Решение № 286 от 14.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Елин Пелин, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820101713 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 представлявано от пълномощника юрисконсулт Г. Б. със съдебен адрес: гр.София, ул. ”Панайот Волов”, № 29, етаж 3 за признаване за установено по отношение на ответника А. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, Софийска област, ул., ап.15, че дължи следните суми по Договор за потребителски кредит № 4053383554 от 30.09.2021 г.: сумата от 2774.63 лева представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; сумата от 958,43 лева представляваща договорна лихва начислена за периода от 05.11.2021 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 407,86 лева представляваща мораторна лихва за периода 06.11.2021 г. - денят след датата на последната погасителна вноска до 23.04.2024 г. - датата на входиране на заявлението в съда. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на 1 което е образувано ч.гр.д. № 710/2024 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д.

В законоустановения срок А. К. Н - Д. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника Д..

Обстоятелството на което заявителя се основава за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника е подписан Договор за потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга с № 4053383554 от 30.09.2021 г. между "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД в качеството на кредитор и А. К.

Н. в качеството на кредитополучател. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и при подписване на договора за кредит, кредитополучателят е заявил, че своевременно му е предоставена преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК под формата на Стандартен европейски формуляр с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписания между страните Договор за кредит и в съответствие с чл.26, ал.1 от ЗПК, Кредиторът има право да прехвърли вземането си по Договора за потребителски кредит на трето лице.

Кредиторът по настоящото дело основава иска си на сключен Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.08.2023 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 22.08.2023 г., по силата на който вземането по Договор за потребителски кредит № 4053383554 от 30.09.2021 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително начислените несъбрани лихви, както и с начислените несъбрани такси, комисионни и разноски /всички балансови и задбалансови задължения съгласно счетоводни записи към датата на прехвърляне/.Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля без ограничение и по всяко време вземането си по Договора на трето лице или лица - включително на търговски дружества или организации.

На 31.08.2023 г. до длъжника е изпратено Уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, посредством писмо с обратна 2 разписка. Пратката се е върнала с отбелязване „Писмото не е потърсено от получателя". В тази връзка се моли Уведомлението за извършена цесия от името на „Ти Би Ай Банк" АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовават на постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. 1711/2013 г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г. на II ТО, съгласно които, ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника произтичащо от посочения договор за кредит, не е погасено, се иска съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомлението по чл.99, ал.1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. С оглед изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока са Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС постановено по гр.д.

№ 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС поставено по гр.д. № 788/2013 г. на ТК.

Сочи се, че на 30.09.2021 г. между „Ти Би Ай Банк" АД и А. К. Н. е сключен Договор за потребителски кредит № 4053383554, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр. С подписването на договора за кредит кредиторът се е задължил да предостави на потребителя парична сума в размер на 2349.00 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 05 октомври 2023 г. ведно с 3 уговорената от страните възнаградителна лихва на 24 месечни вноски, всяка в размер на 137.81 лева, съгласно погасителен план съдържащ се в договора.

Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на потребителя се уреждат от Договора. Договорът за кредит не е сключен при Общи условия, като в него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците му е разписана от потребителя. УговоР.ят между страните лихвен процент по договора за кредит е в размер на 17,47 %, като страните са договорили ГПР в размер на 18,66 %. Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Следва заключението, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. При сключване на договора за потребителски кредит за закупуване на стока потребителят по свое желание и собствено усмотР.е може да сключи договор за застраховка към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора. Потребителят по свое желание и усмотР.е се е присъединил към застрахователна програма „Защита на кредита" предназначена за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД. При сключване на застраховката с подписа си потребителят декларира, че е получил Информационен документ за застрахователен продукт, разбира и приема Общите условия на застрахователната програма „Защита на кредита". Застрахователната премия е обща еднократна дължима сума в размер на 425,63 лева, която е включена към общия размер на кредита.

Договора за кредит предвижда, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка сума се превежда от кредитора директно по Б. сметка на съответния застраховател, 4 респ. на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изрично съгласие с подписването на Договора. В случай на просрочие при една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на просрочието, както и евентуално съдебните и други разходи при условията на чл.15 от процесния договор.

Съгласно чл.15.1 от Договора ако потребителят е допуснал просрочие на дължими от него плащания, той дължи на кредитора и законна лихва за забава върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира съгласно чл. 9 от Договора.

Ответникът А. К. Н. е преустановила плащането на вноските по кредит № 4053383554, поради което на основание чл.86 от ЗЗД дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 06 ноември 2021 г. - денят следващ датата на последната погасителна вноска по погасителен план - до 23 април 2024 г. дата на входиране на заявлението в съда в размер на 407,86 лева, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Ответникът А. К. Н. длъжи и непогасена договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. - дата на първа погасителна вноска по договора до 05.10.203 г. - дата на последната погасителна вноска по погасителен план в размер на 958.43 лева. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да изплати дължимия кредит към кредитора и срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска 05.10.2023 г., не е необходимо кредиторът да го обявява за предсрочно изискуем. Изложеното поражда правия интерес за „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД от завеждане на настоящия установителен иск.

Претендират се и направените съдебно -деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата А. К. Н., която в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по иска. Преди първото по делото открито съдебно заседание депозира писмено възражение чрез адв.В., с което оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2021 г. е попаднала в схема за измами с потребителски кредити и подписът в процесния договор от 30.09.3031 г. не изхожда от нея, като в тази връзка е образувано досъдебно производство № 5

20/2023 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура Монтана, пр.пр. № СП392/2023 г. по описа на ОП Монтана.

Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Видно от ч.гр.д. № 710/2024 г. по описа на РС Елин Пелин е, че е постановена Заповед за изпълнение на задължение въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 448/12.06.2024 г. против длъжника А. К. Н., с която заповед на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД са присъдени следните суми произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4053383554 от 30.09.2021 г.: сумата от 2774.63 лева представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; сумата от 958,43 лева представляваща договорна лихва начислена за периода от 05.11.2021 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 407,86 лева представляваща мораторна лихва за периода 06.11.2021 г. до 23.04.2024 г. , както и разноски в размер на 82,82 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.