Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 28.06.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 233/2023
Вид
Определение № 356
Подписан
28.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207-266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207-266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303-388 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303-388 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 531, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 544, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 549 · Граждански процесуален кодекс
  • §2 · Закон за гражданската регистрация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. В., 27.06.2023 г.

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500233 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 и сл. във връзка с чл.540 във връзка с чл.121 ГПК.

Т. П. Т. е подал частна жалба против определение № 855/11.05.2023 на ВРС ,постановено по гр.д.№1963/2022г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС –К..

Според жалбоподателят тези действия били неправилни. Поддържа, че казуса, с издаването на смъртен акт на лицето Ц.В.Н. е от 2009г., по същия е сезиран КРС, който решил, че делото е подсъдно на ВРС.

С настоящето определение същият съдия приема, че делото е подсъдно на КРС , поради което прекратява производството.

По изложените съображения е формулирано искане, определението на РС В. по гр.д.№1963/2022г. да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за разглеждане на постъпилата молба.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата по реда на чл.278 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок, при спазване изискванията за редовност и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по гр.д.№1963/2023г. на ВРС е образувано по молба на Т. П. Т., ЕГН : ********** от гр.В., ул.“Ц.И.Ш. „10.

Макар и непрецизно, в същата е формулирано искане на молителя за установяване по реда на чл. 542 и сл. от ГПК на факта на смъртта на Ц.В.Н. и да се разпореди съставянето на смъртен акт.

Като упражни правомощията си по чл.269 ГПК, настоящата инстанция намери, че обжалваното определение на РС В. е неправилно.

Съображенията за това са следните:

Настоящото производство за установяване на факти е охранително.

Поради това при него, доколкото не са установени по този въпрос особени правила по смисъла на чл. 530 ГПК, местно компетентен да разгледа молбата е този РС, в чийто район е постоянният адрес на молителя (чл.

531, ал. 2 от ГПК). Касае за специална разпоредба, която определя местната подсъдност при охранителните производства, различна от общата такава на чл. 105 от ГПК, приложима в исковото производство. Разпоредбите на чл. 105 и чл. 119, ал. 3 от ГПК са неприложими в охранителното производство, защото в него няма ищец и ответник, както е в исковият процес. Поради това при охранителните производства местната подсъдност не се определя от постоянният адрес или седалището на ответника, в случая от общината, която следва да състави исканият акт за смърт, защото последната се призовава в настоящото производство не като ответник, а като заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал. 2, т. 2 от ГПК. Неприложимо в случая е и разрешението дадено в ТР № 75/1970 г. на ОСГК, тъй като последното тълкува приложението на специалните разпоредби на чл. 126 и чл. 127 от ЗЛС, които обаче са отменени с §2 от ПЗР на ЗГР (обн. ДВ, бр. 67/1999 г.).

Доколкото в случаят чл.531, ал.2 от ГПК, е специална разпоредба, определяща местната подсъдност при охранителните производства, приложима по реда на чл.542 и сл. от ГПК, неотносимо е и обстоятелството къде е бил постоянният адрес на починалият .

Съгласно чл.531, ал.2 ГПК молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Тази подсъдност по характера си е местна и е предвидена за улеснение и удобство на молителя. Тя е аналогична на тази по чл.105 ГПК, за която съдът не следи служебно. Последната е предвидена за 2 улеснение на ответника и затова той може да направи възражение за неподсъдност. В охранителното производство ответник няма, а подсъдността е уредена в полза на молителя и при съответно прилагане на общите правила на исковия процес – чл.119, ал.1 и ал.2 ГПК във връзка с чл.540 ГПК, съдът не следва да извършва служебна проверка за спазването й. В този смисъл Определение №187 от 16.04.2009г. по ч.гр.д.№197/2009г., ІІІ г.о.

За подсъдността по чл. 531, ал. 2 от ГПК, която е местна по своя характер съдът не следи служебно. Спазването й не е императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а нормата на чл. 531, ал. 2 от ГПК е с цел улеснение на молителя. Съгласно чл. 540 от ГПК за охранителните производства намират приложение разпоредбите на общия исков процес с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на исковото производство е само родовата подсъдност, докато местната е относителна такава и се обсъжда само при позоваване на другата страна на нея. В охранителното производство районния съд действа служебно само относно проверка на условията за издаване на искания акт, събиране на доказателства и вземане предвид факти, непосочени от молителя - чл. 533 от ГПК. Ето защо ВдОС счита,че за местната подсъдност не може да се следи служебно, а избора й зависи от волята на молителя, който единствен може да прецени кой съд да сезира. В този смисъл В.ски РС неправилно е прекратил производството по чл. 549 от ГПК и изпратил делото по подсъдност на РС- К. .

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на РС В. е неправилно и следва да бъде отменено, делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 855/11.05.2023 на ВРС, постановено по гр.д.

№1963/2022г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС –К..

ВРЪЩА делото на РС-В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4