Решение № 863 от 25.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 25 октомври 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Пенка

Цанкова и в присъствието на прокурора от СГП Божидара Ганева-Димова, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2926 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 20.06.2018 г. по НОХ дело № 17045/2016 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 97 състав е признал подсъдимата В.И.И. за виновна в това, че за времето от неустановена дата през месец август 2016 г. до 29.08.2016 г. в гр. София отнела чужди движими вещи на обща стойност 6706,00 лева, от владението на Г.С.Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК й е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, съдът е осъдил В.И.И. да заплати на Г.С.Д. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3506,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати дължимата държавна такса от 140,24 лева върху размера на уважения граждански иск.

В тежест на подсъдимата И. са възложени и направените по делото разноски в размер на 63,48 лева.

Против присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимата В.И. – адвокат А.Т., с допълнение към същата. В тях се твърди, че присъдата на първостепенния съд е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна на подсъдимата. Моли се да бъде постановена нова присъда, с която подс. И. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

В закрито заседание на 11.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпит на подсъдимата и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимата И. – адв.

Гьошев заявява, че подържа жалбата, като по същество поддържа становището си, изразено в същата и в допълнението към нея. Моли въззивният съд да постанови акт, с който да признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура оспорва жалбата. Счита, че атакуваната присъда е законосъобразна и правилна и моли да бъде потвърдена. Изразява становището, че събраните в хода на производството доказателства в своята съвкупност категорично установяват авторството на деянието и вината на подсъдимата, а наложеното й наказание счита за правилно определено и справедливо.

В правото си на лична защита и последна дума, подс. И. не се признава за виновна и настоява за оправдателна присъда.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата.

При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбите на защитниците, както и в съдебното заседание от страните, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, която накратко е следната:

Подсъдимата

В.И.И. е родена на ***г. в гр. Видин, със средно образование, трудово ангажирана и неосъждана.

Подс.

В.И. и свид. Г.Д. се познавали от около 6 години и били в приятелски отношения.

През 2016г. подс. И. била наета от пострадалата Д. да се грижи за малолетната й дъщеря като детегледачка. В тази връзка често подс. И. оставала да нощува в дома на пострадалата и имала достъп до всички помещения в жилището й.

Св.

Д. държала в гардероба си под дрехите, плик със сумата от 8000 лева предназначени за капариране на недвижим имот. На 28.08.2016 г. тя установила, че от плика липса сумата от 6200 лева. Единствения човек, който по това време имал достъп до жилището била подсъдимата. Св. Д. помолила подс. И. да й върне откраднатата сума и я предупредила чрез съобщение по „вайбър“, че в противен случай ще отиде в полицията и ще предостави плика за снемане на отпечатъци. Подсъдимата първоначално отричала деянието, което накарало пострадалата и св. И. М., с когото живеела на семейни начала да отидат в полицията. Към полунощ на същия ден подс. И. пристигнала в дома на свидетелите. Признала, че е взела парите, които изхарчила и не може да ги върне и подписала запис на заповед. На подписването и признанието присъствали св. Д., св. И. М. и св. В. К.. После всички отишли в 04 РУ на СДВР.

В периода месец август 2016г. до 29.08.2016г. на неустановена дата, освен посочената парична сума, били взети от подсъдимата и други вещи, част от които впоследствие св. Г.Д. намерила в дома на бившия приятел на подсъдимата св. Т., а именно:, 1 бр. сребърен пръстен във формата на змия на стойност 32 лева, с тегло от 5 гр., 1 бр. пръстен с разноцветни камъни от неблагороден метал на стойност 7 лева, 4 бр. монети, специално издание на БНБ от които 2 бр. от бял метал и 2 бр. от жълт и бял метал всяка на стойност от 60 лева. По – късно св. Д. установила, че липсват от колекцията още 1 бр. монета от жълт и бял метал на стойност 60 лева, 1 бр. ръчен часовник със златни стрелки руско производство на стойност 50 лева, чифт обици във формата на дълги висулки инкрустирани с камъни „Сваровски“ на стойност 21 лева.

При разговора със св. Т.Т., пострадалата узнала, че някои вещи били подарявани от подсъдимата на други лица – племенничката на приятеля й, като например детска раничка – заек от бабата на дъщеря й, 1 бр. розов еднорог, дрехи, които не били собственост на пострадалата и др.

Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 6706лв.

По-късно по време на досъдебното производство, подсъдимата внесла по банков път сумата от 3200лева като във вносната бележка изрично посочила, че сумата представлява част от дължимата на св. Д.. Освен този документ с протокол за доброволно предаване, подс. И. предала следните вещи – 1 бр. преса за коса „Babyless”, 1 бр. детска лейка в розов цвят, 1 бр. пръстен във формата на змия, 1 бр. пръстен с множество разноцветни камъни и др. вещи, извън предмета на обвинението, които били собственост на пострадалата.

Първоинстанционният съд последователно и детайлно е изложил съображения относно кредитирането на доказателствата по делото, а именно показанията на свидетелите Г.Д. / л.57 гръб – л.58 от с.д./, И. М. /л.58 гръб –л. 59 от с.д./, В.К. /л.59 - гръб от с.д./, Н. К./л.60 от с.д./, Т. Н. /л.60 - гръб от с.д./, К.В. /л. 61 от с.д./, М. Х.

/л.61 от с.д./, Т. Т. /л.72 гръб от с.д. и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК- л.32 от д.пр./, експертна справка №160-Д/2016г. /л.22-л.23 от д.пр./, протоколи за доброволно предаване /л.41, л.42, л.43 от д.пр./, вносна бележка /л.44 от д.пр./, справка за съдимост /л.80 от д.пр./, както и заключението на вещите лица по изготвената съдебно-оценителна експертиза /л.46 – л.48 от д.п./, които въззивният състав споделя изцяло.

Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния съд и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря или допълва. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Правилно контролираният съд е изградил фактическите си изводи въз основа показанията на свидетелите Г.Д., И.М. и В.К., като не е сторил това произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с другите гласни и писмени доказателствени средства. В този смисъл напълно правилно и обосновано е решението на първоинстанционният съд да даде вяра на показанията на свид. Д., с оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимата. Фактът, че св. Д. е пострадала от престъплението и е конституирана в хода на производството като страна в процеса (частен обвинител и граждански ищец), не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията й, а следва да се разглежда като основание за по - задълбочен анализ. Същите се характеризират с логичност, последователност и липса на вътрешна противоречивост. Довод за тяхната достоверност е това, че те изцяло си кореспондират и подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал. В своите показанията дадени пред районния съд, свидетелката дава подробна информация, установяваща обективната възможност на подс. И. за достъп до инкриминираните вещи и начина, по който заедно със своя съпруг е установила липсата им. Така от нейните показанията на първо място еднопосочно се установяват факти за начина на съхранение на инкриминираната сума, за начина, по който е била констатирана лисата й, както и за случилото се след деянието. От посочените гласни доказателствени средства, въззивният съд прие, че инкриминираната парична сума от 6200 лева е била поставена от св. Д. в плик, съхраняван в гардероб под дрехите й. От показанията на пострадалата се установява, че два дни преди да констатира липсата на посочената сума, домът й бил инцидентно посетен от подсъдимата под предлог, че иска да си прибере забравени вещи. В тази връзка св. М. е отбелязал, че в същото време двамата бързали за концерт, поради което изчакали подсъдимата в коридора на жилището си, докато същата обикаляла из стаите, като допълва своите показания с твърдения за случай, в който прибирайки се от пътуване открили разместени предмети, като пояснява „беше влизано в моята стая, беше ровено в гардероба ми“. От показанията на св. Д. се установява, че във въпросната вечер, след посещението на подсъдимата, пострдалата заварила гардероба, в който се съхранявали паричните средства наполовина отворен, а на земята намерила банкнота от 50 лева, като впоследствие установила липсата и на другите движими вещи, индивидуализирани по вид и посочени в обвинителния акт.

Противно на доводите застъпени във въззивната жалба, че произхода на паричните средства е останал неизяснен, съдът намира този въпрос за изяснен убедително от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свид. Д.. Видно от показанията на пострадалата е, че процесната сума е формирана от нейни лични спестявания и взети на заем пари и е била предназначена да послужи като капаро във връзка с предстояща покупка на недвижим имот. Изложеното от свид. Д., касателно произхода на средствата не се опровергава от показанията на свид. М., в които същият е заявил, че не знае дали парите са взети на заем, защото „не си следят доходите“. Защитата погрешно интерпретира показанията на последния, като пренебрегва обстоятелството, че свид.

М. категорично е посочил, че процесната сума принадлежи на пострадалата Д., както и, че самият той не е знаел къде точно е била съхранявана. Следователно може да бъде направен извод, че въпросните парични средства не са били част от общият им семеен бюджет, което обстоятелство не се и твърди от свид. М., поради което напълно логично е последният да не знае дали същите са били взети на заем. Неоснователно е възражението на защитата за липса на доказателства за произхода на паричната сума, като обстоятелство извън обективните признаци на състава на това престъпление, за което в съдебното производство не са правени каквито и да е доказателствени искания от жалбоподателя. Нещо повече в това производство произхода на отнетите вещи, включително паричната сума, никога не е бил предмет на разследване и не може да бъде, т.к. никога виновността на извършителя на една кражба не може да се предпоставя от начина на придобиване на собственост.