Разпореждане № 184889 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 184889 гр. София, 16.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско дело № 20241110172621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. С., с което се претендират вземания по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD -17221071 от 07.08.2019г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 27.07.2023г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.

От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на Р. С. е в Северна Македония.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент. Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламента, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена претенция срещу потребител, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II, раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея.

1

Настоящата хипотеза е именно такава, защото претенцията се основава на потребителска сделка – договор за потребителски кредит, а изготвената справка поражда обосновано предположение, че местоживеенето на длъжника е в Северна Македония.

Наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България не води до друг извод, тъй като, както е изяснено с цитираното по-горе решение, член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Следователно наличието на регистриран постоянен адрес на територията на Република България не може да обоснове компетентност на българския съд при наличие на обосновано предположение, че лицето живее в чужбина.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. С..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2