Решение № 1790 от 07.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506767 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20015226/18.01.2021г. по гр.д. № 62893 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 118-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2026959/27.09.2018г. на „ Е.“ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул.

**** и съдебен адрес: адв. Х.Х., гр. София, ул. ****, кантора № 10 срещу С.

АХМ. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Б.Т., гр. София, ул. „**** за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 6050 лв., представляващи обезщетение за ползване на апартамент № 11 в гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. **** за периода от 01.07.2016г. до

21.06.2017г., като „Е.“ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на С. АХМ. М., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1000лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25029412/18.02.2021г. от ищеца Е.“ЕООД, ЕИК **** в частта, в която иск е отхвърлен. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочил е, че имотът бил негова собственост, като бил предоставен за ползване на основание на чл. 57 вр. с чл. 56 от СК на семейството на ответника и детето й, едногодишния срок изтекъл на 30.07.2015г. , ответникът не върнала имота след прекратяване на така възникнало наемно правоотношение, продължила да го ползва , държала свои вещи в него под ключ. С влязло в сила съдебно 1 решение ответникът била осъдена да напусне имота, но това не било направено от нея. Показанията на свидетелите и заключението по техническата експертиза установявали основателността на иска. Показанията на св. Н.А. следвало да се кредитират, същите не били оспорени от насрещната страна. Претендирал е разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете С. АХМ. М., ЕГН ********** е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочила е, че правилно не били кредитирани показанията на св. Н.А. от районния съд предвид роднинските му връзки със собственика на ответника и е е бивш съпруг на ответника с влошени отношения помежду им. Показанията на св. М. не установявали ползването на имота от ответника.

Показанията на св. Д. установявали, че ответникът живеела в друг апартамент. Претендирал е разноски.

С определението по насрочване на делото въззивният е указал на страните че правната квалификация на предявения иск е по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, като е разпределил и доказателствената им тежест, дал е възможност да сочат доказателства

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 202

6959/27.09.2018г. на Е.“ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. **** и съдебен адрес: адв. Х.Х., гр. София, ул. ****, кантора № 10 срещу С. АХМ. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Б.Т., гр. София, ул. „**** с която е поискало то съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 236, ал.2 от ЗЗД на сумата от 6050 лв., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползване на апартамент № 11 в гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. **** след прекратяване на наемно правоотношение за имота за периода от 01.07.2016г. до 21.06.2017г. Навело е твърдения, че е собственик на имота, в него със съдебно решение на основание на чл. 57 вр. с чл. 56 от СК била настанена ответника с непълнолетното й дете за срок от една година, този срок изтекъл, но ответника не му върнала имота до 29-31.05.2017г. въпреки многократните разговори, предупреждения и дело за изваждането й от имота. За процесния период ищецът бил лишен от възможността да ползва имота, не получавал обезщетение вместо наем от ответника, така ответникът се обогатил за сметка на ищеца. Претендирал е разноски.

Ответникът С. АХМ. М., ЕГН ********** е оспорила исковете. Навела е твърдения, че била настанена със съдебно решение в имота, той бил закупен в голямата си част с нейни лични средства. Ползвала имота само в периода, посочен в съдебното решение, делото било само с оглед репресия върху нея от бившия й съпруг. Имало друго дело между страните със същия предмет но за друг период и по това друго дело ищецът не доказал, че тя ползвала имота.

В исковата молба се сочело, че върнала имота на 31.05.2017г., а се искало обезщетение и за период след това. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорен от страните нотариален акт № 2

47/15.11.2013г. , нотариален акт № 138/26.09.2017г., съставени от нотариус В.Б., рег. № 302 на Нот.К., съгласно които на 15.11.2013г. „А.И.“ЕООД е продало на „Е.“ЕООД апартамент № 11 в гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. ****, този имот „Е. „ЕООД е продал на Г.М.П. на 26.09.2017г.

Прието е неоспорено от страните влязло в сила Решение № 75/11.07.2014г. по дело № 147/2013г. на Крумовградски районен съд, с което е прекратен с развод брака между Н.Н.А. и С.А. А., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Е. е предоставено на С.А. А., като на С.А. и на детето на основание на чл. 56 вр. с чл. 57 от СК за срок от една година от влизане в сила на решението е предоставено ползването на семейното жилище апартамент № 11 в гр. София, ж.к.

Манастирски ливади“, ул. ****, , което е собственост на „Е.“ЕООД , след прекратяване на брака е постановено жената да носи предбрачното си фамилно име М..

По делото не се спори, че решението по дело 147/2013г. на РСКрумовград е влязло в сила на 29.07.2014г.

Прието е влязло в сила на 17.10.2017г. съдебно решение по дело № 59243/2015г. на СРС, 36-ти състав, с което С.М. е осъдена на основание на чл.

233, ал.1 от ЗЗД да върне Е.“ЕООД апартамент № 11 в гр. София, ж.к.

Манастирски ливади“, ул. ****, отдаден й под наем по силата на съдебно решение по дело № 147/2013г. на РС-Крумовград .

Прието е решение от 05.02.2018г. по дело № 33514/2016г. на СРС, с което С.М. е осъдена да заплати на Е.“ЕООД 894,96лв. обезщетение за ползване на апартамент № 11 в гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. **** за периода от 11.05.2016г. до 30.06.2016г., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 894,96лв. до 11500лв. и за периода от 29.07.2014г. до 10.05.2016г.

Разпитан по делото св. Н.Н.А. е посочил, че е бивш съпруг на ответника, до развода им живеели в процесния имот след това посещавал имота до май 2017г. за да вземе детето във връзка с режим на лични отношения. От този имот вземал детето и там го връщал, детето било записано на градина на една пресечка по-нататък. В края на май 2017г. видял че ответникът си изнася мебелите и напуска имота, имало голям камион за хамалски услуги, видял как товарели камиона. Имал приятели в блока и му се обадили че изнасят багажа, той отишъл да види дали е така. Нямал ключ от имота след бракоразводното решение. Изнасяла се семейната собственост , видял електроуредите, имало куфари, посещавал бил имота след изнасянето на ответника. Заявил е, че на брат му било дошло до гуша и бил отписал всичко в апартамента, не бил коментирал какво липсва. Не знаел ответника да е ползвала друго жилище.

Виждал бил ответника и баща й в апартамента, полиция идвала няколко пъти на този адрес. Водил със себе си приятели за свидетели, защото знаел че ще трябва в някой момент за каже тези неща. Водил бил Айхан А. , както и друг приятел – А..

Разпитан по делото св. В. Д. е заявил, че познавал бащата на ответника, той се казвал А., баща й разказал на свидетеля за обстоятелствата около 3 ответника през 2016г.-2017г., давал показания и по друго дело, бил много впечатлен от това, което се случило, не се бил запознавал директно с ответника. Посочил е, че бил дал на ответника и на баща й офис, направен за живеене в ж.к. ****. Дал им го срещу задължение веднъж дневно ответника да се качва в апартамента му, където била жена му с тежък здравословен проблем, за да й сготви, да й каже за лекарството, защото тогава за около една година свидетелят заминал за Швейцария, а след това и Кипър. Това било една година след операцията на жена му, която била преди 8 години.

През 2016-2017г. се наложило да освободи жилището, което бил взел под наем, човекът от който го взел направил замяна. Към края на 2015г. се наложило да освободи офиса, за който бил говорил с бащата на ответника.

През април 2016г. заболял и заминал при дъщеря си в Панагюрище и тогава казал лично на ответника да ползва жилището им ап. 15, където била жена му , но да гледа жена му- това жилище било един етаж над офиса. . Ответникът спала в това жилище, гледала съпругата му и така било до май-юни 2017гж., когато ответникът му казала че си намерила жилище. Ответника живяла у тях през 2016-2017г.

Приети са протокол , доклад по дело 33514/2016г. на СРС, заключение по СТЕ, съгласно които за вещо лице по делото е била назначена Д.М. със задача включваща оглед на апартамент № 11 в гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. ****, като вещото лице е уведомило съдебния състав, че на 24.04.2017г. посетила имота , ищецът не успял да отвори поради поставен ключ от вътрешна страна, след пристигане на полицията ответникът отворила и ле легитимирала пред полицията, но отказала да допусне вещото лице да огледа имота.

Разпитана по делото св. Д.М. е посочила, че помни че ходила с адв. Х. и доверителя на място , който имал ключ за имота, но не успял да отключи поради поставен ключ в бравата, обадил се на полицията и при идването й врата била отворена отвътре, мислела че това е жената, която била ответник, но не допуснала свидетеля да огледа имота. Полицаите поискали лична карта на жената и така от разговора им свидетелят разбрала, че това е жената, която е страна по делото. На втората дата за оглед никой не отворил, на улицата свидетелят била привикана от жена, която се представила като страна по делото и й казала, че не иска да отвори и няма да отвори. По това дело изготвила заключение по външен оглед. Първото посещение било топло време, вероятно пролет, вероятно второто посещение било 1-2 месеца след това, била подала доклад по делото.

Разпитана по делото св. М.Д. е заявила, че живее в ж.к. Илинден“ от 60гэдини и е домоуправител на блока, в него живеел В. Д. от 35г. със съпругата си на ет. 4 над нейния имот, не помнила дали е отсъствал преди 3-4 години, преди много години бил за известно време в Турция. Не знаела дали в неговия апартамент е живяла друга жена, за апартамента плащали да 2-ма души, видяла от апартамента да излизат малки деца, но дали са били на гости не знаела. Сумите събирала без да посещава отделните апартаменти, защото имали в блока помещение и живущите ходели там, за да си платят сумите. Не била виждала други хора в апартамента на В., нито детски глъч.Само стари 4 хора останали в блока.

С прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Ненова, вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед на имота отвън е посочило, че пазарен наем за имота е в размер на 3338лв.за процесния период. Посочило е, че наем се определя за минал период и затова нямало нужда да огледа имота отвътре.

С прието по делото повторно заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Т.Д., след запознаване с документи по делото и оглед на имота отвън е посочило, че пазарен наем за имота е в размер на 6478лв. за периода от 21.06.2016г. до 21.06.2017г. . Посочило е, че месечен наем за имота през 2016г. бил по 265 евро, а за 2017г. – по 288 евро.

Вещото лице е посочило, че е съобразило твърденията на ищеца, че в имота има ламинат по подове, латекс по стени и тавани в стая и в дневна, теракот на пода в кухненски бокс, вградена кухня, баня с теракот и фаянс, антре с теракот на пода, ПВЦ дограма на прозорци и врати МДФ, алуминиеви радиатори. Посочила е, че в първоначалната експертиза вещото лице е взело стойности по оферти, но е допуснало грешка във валута- цени били в евро, а вещото лице по първоначалната експертиза ги посочило в лева.