Решение № 329 от 07.08.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Перник, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500367 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3100/14.02.2023 г. от „Топлофикация София“ АД, ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, чрез юрк. M., срещу Решение № 97/05.02.2023 г. по гр.д. № 2278/2022 г. на РС-Перник , в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Г. Ч., ЕГН **********, иск за сумата 522,25 лв., от която 445,04 лв. – главница, представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 63,08 лв.

– мораторна лихва за забава от 16.10.2019 г. до 17.09.2021 г., както и суми за дялово разпределение 11,76 лв. – главница за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,37 лв. – лихва за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г. , като решението е постановено при участието на ФДР „Бруната България“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че ответниците са били собственици на процесния имот и потребители на предлаганите услуги от ищеца през процесния период. Навеждат се доводи, че Общите условия на дружеството са публикувани и влезли в сила, като ответниците в качеството на потребители не са упражнили правото си на възражение срещу тях по смисъла на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането им в сила. С оглед изложеното, съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ същите дължат заплащане на 1 сумите за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По изложените съображения се моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове уважени, както и за присъждане на сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Г. А., чрез пълномощника си адв.

М., е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част. Твърди, че по делото не е установено по безспорен начин, че същата е съсобственик на процесния имот, тъй като приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не прехвърля права, а други доказателства не са ангажирани от ищеца. Предвид неоснователността на главната искова претенция, неоснователна се явява и претенцията за лихви. По изложените съображения моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и да й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Б. О. А., ЕГН **********, и В. Г.

Ч., ЕГН **********, с която е отправено искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца сума от по 445,04 лв. – главница, представляваща цена на за извършена услуга за топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 126,17 лв. – мораторна лихва за забава от 16.10.2019 г. до 17.09.2021 г., както и сумата 23,52 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 4,74 лв. – лихва за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г. Претендират се и сторените разноски за производството.

В исковата молба се излага, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ за топлоснабден имот на адрес: ***, за процесния период, доставката на която се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца. Сочи се, че през процесния период ответниците са използвали и извършената услуга за дялово разпределение и не са заплатили дължимите суми. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени разноските за производството по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците, чрез пълномощника им адв.

М., са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат съображения, че искът е недопустим по отношение на ответника В. Г. А. поради липсата на доказателства, че е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сградата. По отношение на ответника Б. О. А. считат исковете за неоснователни, тъй като в имота няма монтирани отоплителни уреди и съответно не ползва предоставяната от ищцовото дружество услуга. Оспорват и основанието за заплащане на услуга за дялово разпределение, както и вземанията по размер. Възразяват за погасяване на вземанията по давност. Правят възражение за местна неподсъдност на делото, предвид обстоятелството, че постоянният им адрес в ***, поради което молят производството по делото да бъде прекратено и изпратено на СРС.

В първоинстанционото производство е приложено за послужване ч.гр.д. № 55857/2021 г. на СРС, изпратено по подсъдност на РС-Перник, където е образувано ч.гр.д. № 420/2022 г., от което се установява, че по заявление от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. О. А., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН **********, за заплащане по ½ част от следните суми: сумата 890,08 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 10.2018 г. до 2 месец 04.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата 126,17 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.10.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата 23,52 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата 4,74 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Б. О. А. на 24.02.2023 г., а на длъжника В. Г. А. на 23.02.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез Б. О. А. – съпруг, които в срока по чл. 414 ГПК са подали възражения срещу вземанията чрез пълномощника си адв.

М..

С Разпореждане от 08.03.2023 г., връчено на заявителя на 18.03.2023 г., заповедният съд му е указал да предяви установителен иск за вземанията по заповедта, във връзка с което е депозирана искова молба с вх. № 8107/20.04.2022 г. /с дата на п.к. 18.04.2022 г./, въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 2278/2022 г. на РС-Перник.

С решението по делото районният съд е уважил предявените искове за признаване за установено, че ответникът Б. О. А. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД ½ от задълженията за топлинна енергия, дялово разпределение и лихва за забава за процесните периоди, ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземанията, и е отхвърлил исковете срещу ответника В. Г. Ч.. Със същото решение Б. О. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 250,00 лв. – разноски за производството, и „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на В. Г. Ч. сумата 400,00 лв. – разноски за производството, съразмерно с отхвърлената част на иска.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото произовдство.

При тези факти, въззивният съд намира следното:

При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност.

Тъй като въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната част, във връзка с направеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора, следва да бъде отбелязано следното:

Възражението е направено от ответниците в срока по чл. 131 ГПК, поради което е своевременно заявено, но първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по него.

Допуснатото процесуално нарушение обаче в случая не води до недопустимост постановения краен съдебен акт, тъй като делото е разгледано от местно компетентния съд съгласно чл. 113 ГПК – съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. От приложената в заповедното производство справка от НБД „Население“ е видно, че настоящият адрес на двамата ответници – потребители, е в с. ***, ***, поради което направеното възражение за местна неподсъдност на делото е неоснователно.

С оглед изложеното, решението е допустимо в обжалваната част, като относно правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, цена за услуга дялово разпределение и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която са подадени 3 възражения от длъжниците в срок. С оглед изложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната погоре разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В случая оплакването в жалбата касае извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установено ответницата В. Г. А. да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, по което съдът намира следното:

От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело 98/2000 г. се установява, че на 17.02.2000 г. Б. О. А., ЕГН **********, е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ***.

Съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, рег. № ***, дело 54/2007 г., на 17.05.2007 г. „Българо-американска кредитна банка“ АД е предоставила на Б. О. А., ЕГН **********, банков кредит в размер 26000,00 евро, за обезпечението на който Б. О. А., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН **********, заявяват, че в качеството на ипотекарни длъжници учредяват договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, придобит през време на брака и притежаван в режим на СИО, представляващ: жилище – апартамент ***, находящо се в ***, в жилищната сграда на бл. ***, вх. ***, ет. ***. Нотариалният акт е подписан от ответниците, поради което направеното в този смисъл изявление представлява извънсъдебно признание на неизгодния за тях факт, че правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито от тях през време на брака им. Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит. В тази връзка изявлението, направено в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, съответства на останалите доказателства по делото и нормативната уредба. С оглед изложеното, в качеството на собственик на имот, придобит в режим на СИО, ответникът В. А. има качеството на потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Разпечатката съдържа 40 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b8b3c1d-2466-4ce1-bd24-9982e3fcd1f6