Акт от 10.08.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 500 гр. Видин, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Милена Стоянова при секретаря М.Е. след като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2984 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на П.В.С. ***, чрез адв. Л.М. против М.М.В. ***, с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.

Твърди се от ищеца, че от съвместното съжителство с ответницата имат едно родено малолетно дете – В.П. С., роден на ***г. Посочва се, че страните се познават от почти 25 години. В началото съвместния им живот е бил нормален, живели в жилище, собственост на ответницата. Още през 2003г. ответницата започнала да проявява признаци на депресия, напрегнатост, тревожност. Това наложило посещение на лекар, който ѝ предписал лекарства. Поддържа, че докато ответницата приема предписаните ѝ лекарства страните живели добре, но когато ги спирала състоянието ѝ се влошавало като предизвиквала спорове и скандали.

След раждането на детето заболяването ѝ се е задълбочило, като тези състояние продължили. През лятото на

2019г. ищецът закупил жилище. Ответницата си събрала багажа и напуснала жилището, в което живеят страните като според ищеца причината е именно покупката на новото жилище. Посочва се, че ответницата живее на хотел с майка си. Ищецът е молил ответницата да се върне, но тя отказала, като в същото време е поискала детето да живее при нея, което ищецът счита за неприемливо.

Иска се от съда да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.П. С. да бъде предоставено на ищеца, а на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 9.00ч. до 18.00ч., след което да го връща по местоживеенето му, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения му годишен отпуск, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева.

Ответницата в законния месечен срок е оспорила основателността на предявените искове. Оспорила е посочените в исковата молба обстоятелства.

Изтъкнала е че причина за влошените отношения е намесата на майката на ищеца.

Посочила е, че ищецът ѝ е посягал и е упражнявал физически и психически тормоз. Скандалите били ежедневие, била ограничена да контактува с близки и роднини. Посочва също, че детето е ставало свидетел на случващото се. Особено чести скандалите станали през 2016г., когато ответницата започнала работа. Ищецът се противопоставял на това и непрекъснато се опитвал да възпрепятства ходенето ѝ на работа, следял е с кого общува, поставил я е в пълна икономическа зависимост и социална изолация. Посочва също, че ищецът поискал от нея да тегли кредит и да продаде апартамента си, за да обзаведе жилището, което си бил закупил. Ответницата отказала и на 05.10.2019г. ищецът й вдигнал скандал и е ударил главата ѝ от тоалетната чиния. Тогава ответницата извикала майка си от С. и няколко дни били на хотел докато ищецът напусне жилището. Ответницата отрича да има патологично заболяване, а посочва, че посещенията ѝ при психиатър се наложили заради преживени стресови ситуации, от които ответницата получила страхова невроза. Твърди, че след раздялата с ищеца е върнала нормалното си психическо равновесие – работи и полага грижи за сина си. От 05.10.2019г. ищецът и неговата майка са взели детето и го тормозят психически като го въвличат във възникналия конфликт. След като ответницата подала молба по ЗЗДН, не ѝ дават да вижда детето, наложило се да подаде молба до РП и след започналата проверка, започнали да ѝ водят детето за по няколко часа.

В предявения насрещен иск ответницата е поискала съдът да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката, на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева. Местоживеенето на детето да бъде при майката.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор, в който е оспорил твърденията в насрещната искова молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д“СП“ – Видин, назначени и изслушани са съдебно-психологическа експертиза и съдебно – психиатрична експертиза, приложена е преписка рег. № 178600-14062/2019г. по описа на РУ – Видин и Постановление от 13.12.2019г. на прокурор в РП – Видин за отказ да се образува досъдебно производство.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото установи следното от фактическа страна :

Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете В.П. С., роден на ***г., с ЕГН **********, което е видно от представения препис на удостоверение за раждане, изд. от Община Видин.

От изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин, се установява, че детето Валентин е роден от съвместното съжителство на страните. От раждането му за детето са полагани грижи и от двамата родители в жилище, собственост на ответницата. На 05.10.2019г. след възникнал семеен скандал ответницата е напуснала семейното жилище и отива да живее на хотел. Няколко дни по-късно тя се прибира, а ищецът отива с детето при своите родители, където пребивават около 20 дни. Впоследствие ищецът заедно с детето се преместват в ново закупено от него жилище. Към момента на изготвяне на социалните доклади, детето живее при бащата, като социалните работници посочват, че връзката с майката не е прекъсната. Детето се вижда често с нея, както и поддържа връзка с майката по телефона. В хода на делото, след постановяване на привременните мерки, социалните работници са установили, че майката е заявила на детето, че желае да се спазва определения от съда режим на лични контакти и е отказала срещи с детето извън този режим. Детето е правило опити да се свърже с нея по телефона, но тя му е отказвала разговор.

Социалните работници са посочили, че при разговор с малолетното дете, същото е заявило, че желае да живее с баща си, но също така и да се вижда с майка си. Детето е споделило, че с бащата се чувства сигурно, а майката споделя с него възникналите проблеми между родителите и това го натоварва.

При извършеното социално проучване, е установено, че при бащата са задоволени базовите потребности на детето, осигурен му е домашен уют и комфорт, полагат се адекватни грижи за него.

Хигиенно

– битовите условия в жилищата на родителите са много добри, детето разполага със собствена стая.

Детето проявява привързаност и към двамата родители, общува с бабата и дядото по бащина линия, а от миналата година познава бабата по майчина линия, която живее в гр. С..

Посочено е също, че е връзката на детето с родителите е запазена. Детето се чувства добре при бащата, но иска да контактува по – често и с майката.

И двамата родители са заявили желание да полагат грижи за детето и да упражняват родителските права.

Вещото лице П.М. по назначената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза, изготвена към 24.02.2020г. е посочила, че при изготвяне на експертизата е разговаряла с майката и с детето. Дало е заключение, че към момента на изготвяне на експертизата майката не проявява симптоми на психическо разстройство, има необходимия родителски капацитет.

Вещото лице е посочило също, че не са налице белезите на синдром но родителско отчуждение при детето по отношение на майката, а детето е с нарушено доверие и чувство на сигурност по отношение на майката, но засега н е я отхвърля от своя живот, въпреки че вече не играе толкова важна роля в него, колкото преди шест месеца.

Детето демонстрира емоционална стабилност и правилна оценка на ситуациите. Харесва времето, прекарано с баща си и се опитва да изтласка от съзнанието си или няма спомени за домашно насилие, спомня си за някои конфликтни ситуации, но не ги приема като скандали между своите родители. Би се радвало ако отново семейството е заедно. В с.з. вещото лице е посочило, че факта, че детето иска родителите да са заедно, е доказателство за отсъствие на синдрома на родителско отчуждение.

Вещото лице посочва също, че

Валентин е много лъчезарно, интелигентно, уравновесено, емоционално дете, с което може свободно да се контактува.

Според вещото лице не е формирано негативно отношение към майката при положение, че я обича. Нарушено е чувството на доверие, което е било преди. Според детето промяната в отношението към майката е станало в резултата на 10-дневното й отсъствие от дома и живота му, а не под влияние на бащата.

В допълнителното заключение, изготвено на 29.06.2020г. вещото лице – психолог е посочило, че към онзи момент емоционалното състояние на Валентин е стабилно, но се проявяват първите симптоми за игнориране авторитета на възрастните. Промененото отношение към майката съвпада с времето, в което момчето живее с баща си, който му осигурява и сигурна семейна среда, в която той се чувства защитен, както и достатъчно средства за закуски, собствена стая и удовлетворяване на голяма част от неговите желания. Възхищавайки се от баща си и желаейки да прилича на него, признава, че му подражава. Склонен е да идеализира своя баща, с когото имат силна и трайна емоционална връзка. Валентин приема неговото мнение за причините за кризата в семейството и се настройва негативно към майка си.

Детето твърди, че няма промяна в поведението си – емоционално устойчив е, отговорен към поставените задачи, общува нормално, чист е и добре облечен. Променено е отношението му само към неговата майка, с която се държи критично и до голяма степен агресивно. Не иска не само да живее при нея, а даже и да преспива в дома й,склонен е да я критикува и обвинява, въпреки, че твърди, че му е жал за нея, т.е. има промяна в отношението към нея.

Вещото лице в с.з. посочва също, че се е опитало да установи причината за промяната поведението на детето към майката. Посочва, че детето казва, че се чувства несигурно, когато остава по- продължително време с майка си и едва ли не се притеснява за своето здраве.

Това е странно на база твърдяното преди

3 месеца. Сега то свиква с майка си. Това е може би неговата естествена реакция, тъй като в момента расте с баща си. Възможно е да се дължи и на това, че е по-малко време с майка си. Възможно е на тази възраст, когато все още не е формиран характера, лесно може да му се повлияе за възприятията на много неща.

Може да е посредствено внушение. В подобна степен на манипулация всеки може да бъде поставен. Детската психика не е устойчива. Всяко едно дете изначало има много силна връзка с майката, която формира устойчивост и сигурност. След това всеки от родителите може да спечели детето. При такива дела родителите се борят за надмощие без да мислят за детето си. Посочва също, че чувството за несигурност се поражда от липсата на контакти с родителите. Майката го подготвя за евентуална последваща раздяла или детето се усеща жертва на наблюдение, което детето пресъздава като се прибере при бащата. Според вещото лице, психиката на детето трябва да се запази. В зависимост от взаимоотношенията между родителите, те могат да повлияят върху поведението на детето. Рушенето на авторитета на възрастния на една такава крехка възраст може да бъде предпоставка за следващи негативни прояви.

Вещото лице по назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза д-р К.С. е дала заключение, че ответницата страда от рецидивиращо депресивно разстройство, като към момента на изготвяне на експертизата е в ремисия и може да изпълнява адекватно родителски грижи.

В с.з. вещото лице разяснява, че депресивното разстройство е психично заболяване от афективния кръг, което има пристъпен ход на протичане, т.е. всеки пристъп може да бъде излекуван и възстановен изцяло, но не може да бъде гарантирано липсата на следващ пристъп. Когато лицето се намира в пристъп на депресивен епизод, то не може да полага адекватни грижи, лицето не може да се грижи за детето, особено когато няма подкрепа по време на ремисия, Трябва да разчита на някой, който може да бъде подкрепа. В случая, варианта да се постигне някакво съгласие за взаимна грижа за детето ще е най-добрият.