Решение № 3635 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110211292 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ************** против Наказателно постановление № 26-4332003952, издадено на 23.04.2026 г. от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

В мотивирана жалба от наказаното лице се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Навеждат се твърдения за несъставомерност на изпълнителното деянието, като се посочва влязло в сила Решение № 24425/ 17.06.2026 г. на АССГ, с което е установено, че не е било налице непрекъснато пребиваване на жалбоподателя в страната повече от една година към момента на установяване на нарушението. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, се явява 1 лично. Поддържа депозираната жалба, моли съда да бъде уважена, а издаденото му наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административно – наказващият орган Началник група в СДВР – Отдел пътна полиция СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока, като посочва, че всички съставомерни фактически обстоятелства били посочени в издаденото наказателно постановление, както и че административното нарушение било доказано по безспорен начин.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2026г. около 21:56 часа в град София, жалбоподателят С. Г. управлявал лек автомобил *** с рег. № **********, собственост на неговата майка Х. Ц. Г.а, по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул.

„Мария Луиза“ към ул. „Г. С. Раковски“. При извършена проверка на площад „А. Буров“ от инспектор при Отдел пътна полиция СДВР било установено, че водачът, като български гражданин, управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно свидетелство за управление, издадено от Обединеното Кралство, без да е подменено след пребиваване повече от 1 г. на територията на страната. Посочено е, че от наличната информация в АИС ГК последното влизане в страната е на 07.10.2024г.

Въз основа на констатираното нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4747213 от 02.02.2026г., от К. М. В., на длъжност инспектор при ОПП СДВР, в 2 присъствието на свидетеля А. А.. При съставянето на АУАН са иззети два броя регистрационни табели на управлявания автомобил. Актът бил връчен лично и подписан от жалбоподателя. В законоустановения срок от жалбоподателя Г. било депозирано подробно мотивирано възражение, както и допълнително приложени доказателства, установяващи, че последното влизане на територията на България на лицето е било преди по-малко от една година от датата на посоченото в АУАН нарушение. Въпреки това подаденото възражение е било преценено като неоснователно, като при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му идентична правна квалификация наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на Г. административно наказание глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото Заповед №513з-9694/13.09.2024 г., Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят не е притежавал СУМПС, валидно на територията на Република България за съответната категория, а е управлявал със СУМПС, издадено от Кралство Великобритания. Принципно неспазването на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство, т. е. управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, 3 ал. 1 от ЗДвП с чуждестранно СУМПС, след изтичане на едногодишния срок от датата на влизането в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Законът не дава легална дефиниция на термина "влизане в страната", поради което същият следва да се разбира в своя общоупотребим смисъл - като входно преминаване на държавната граница от територията на друга държава. С всяко отделно влизане на територията на страната започва да тече нов едногодишен срок и от тази дата следва да се преценява спазването на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

От друга страна, нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не диференцира влизането и излизането на лицата от страната в посока държава-членка на ЕС или трети страни. В настоящия случай като дата на последното влизане от административния орган е установена 07.10.2024 г. По делото е представена справка за пътуване, видно от която последното регистрирано влизане в страната на С. Г. преди установяване на твърдяното нарушение е през ГКПП Кулата на 07.10.2024 г. От приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства се установява, че пред наказващия орган са представени копие от бордна карта на авиокомпания Ryanair с № ******* , копия на извлечения от уебсайта на Ryanair за резервация номер ****** на името на С. Г., видно от които същият е пътувал на 11.05.2025 г. до Загреб, Хърватска и е влязъл обратно в Република България на 14.05.2025 г. В подкрепа на това са представени също банкови извлечения от сметка с титуляр С. Г., във връзка със заплащането на билетите и платено чекиране.

Следователно по представената от административния орган справка за пътуване може да се установи единствено влизането и излизането от територията на Република България към държави извън ЕС и Шенгенското пространство, тъй като от 01.03.2025 г. отпада граничния контрол за държавичленки на ЕС. Поради което съдът приема, че тази справка е непълна, както и че са оборени констатациите за пребиваване на лицето в страната повече от една година и необходимостта да подмени свидетелството си за управление на МПС. В този смисъл са и Решение № 2308 от 19.01.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 7418/2025 г., Решение № 31681 от 10.08.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 4575/2026 г.

На следващо място, в наказателното постановление административният орган е посочил, че жалбоподателят е пребивавал повече от 1 г. в страната.

4

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не въвежда изискване за подмяна на чуждестранно СУМПС в едногодишен срок от установяване на местоживеене на лицето в страната, а от последното му влизане през граница, следователно в наказателното постановление като не спазен срок от една година пребиваване в Република България е ирелевантен, т.е. административният орган е обвързал задължението за подмяна на чуждестранното СУМПС, респективно възможността за управление с чуждестранно СУМПС, със срок, който не е визиран в закона - нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е пределно ясна що касае срока - спрямо датата на влизане, а не пребиваването в страната. В настоящия случай наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление при противоречие на посочената за нарушена материалноправна норма по чл.

162, ал. 1 от ЗДвП и обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение. В същият смисъл нормата е тълкувана и в Решение № 24425/ 17.06.2026 г. на АССГ по адм. дело № 4548/2026 г., с което съдът отменя Заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която по отношение на собственика на управлявания от С. Г. лек автомобил е била приложена мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена във връзка с гореописаните АУАН и НП.

Предвид изложеното, оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4332-003952, издадено на 23.04.2026г. от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция, с което на С. Г.

Г., с ЕГН: **********, с адрес: ******************* е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева за административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.

София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6