Решение № 2188 от 31.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. Варна, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110107371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ж. Т. Р., ЕГН *, с адрес *, чрез адв. П.Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № *, служебен адрес: * срещу „В. К. ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от Д. С. Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на 1 257,90 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и 90 ст./, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 от 06.03.2020 г.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 06.03.2020 г. между ищцата Ж. Т. Р., ЕГН *и „В. К. ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление г*, представлявано от Д. С.Д. се сключва Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 - 06.03.2020. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 3 000 лв.

/три хиляди лева/ на Ж.Р., която се задължава да върне предоставената сума в срок до 30.04.2021 г. на 30 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите 49,37 %.

Съгласно погасителния план, посочен в чл.З, т.4 от Договора, всяка 1 вноска по заема е в размер на 188,72 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като падежите са както следва: 20.03.2020 г.; 03.04.2020 г.; 17.04.2020 г.; 01.05.2020 г.;

15.05.2020 г.; 29.05.2020 г.; 12.06.2020 г.; 26.06.2020 г.; 10.07.2020 г.;

24.07.2020 г.; 07.08.2020 г.; 21.08.2020 г.; 04.09.2020 г.; 18.09.2020 г.;

02.10.2020 г.;16.10.2020 г.; 30.10.2020 г.; 13.11.2020 г.;27.11.2020 г.;

11.12.2020 г.; 25.12.2020 г.; 08.01.2021 г.; 22.01.2021 г.; 05.02.2020 г.;

19.02.2021 г.; 05.03.2021г.; 19.03.2021 г.; 02.04.2021 г.; 16.04.2021 г.;30.04.2021 г.

В чл.5, ал.1 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 06.03.2020 е предвидено, че заемателят - в случая ищцата се задължава в 3 дневен срок от усвояването на сумата по договора да предостави обезпечение на задълженията си по договора.

Обезпечението следва да бъде под формата на поръчителство или банкова гаранция. Поръчителят трябва да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и следва да отговаря и на редица изисквания - той трябва да е физическо лице, да е навършило 21 годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статут „период просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. В случай, че Ж.Р. реши да обезпечи заема си с банкова гаранция, то тя следва да е издадена след усвояване на паричния заем, и да е в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане на договора.

В чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 06.03.2020 е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.5, ал.1 от Договора, Ж.Р. дължи неустойка в размер на 1 257,90 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и 90 ст./, която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка вноска от погасителния план, като в този случай вноската е в размер на 230,65 лв.

/двеста и тридесет лева и 65 ст./, а общото задължение по Договора – 6 919,50лв. /шест хиляди деветстотин и деветнадесет лева и 50 ст./.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договора за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 - 06.03.2020 е договор на свободно договаряне,съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, 2 които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д.

№ 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице именно такова несъответствие, доколкото на Ж.Р. е вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 1 257,90 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и 90 ст./.

Счита, че по отношение на сключения между Ж. Т. Р. и„В. К.“ ООД Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 - 06.03.2020 следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.5, ал. 1 от Договора е посочено, че Ж.Р. се съгласява в 3 дневен срок от усвояване на сумата да представи обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, като ако не изпълни това свое задължение дължи неустойка в размер на 1 257,90 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и 90 ст./ на осн. чл.4, ал. 2 от Договора.

В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Счита, че клаузата, съдържаща се в чл.5, ал.1 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на 3 потребителя.

Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат.

В случая в чл.5 от Договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение, като счита, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на заемателя Ж.Р. в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за възраст, за работа, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не порано от 3 дни от деня на представянето й. Счита, че предоставянето на такива къси срокове препятстват длъжника да реагира и да изпълни условията. В такива кратки срокове, той трудно би могъл да представи такъв поръчител, който да отговаря на всички посочени условия. В чл.4 е дадена и алтернативна опция за обезпечение, но тя също е трудно постижима. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, като срокът за снабдяване с такава гаранция е отново 3 дни. Според практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция и то в предвидения срок.

Счита, че опциите, визирани в чл.5 от Договора не дават възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не може да изпълни условията, поради което вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. В чл.5,ал.2 от Договора дори предвидено неустойката в размер на 1 257,90 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и 90 ст./да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай погасителната вноска е в размер на 230,65 лв. /двеста и тридесет лева и 65 ст./, а общото задължение 6 919,50лв.

/шест хиляди деветстотин и деветнадесет лева и 50 ст./.

Счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение. Счита клаузата за неустойката за 4 нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.5 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.

Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.5 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора.

Счита, че предвидената неустойка в размер на 1 257,90 лв. /при главница 3 000лв./ излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия.

Счита, че целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, като чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената „неустойка“ всъщност представлява вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба за него, освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.

Предвид гореизложеното, счита, че Ж. Т. Р., ЕГН *не дължи заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1 257,90 лв.