Решение № 3232 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116871 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК о т К. Р. К., ЕГН ********** срещу ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1100 лева по сключен между страните договор за паричен заем от 30.01.2025г.

В исковата молба се излагат твърденията, че на 30.01.2025г. ищецът получил заем от ответното дружество в размер на 1100 лева, който заем бил върнат. Твърди се също така, че договор за кредит не бил връчен на ищеца, поради което същият не може да посочи други индивидуализиращи белези на правоотношението.

Твърди се, че служители на ответниковото дружество търсили ищеца, като претендирали плащане на още 1100 лева по договора за кредит. Излага се, че след извършена справка в ЦКР- БНБ ищецът установил, че ответникът е вписал дължима сума от 1100 лева с идентификатор на кредита 6120292. С допълнителна молба от 09.04.2026 г., след постъпване на отговора на исковата молба, ищецът твърди, че договора за потребителски кредит бил недействителен на осн. член 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Ответникът ВИВА КРЕДИТ АД е подал в срок писмен отговор, със становището, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяване на установителния иск, доколкото по процесния договор за кредит от 30.01.2025 г. не били начислявани каквито и да било суми за допълнителни услуги, такси и/или неустойки, а единствено само главница и лихва, в удостоверение на което се прилага справка. Прави с е възражение за нередовност на исковата молба, тъй като н е била подписана от ищеца, а от адв. Д. Б., който съгласно предметния обхват на представеното пълномощно не е натоварен с мандат да изготви, подпише и депозира исковата молба в настоящото производство, по така заявените претенции; налице било 1 и несъответствие между петитума и фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно основанието за недължимост на сумата от 1100 лева - на договорно или извъндоговорно основание, което затруднявало защитата на доверителя ми.

Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, че на 30.01.2025 г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем. Отрича се твръдението, че на ищеца не бил връчван процесния договор за паричен заем.

Излага се, че ищецът не е заплатил изцяло дължимата главница по договора в размер на 124,27 лева и лихвата от 5,70 лева, видно от представената справка погасителен план по договор за паричен заем *****от 30.01.2025г.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация 124, ал. 1 ГПК.

Искът е допустим с оглед наведените в исковата молба твърдения, че в ЦКР на БНБ е било вписано задължение на ищеца по договор за потр. кредит, сключен межде страните, в размер на 1100 лева.

По делото от ищеца се представя покана за доброволно изпълнение от Вива Кредит АД до ищеца за непогасено негово задължение от 520 лева към 11.04.2025 г., а така също и се представя справка от ЦКР – БНБ с дата от 17.06.2025 г., че към тази дата ищецът има остатък от редовна главница в размер на 751 лева, както и остатък от просрочена главница в размер на 309 лева.

Представени са от ищеца и следните писмени доказателства, с платец ищеца, а именно: разписка от 11.05.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 130 лева; разписка от 02.06.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 102 лева; разписка от 16.07.2025г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 12.08.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 09.09.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 30.09.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 17.10.2025г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 29.10.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 17.11.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 100 лева; разписка от 09.12.2025 г. за платена в полза на ответника сума в размер на 168 лева. Плащането на посочените по-горе суми не е оспорено от ответника.

Установява се от изслушаното заключение на вещото лице инж. С. М., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, от което се установява, че договорът е изписан с букви от серифен шрифт – serif font, подобен на семейство шрифтове Times New Roman с големина 11,2 pt. Договора за паричен заем е недействителен, тъй като е сключен в нарушение на член 10, ал. 1 от ЗПК – шрифтът му е под 12. Съгласно член 23 ЗПК когато договорът за потребителки кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Цялата чиста стойност на кредита е върната на 10 месечни вноски, като последната вноска от ищеца е направена на 9.12.2025 г., като искът е предявен в следващия работен ден – 10.12.2025 г. Съгласно договора за потр. кредит и погаситения план към договора, представени по делото, главницата по заема в размер на 562,42 евро и договорната лихва от 129,92 евро е следвало да се върнат на 22 двуседмичини вноски, като първата вноска е следвало да се плати на 13.02.2025г., а последната на 4.12.2025г.

Следва да бъде отбелязано, че представената от ищеца справка от ЦКР-БНБ е издадена на 17.06.2025г. по време на действие на процесния договор за кредит, който 2 към онзи момент не е бил изцяло погасен, като към момента на изготвяне на тази справка се установява ищецът да е заплатил по договора за кредит две вноски в общ размер на 232 лева, а не 1100 лева, колкото е чистата стойност на кредита.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че дължимите суми от ищеца са в размер на главница от 124,27 лева и лихва от 5,70 лева, поради което съдът намира, че искът се явява основателен до размера на 129,97 лева /66,45 евро/, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1100 лева искът се явява неоснователен.

По разноските:

Съобразно изхода от делото разноски се дължат и на двете страни.

На ищеца ще се присъдят по съразмерност съобразно уважената част от иска държавна такса от 3,02 евро и 17,72 евро за възнаграждение за вещо лице.

На адв. Д. Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв се присъжда по съразмерност адв. възнаграждение в размер на 24,16 евро.

На ответника съобразно отхвърлената част от иска се присъжда по съразмерност юрк. възнаграждение в размер на 45,10 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 124, ал. 1 ГПК, че ищеца К. Р. К., ЕГН ********** не дължи на ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 сумата от 129,97 лева /66,45 евро/ по сключен между страните договор за паричен заем № ****** г., като отхвърля иска за разликата над уважения размер на иска от 66,45 евро до пълния предявен размер от 562,42 евро, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 да заплати на адв. Д. Б. от АК Пловдив на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв по съразмерност адв. възнаграждение в размер на 24,16 евро.

ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН ********** да заплати на ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 юрк. възнаграждение от 45,10 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3