Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5515 от 23.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14990/2024
Вид
Решение № 5515
Подписан
23.12.2024
Състав
КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5515 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110214990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III раздел V от ЗАНН Образувано е по жалба на „Д.М.“ ЕООД против Наказателно постановление (НП) № 787788-F701881/19.09.2024 г. на Директора на офис „Младост“ в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя на основание чл.

355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 4, ал.

3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради съществени нарушения на процесуалния закон. Навеждат се доводи за неяснота по отношение на авторството, на задължителни реквизити от НП и наличие на пороци при формиране на волята от страна на административно-наказващия орган. Моли се наказателното постановление да бъде изцяло отменено. Не се претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Директор на офис Младост ТД на НП – 1 редовно призован, изпраща представител – юрк. Е.М., която моли за решение, с което да се отхвърли жалбата. Претендира възнаграждение.

Софийски районен съд, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна:

На 6.1.2023 г. в офис "Младост" при ТД на НАП София, находящ се в град София, бул. "Цариградско шосе" номер е била извършена проверка от свидетеля А. Х.М., в присъствието на свидетел, на дружеството „Д.М.“ ЕООД.

Повода за образуване на проверката била неподадена декларация в срок – такава по образец № 6 за период от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. В хода на проверката било установено следното:

Дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като същото не е подало декларация по образец № 6 за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закон за данъците върху доходите на физическите лица за период месец 10.2022 г. в законоустановения срок. От проверката било установено, че дружеството подало декларация за период месец 10.2022 г. на 27.02.2023 г., която била приета с Протокол № 22000233471291 /27.02.2023 г. във връзка с Наредба Н-13/17.12.2019 г. декларацията по образец № 6 следвало да бъде подадена най-късно до 26.09.2022 г. Актосъставителят А. Х.М. приел, че нарушението е извършено на 26.11.2022 г. – датата, следваща датата, до която дружеството е следвало да подаде декларацията по образец № 6 за месец 10.2022 г.

Във връзка с направените констатации свидетелят И. съставил срещу дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение от 5.4.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.

2

Акта бил съставен в присъствието на лице, представляващо дружеството и още един свидетел. Не били отразени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган, издал процесното наказателно постановление № 787788F701881/19.09.2024 г. на Директора на офис „Младост“ в ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер 500 (петстотин) лева. Наказателното постановление било връчено на представител на жалбоподателя /управителя/ на 8.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа н а доказателствената съвкупност по делото(писмени и гласни доказателства), а именно: приетите и приобщени по делото писмени доказателства, представени от административнонаказващия орган, и по конкретно: АУАН, НП, Справка за общите задължения на дружеството, свидетелските показания на св. А. Х.М. и други.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано юридическо лице /чл. 59, ал. 2 ЗАНН/ срещу подлежащ на обжалване административно-наказателен акт /чл.

58д, т. 1 ЗАНН/, и в законоустановения 14-дневен срок /чл. 59, ал. 2 ЗАНН /, поради което са спазени изискванията на чл. 59 ал. 2 от ЗАНН /НП е получено на 8.10.2024 г., а жалбата е депозирана на 21.10.2024 г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

За да постанови Решението си съдът следва да обсъди всички основни въпроси, а именно: наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са 3 издадени от компетентни органи /съгласно чл. 355, ал. 5 КСО и Заповед № № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП/.

Спазена е процедурата по издаване на АУАН и ПН. Съдът не намира за основателни твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения по следните съображения:

Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН постановява, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на данъчно нарушение. Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи са констатирали наличието на данни за извършено административно нарушение. Тези данни в конкретния случай са станали известни именно в хода на извършената проверка, а не в по-ранен момент. В този смисъл настоящата инстанция счита, че с пълни и достатъчно данни за признаците на нарушението и нарушителя контролните органи са могли да разполагат, а и обективно са разполагали, едва след извършената проверка, поради което и началният момент, от който започва да тече три месечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. 1 от ЗАНН , е моментът на приключване на инициираната проверка.

В конкретния случай това е датата на приключване на проверката 5.4.2023 г., от който момент започва да тече и тримесечния срок за съставяне на АУАН. АУАН е съставен към датата на приключване на проверката – 5.4.2023 г. НП е било съставено също в законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН , и е било връчено на 8.10.2024 г. С оглед горното, процесуални нарушения с оглед сроковете за съставяне на АУАН и неговото връчване, както и за съставяне на НП не са нарушени. Дори и тази теза да не се приеме, то най-ранния момент на узнаване от страна на контролните органи за бездействието на жалбоподателя е датата на която е била подадена процесната декларация 27.02.2023 г., като и в този случай акта за установяване е съставен в установения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок – 5.4.2023 г., и в едногодишния също от извършване на нарушението – 26.11.2022 г.

По отношение на направените възражения за нарушение на 4 разпоредбата на чл. 52 ЗАНН, а именно, че наказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок от получаване на преписката, съдът намира за неоснователни с оглед характера на срока по чл. 52 ЗАНН. Същият е инструктивен, а не императивен и неспазването му няма за последица незаконосъобразност на наказателното постановление. Пропускането на този срок не отменя задължението на наказващия орган да се произнесе по образуваната административно наказателна преписка, а след като е издадено наказателно постановление от значение за неговата законосъобразност е спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , по отношение на който по – горе беше посочено, че е спазен.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за нарушени процесуални правила във връзка с формата на НП по чл. 57 ЗАНН. Относно твърденията за опорочаване на АУАН чрез ръкописното изписване на санкцията и неполагане на подпис на лицето, изписало я не намират законова опора. ЗАНН не предвижда изрично задължение санкцията да бъде изписана по точно определен начин. Законът задължава административно-наказващият орган да я посочи и тя обективно на фигурира в НП. Така чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН указва, че наказателното постановление трябва да съдържа вида и размера на санкцията. В процесното НП фигурират както вида – имуществена санкция, така и нейният размер – 500 лв. Размерът е изписан четливо и с оглед фактът, че в жалбата си жалбоподателят правилно я е посочил като такава, която оспорва, и не се е заблудил в нейния конкретен размер, очевидно не е налице и нарушение на неговите права да разбере каква е наложената му санкция. Няма и съмнения относно авторството на НП, с оглед подписът на АНО, положен на страница 3 от процесното НП.

По отношение на допуснати нарушения на материалния закон, съдът намира, че такива не са допуснати. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Разпоредбата на закона гласи, че Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване 5 и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. А според наредбата Декларация № 6 се подава в съответната териториална дирекция на НАП за приходите от работодателите осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" едновременно с подаване на декларация образец № 1. Нарушението, което е вменено на жалбоподателя отговаря изцяло на фактическата обстановка, констатирана с АУАН, възпроизведена и в НП № 787788-F701881/19.09.2024 г. на Директора на офис „Младост“ в ТД на НАП – София. Нарушението е надлежно описано от актосъставителя и възпроизведено от наказващия орган. В конкретния случай жалбоподателят „Д.М.“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнил законовото задължение за подаване на декларация по образец 6 за период месец 10.2022 г. /видно от справка за общите задължения/, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. За това нарушение административно-наказващият орган, при приета от него идентична фактическа обстановка, правилно е санкционирал дружеството на основание чл. 355, ал. 1 КСО, който гласи, че за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 3 от КСО, на нарушителят се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. В конкретния случай наложената санкция в размер 500 лева е в допустимите от закона граници и в минимален размер, като по този начин не е налице допуснато нарушение от страна на наказващия орган при определянето й.