Решение № 4884 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100510155 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД срещу постановление от 24.07.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20238510400861, в частта, с която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Оспорва начислените такси по т. 31 и т. 4. Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ М.П. да не възлага в тежест на жалбоподателя таксите по т. 31 и по т. 4 от тарифата.

Ответниците по жалбата – „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД, не изразяват становище по жалбата.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М.П. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че се дължат такси по т. 31 и т. 4 от тарифата, защото е издадена сметка за таксата по т. 31 и същата касае заплащането на канцеларски материали, използвани от съдебния изпълнител, а дължимостта на таксата по т. 4 е 1 обусловена от изпращане на уведомление до длъжника, независимо, че същото е изпратено по електронен път, а не по пощата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 04.08.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 24.07.2023 г., връчено на длъжника на 31.07.2023 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.01.2022 г. е издаден изпълнителен лист срещу „Софийска вода“ АД, като дружеството е осъдено да заплати в полза на В.Ф.С. сумата в размер на 60 лв. – разноски. С договор за цесия от 03.02.2022 г. вземането на В.Ф.С. е прехвърлено в полза на две дружества – „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД, като длъжникът „Софийска вода“ АД е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането с писмо, получено на 08.02.2022 г.

На 08.03.2023 г. по молба на взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20238510400861 по описа на ЧСИ М.П. срещу „Софийска вода“ АД. В молбата е направено и искане за присъждане на разноски в размер на 205,91 лв., от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно постановление от 08.03.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране следните разноски, които са в тежест на длъжника – по т. 1 от тарифата – 24 лв., по т. 3 от тарифата – 6 лв., по т. 5 от тарифата – 24 лв., по т. 9 от тарифата – 18 лв., по т. 26 от тарифата – 32,51 лв., по т. 31 от тарифата – 24 лв., представляваща допълнителни разноски, 200 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя, 10,91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 08.03.2023 г., на длъжника „Софийска вода“ АД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му, индивидуализирано в поканата. Поканата е получена от адресата й на 10.03.2023 г.

2

На 09.03.2023 г. взискателите са сезирали ЧСИ с молба, с която са оттеглили посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането, като са заявили за прилагане само запор върху банковите сметки на длъжника.

На 23.03.2023 г. процесуалният представител на длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД е депозирал пред ЧСИ отговор на получената покана за доброволно изпълнение, с който е възразил по начислените му за плащане разноски в изпълнителния процес, като се сочи, че не се дължи таксата по т. 31 от тарифата в размер на 24 лв., както и таксата за издаване на изпълнителен лист.

С постановление от 23.03.2023 г. ЧСИ е отхвърлил искането на длъжника за намаляване на таксите, както и е приел за събиране такса по т. 4 от тарифата.

„Софийска вода“ АД е депозирало жалба срещу посоченото постановление, в резултат на което с постановление от 24.07.2023 г. е отменено събиране на сума за банков превод в размер на 5,91 лв. и е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая не се установява документ за разходи по т. 31 от тарифата, поради което същите не могат да бъдат възложени в тежест на длъжника. Освен това, изобщо не е конкретизирано за какви допълнителни разходи се претендира таксата по т. 31 от тарифата и няма данни да са извършвани реално такива.

Основателно е и възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на уведомление за постановление на ЧСИ, издадено във връзка с възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски.

На първо място, цитираното постановление е съобщено с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Освен това, изобщо не се дължи такава такса, доколкото произнасянето на ЧСИ е във връзка с оспорване на негов акт в хода на принудителното изпълнение, което е било частично основателно. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не се дължи такса.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен постановеният 3 акт на ЧСИ М.П., като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението с таксите по т. 4 и т. 31 от тарифата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.07.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20238510400861, в частта, с която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА определените за събиране по изпълнително дело № 20238510400861 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 разноски, както следва: с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4