Определение № 597 от 22.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. София, 21.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ХХІІ от НПК.

Предмет на обжалване е разпореждане на СРС, 110 състав, н.о., по нчхд

13457/2023г., с което е прекратено производството делото .

С предявената частна жалба К. Б., моли за отмяна на акта и връщане на делото на друг състав от съда за продължаване на съдопроизводствените действия .

Жалбата е предявена в указания в закона срок, от легитимирано лице и съдържа формулирано искане, т.е. същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Софийски градски съд, след като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Производството пред първия съд е образувано по частна тъжба, внесена в СРС на 04.10.2023г., от К. А. Б., срещу В.Д. , Б.Д. и Л.Д., за това, че след като на 04.04.2023 година бил извикан в 04 РУ СДВР и разбрал, че посочените три лица, в жалба от тримата, „пусната“ чрез адвокат, по прокурорска преписка № 10878/2023г. по описа на СРП му приписали престъпление и „представили позорни обстоятелства“ , които „клевети“ са стигнали до знанието на негови съседи, от улицата на която живее, „дори са направили подписка“. Страната изтъква, че са му приписани заплахи, самоуправство и позорни обстоятелства като: „танцувал вуду танци“, крещял „кръв ще се лее“ и други. Частният тъжител Б. поискал да бъде снабден с удостоверение за достъп до прокурорска преписка, за да приведе частната тъжба в съответствие със „законовия ред“ и да „опише данните на подсъдимите“, клевети и обстоятелства в нея.

С разпореждане от 10.10.2023г. СРС констатира, че тъжбата не отговаря на условията на чл. 81 от НПК - не съдържа документ за платена ДТ, както и не се сочи време, място, начин на извършване на престъплението, както и конкретно заявени словесни изрази. С оглед това е даден 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите по тъжбата, като е указано страната да представи документ за платена ДТ, както и да направи точно и ясно описание на конкретните обстоятелства, изложени в жалбите на трите обвиняеми лица, по повод които тъжителят счита, че са приписани престъпления и позорят доброто му име и целят злепоставянето му в обществото по смисъла на чл. 147 от НК. Указано е, че при неизпълнение - тъжбата ще бъде оставена без разглеждане, а наказателното производство – прекратено .

1

На 19.10.2023г. ЧТ изтъква, че т.к. запознаването с преписката е станало на 04.04.2023г. чрез прочит от полицейския инспектор, по спомен възпроизвежда примери, които според страната съставляват приписване на престъпление и позорни обстоятелства :

„имал незаконни камери“; „отправял заплахи към майки с деца, които пращат децата си в близката детска градина“ ; „танцувал вуду танци в двора си“ ; крещял на улицата, „че кръв ще се лее“ ; „подливал към оградата между имотите на улица Липа № 14 и № 12 с цел да се разпадне “; подкопавал плочки в същия двор ; разрушавал имущество“; „заплашвал живота на жалбоподателите“. Страната твърди, че подсъдимите искат да го изкарат престъпник и човек с психически проблеми пред полиция и прокуратура , т.к. това не била първата жалба , за „съжаление мнението на полицията и органите и вече изградено“, а освен това всички стига до ушите на съседи в блока и улицата, в която живее. В подкрепа на това добавя „сигурен съм че са привикани и свидетели … и клеветите са стигнали до знанието на много хора там . Още веднъж е направил искане да бъде снабден с удостоверение от СРС за „достъп до прокурорската преписка, за да приведе частната тъжба изцяло в съответствие и да опише клеветите и обстоятелствата по тях“. Представена е б.б. за внесена ДТ.

При тези обстоятелства, с обжалваното разпореждане № 13244 от 26.10.2023г. СРС приема, че изложените обстоятелства в жалбата и допълнението към нея не налагат извод за евентуално осъществено престъпление от частен характер, което да се преследва по тъжба на пострадалия. Прието е, че сезирането на СРП от трите лица, чрез подадена от тях жалба, представлява уведомяване на компетентен орган, чрез реализиране на право да се подават жалби, сигнали. Изтъкнато е, че посочената от ЧТ дата за узнаване на за евентуално извършеното престъпление е неотносима, т.к. в самата тъжба се заявявало, фактите ще бъдат конкретизирани след като страната се запознае с образуваната прокурорска преписка, приема се, че ЧТ изказва предположение за съдържащите се в жалбата на трите лица позорни и клеветнически твърдения, а не твърдения.

Посочено е, че искането за запознаване с прокурорската преписка е недопустимо, заради ограниченията в НПК. С оглед това съдията – докладчик е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1 т.2 от НПК.

Настоящият състав намира, че акта на първия съд е незаконосъобразен, поради следното :

Още с подаването на тъжбата, частният тъжител Б. е заявил, че излага обстоятелствата, които намира осъществяващи престъпление „доколкото си спомня“ с цел да спази преклузивния срок и желае да бъде снабден с удостоверение за достъп до прокурорската преписка, за да може да „приведе частната тъжба по законовия ред и да опише всички данни за подсъдимите, клевети и обстоятелства в нея“.

При задължителната проверка относно редовността на тъжбата по чл. 81 НПК, СРС правилно е констатирал, че същата не отговаря на процесуалните изисквания, т.к. в нея отсъства пълно, точно и ясно описание на конкретните изрази и време, място, начин на извършване на твърдяното престъпление, с оглед което правилно е дал съответни указания с разпореждане № 12427 от 10.10.2023г. Докладчикът, обаче е игнорирал допълнително направеното от страната искане с цел да приведе частната тъжба “по законовия ред“ и не се е произнесъл.

На 19.10.2023г. ЧТ е направил допълнение към частната тъжба, но то отново не дава отговор на съществените въпроси, свързани с време, място и начин на разпространение на твърдените клеветнически изрази, като единственото отличие с първоначалната тъжба са нововъведени фактически твърдения за други клеветнически твърдения. Подновено е искането за достъп до прокурорската преписка.

При тези обстоятелства СРС е прекратил производството и едва в преграждащия производството акт е заявил, че е искането за предоставяне достъп до прокурорската преписка е недопустимо, като отделно е разсъждавал, че датата на узнаване за извършеното престъпление не може да е 04.04.2023г.

Процесуалният подход на първия съд не може да се сподели, т.к. още запознавайки 2 се с тъжбата и формулираните в нея искания се изяснява, че ЧТ не разполага с всички данни, за да ги изложи в тъжбата, поради което и отправя искане за „снабдяване с удостоверение за достъп до прокурорската преписка“ . И ако първият съд макар да е прав, че в НПК не е предвидено правомощие съда да разрешава достъп до прокурорска преписка, то в рамките на неговите правомощия е била възможността изрично да посочи на страната, че не разполага с такава компетентност и да укаже тъжителят сам да се снабди с посочената информация от съответния орган, а при непреодолими затруднения за страната, и при поискване - да го снабди с удостоверение, за да му бъде оказано съдействие за събиране на информацията, която не може сам да събере, по арг. от чл. 83 НПК.

Посоченото би дало възможност на страната /ЧТ/ да предприеме самостоятелни действия в тази насока и би обезпечило, съгл.чл. 15 НПК правото на защита на пострадалото лице. Процедирането по този начин по никакъв начин не би нарушило принципа на състезателност на страните в производството и осигуряването на равни права / с уточнение, че на този етап фигурата на обвиняемите не е възникнала.

Този подход лишава частния тъжител от възможността да отстрани недостатъците в тъжбата, а от тук и да действа в реализация на обвинителна си функция .

На следващо място, в този етап, не може да се сподели становището на първия съд, че твърдяната от ЧТ дата на узнаване за извършено престъпление не е посочената от самото лице – 04.04.2023г. , когато е дал сведения пред полицейски орган, а е друга неопределена и бъдеща такава. Законът – чл. 81, ал.3, предл. 1 НПК говори за „узнаване“ за извършеното престъпление, което не се свързва с някаква конкретна форма. Тази хипотеза отчетливо се разграничава от другата възможна хипотеза на узнаване по чл. 83, ал.3, предл. 2 НПК – уведомяване на пострадалия чрез „съобщение за спиране на наказателното производство, на основание чл.25, ал.1 т.6 от НПК“, която категорично не се разкрива в случая, т.к. Б. не е инициирал прокурорската преписка и няма как да се обвърже с качество на пострадал по нея.

И накрая, прекратителния акт на СРС е свързан не с редовността тъжбата, а с това че деянието, описано в тъжбата не е престъпно, т.к. е прието че се касае за упражняване на жалба и сигнал до компетентен орган. Т.е. обосновано е прекратително основание по чл.

250, ал.1 т.2 НПК, към което е редно да се пристъпи при редовно проведена процедурата по отстраняване на недостатъци на тъжбата .

С оглед изложеното, акта на СРС, постановен на осн. чл. 250, ал.1 т.2 НПК подлежи на отмяна, а делото - на връщане за разглеждане от други състав на съда, доколкото този е формирал становище по същество на спора.

Предвид посоченото и на основание чл. 345, ал.2 във вр. с чл. 341, ал.2 от НПК, Софийски Градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане № 13244 от 26.10.2023г., с което е прекратено производството по нчхд № 13457/2023г. по описа на СРС, н.о., 110-и състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4