Решение № 169 от 18.06.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. С., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

С. Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500187 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 263/03.04.2025г. по гр.д. № 4851 по описа за 2024г. на СлРС, с което е:

- ОСЪДЕНА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА С., гр.С., бул.”Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х., ЕГН: ********** от гр.С., ул.“П. **, сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие непозволено увреждане, падане на заледен участък на пътя, настъпило на 19.12.2023г. в гр.С., изразяващо се в телесно уврежданеторзионна травма на дясна глезенна става, счупване на двете кости на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2024г. до окончателното плащане;

- ОСЪДЕНА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА С., гр.С., бул.”Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х., ЕГН: ********** от гр.С., ул.“П. **, сума в размер на 2 493,11 лв. /две 1 хиляди четиристотин деветдесет и три лева и 0, 11 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, платена стойност на фактури от 01.07.2024г., 05.07.2024г., от 17.07.2024г., от 19.07.2024г. и от 16.08.2024г., във връзка с непозволено увреждане, падане на заледен участък на пътя, настъпило на 19.12.2023г. в гр.С., изразяващо се в телесно увреждане- торзионна травма на дясна глезенна става, счупване на двете кости на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2024г. до окончателното плащане и е осъдена ОБЩИНА С. да заплати на С. А. Х. сумата от 2500 лв. представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, атакува решението изцяло, като го счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Заявява, че съдът неправилно е приел за доказан механизма на инцидента, че са доказани вредите, че е доказана причинно-следствената връзка между тях и е приел завишена стойност на обезщетението.

Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът е кредитирал свидетелски показания относно механизма на инцидента, а свидетелите са били допуснати само за доказване на болки и страдания. Тъй като тези показания са недопустими, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване както механизма на настъпване на инцидента, така и причинната връзка с твърдените настъпили вреди. Развива подробни съображения и се позовава на ППВС от 1959г. и съдебна практика в тази връзка.

Също така въззивникът заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 183 от ГПК и понеже съдът не е изключил като доказателство болничен лист № Е20233740771 от 28.12.2023г., който не е представен в оригинал.

По-нататък сочи, че първоинстанционният съд е извършил и неправилна преценка на свидетелските показания, довело до необоснованост на решението му. Съдът не е отчел сериозните противоречия в показанията 2 им относно причината за заледяването, относно вида и видимостта на леда, относно наличието на дупка, относно мястото на инцидента, както и непълнотите и предположенията, направени от тях, след като нито един от свидетелите не е бил очевидец на инцидента.

На следващо място въззивникът се оплаква, че е игнориран официален документ с висока доказателствена стойност – метеорологичната справка от НИМХ за 19.12.2023г., съгласно която температурата е била 2 градуса по Целзий, с минимална температура от минус 0,1 гр. С, без облаци, без валежи, само слана, като последните регистрирани валежи са били от 15 и 16.12.23г.

Тази справка се конфронтира със свидетелските показания относно наличието на лед, което е физически невъзможно при такава метеорологична обстановка. Съдът не е съпоставил тези данни и не е коментирал противоречията.

Въззивникът твърди още, че са допуснати и материалноправни нарушения при уважаване на иска за обезщетяване на имуществените вреди, тъй като няма доказателства за извършени плащания, представени са само фактури, но не и касови бонове.

Неправилно е приложен и материалният закон по повод отговорността на община С.. Счита, че щом е опровергана възможността за наличие на заледен участък, не може да се говори за бездействие от страна на общината за почистването му.

Също така районният съд не е съобразил и нормата на чл. 108 от ЗДП, съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно и само по изключение – по платното за движение, а от свидетелските показания става ясно, че ищцата е паркирала на паркинг и се е подхлъзнала, а според свидетеля Г.Х.В. тротоарът е бил наскоро ремонтиран, били са монтирани декоративно плочки и е имало възможност за преминаване по тротоара.

Нарушенията на ищцата са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат, което означава, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.

2 от ЗЗД, което първоинстанционният съд не е отчел. Съдът не е обсъдили и възражението за наличие на случайно събитие, което само по себе си също е процесуално нарушение.

Съдът не е обсъдил всички възражения, доводи и твърдения, не е ценил в 3 цялост и в съвкупност всички доказателства, фактическата обстановка е изградена на произволно избрани доказателства и не е мотивирано кредитирането на едни и дискредитирането на други доказателства.

С оглед всичко изложено въззивникът моли да се отмени като неправилно атакуваното решение и въззивният съд да се произнесе по същество по всички релевирани доводи и оплаквания и да постанови ново решение, с което отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност моли да се отмени частично първоинстанционното решение и да бъде редуциран размерът на присъденото обезщетение.

Претендира разноски за двете инстанции. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и развива подробни доводи, с които оборва всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, заявява, че е първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, като е формирал вярна и обективна фактическа обстановка, която правилно е привел към приложимите материалноправни норми и е достигнал до законосъобразен извод за дължимост на посочените в исковата молба суми. Развива подробна аргументация в тази насока.

Искането за допускане на разпит на свидетели е направено своевременно и уважено от съда, съдът с протоколно определение е посочил, че приема цитирания в жалбата болничен лист с официална заверка от работодателя на ищцата за редовен, съдът правилно и обективно е разгледал и оценил свидетелските показания. Не е игнорирал изцяло официалния документ от НИМХ, още повече, че посочената в нея температура е тази на въздуха,, а и при посочената минимална температура е ноторно, че водата замръзва.

Метеорологичната справка не може да се противопостави на свидетелските показания, тъй като тя не се отнася за точно определеното място. Въззиваемата страна намира атакуваното решение за мотивирано, обосновано и законосъобразно.

С оглед изложеното моли да не се уважава жалбата, а решението да се 4 потвърди като правилно и законосъобразно. Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено чрез пълномощник по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и отхвърли исковете, евентуално – намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Претендира разноски за двете инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа подадения отговор и всички, изложени в него доводи. Не претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед 5 разпоредбата на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране.

Изложените от въззивника оплаквания са неоснователни.

На първо място, оплакванията, релевирани с въззивната жалба относно недопустимостта на свидетелските показания, послужили на първостепенния съд при формиране на фактическите му констатации във връзка с обстоятелствата, мястото и начина на настъпване на увреждащото събитие, въззивната инстанция намира за неоснователни.

Въззивникът развива тезата, че свидетелите на ищцата са били допуснати само за доказване на претърпените болки и страдания, а съгласно чл. 156, ал.2 от ГПК съдът следва да разпитва и да кредитира показания на свидетел единствено досежно обстоятелствата, за които т о й е бил поискан от страната и допуснат от него, но в нарушение на тази разпоредба, решаващият съд е излязъл извън тези рамки и е събрал показания относно механизма на произшествието. Действително, в исковата молба са посочени свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди, но с изрично изявление в първото съдебно заседание на 06.12.2024г. процесуалният представител на ищцата е поискал допускане до разпит на свидетелите и относно неподдържането на пътя, както и за други обстоятелствата, за които на страната е възложена доказателствена тежест с доклада по чл. 146 от ГПК, и съдът е уважил това искане.

Следователно събраните гласни доказателствени средства са годни, допустими и относими.

Собственост на общините, съгласно пар. 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, са “общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване”, което положение е закрепено и с чл. 2 т. 5 от ЗОС.

Несъмнено е, че процесната улица/път в междублоковото пространство и паркингът, обособен на нея, са на територията на гр. С., вписват се в параметрите, поставени от нормата на т. 4 на пар. 7 ал. 1 на ПЗР на ЗМСМА, респективно - попадат и в регламентацията на чл. 2 ал. 1 т.

5 от ЗОС, и са собственост на ответника-въззивник в това производство.

Освен това, съгласно правомощията си по чл. 1 от ЗОС, чрез ОС, съгласно чл. 8 от ЗОС, общината е длъжна да управлява собствеността си по начин, който осигурява условия за безопасно движение, съгласно 6 разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 4 от ППЗДП, тя е длъжна да вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение, още повече че аналогично задължение е въведено в ЗП – чл. 30 ал. 4 разписва, че „изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община“.