

Установените факти сочат на инцидентно настъпило събитие, при което липсва предшестваща ситуация, разкриваща реална и непосредствена опасност от извършване на тежко престъпление. Не се установява и лице, което при наличието на такава опасност да е имало обективната възможност да я предотврати. При тези данни не са налице обективните признаци на визирания състав.

Неоснователно е и искането за извършване на допълнителни действия по разследването, а именно – изискване на пълната документация по обществената поръчка за доставка на училищните мебели, проверка на сертификатите за съответствие със стандартите за безопасност и назначаване на нова експертиза относно безопасността на шкафа в условията на училищна среда. Посочените обстоятелства не са от естество да променят направения извод за липса на данни за извършено престъпление от общ характер. По делото вече е изготвена техническа експертиза относно състоянието и характеристиките на шкафовата конструкция, а събраните доказателства са достатъчни за изясняване на релевантните за наказателноправната преценка факти. Исканите допълнителни доказателствени действия не са необходими за разкрИ.е на обективната истина, тъй като не биха могли да обосноват наличие на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нито да установят поведение на конкретно лице, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат.