Определение № 254 от 13.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500202 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна частна жалба от Р. Б. М. срещу Разпореждане № 554/ 14.05.2025 г. по гр.д. № 391/ 2022 г. по описа на ОС – София, с което е върната въззивната й жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Жалбоподателката счита, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл.6, ал.1 ЕКПЧ, тъй като съдът е подходил с прекомерен формализъм и по този начин е препятствал правото й на достъп до съд. Съдът изискал от нея два преписа на подадената въззивна жалба, независимо че ответникът бил само един – Апелативен съд – София и при положение, че съдебната система е дигитализирана и документите се сканират и са налични в електронната система на съда. Позовава се на практиката на ЕСПЧ, според която съдът следвало да прецени дали съответните процесуални правила имат за цел да осигурят добро правораздаване и да гарантират правна сигурност и при положение, че те не обслужват тази цел, особено строгото им тълкуване подкопава правото на достъп до съд и съответно съставлява нарушение на чл.6, ал.1 ЕКПЧ.

ВТАС констатира следната фактическа обстановка: Р. Б. М. е депозирала по пощата въззивна жалба срещу Решение № 70/ 27.02.2024 г. по гр.д. № 931/ 2022 г. по описа на ОС – София. Жалбата е подадена в законовия срок, но е счетена от администриращия съд за нередовна поради несъответствие с чл.261, т.1 и т.4 ГПК. С Разпореждане № 368/ 02.04.2024 г. съдът е оставил същата без движение с указания до жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на АС – София държавна такса за въззивното производство в размер на 5 лв. и да представи два преписа от 1 жалбата за връчване на насрещните страни, като са й посочени последиците от неизпълнение на указанията в срок, а именно, че жалбата ще й бъде върната. В определения от съда срок М. е изпълнила частично указанията – тя е представила вносна бележка за заплатената държавна такса, но не е представила два броя преписи от жалбата. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е постановил връщане на въззивната жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл. чл.261, т.1 ГПК.

При изяснената фактическа обстановка съдът намира частната жалба на М. за основателна. Процесуалният закон предоставя на страната избор за начина на извършване на процесуални действия извън съдебно заседание – чрез отправяне на изявления до съда на хартиен носител или в електронна форма. В първия случай страната е длъжна да представи преписи от съдебните и несъдебните книжа в толкова екземпляра, колкото са насрещните страни, за да бъдат връчени тези книжа на последните като гаранция за упражняване на предвидените в закона процесуални права – правото на отговор, на становище, на защита, на ангажиране на доказателства и пр. – чл.102, ал.2, т.3 ГПК. За разлика от тази хипотеза, към електронните изявления не се представят преписи, а те се възпроизвеждат от съда на хартиен носител за сметка направилата изявлението страна, от която предварително се събира държавна такса на брой страници – чл.102з, ал.3 ГПК в необходимия брой преписи на хартиен носител за връчване само на тези участници в производството, „които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива“. В настоящия казус жалбоподателката е направила изявление на хартиен носител и безспорно не е представила два броя преписи съответно за насрещната страна Апелативен съд – София и за Прокуратурата, която участва в производството чрез прокурор от съответната на съда прокуратура с права на страна съгласно чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ. По отношение на държавните учреждения, каквито са Апелативен съд – София и Прокуратурата на РБ, чл.52, ал.2 ГПК предвижда връчването на книжа да се извършва само по реда на чл.38, ал.2 ГПК на посочен от тях електронен адрес чрез ЕПЕП, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 или системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал.2 от ЗЕП. Чл.38, ал.3 ГПК предвижда, че когато не е избрана възможност за връчване по ал.2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. С оглед на тази нормативна уредба, при наличие на посочени от държавните учреждения – страни по делото – електронни адреси, връчването на въззивна жалба следва да стане по този ред след снемане на електронен образ от документа чрез сканирането му и приобщаването му по този начин към електронната папка на делото. В случая с отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника Апелативен съд – София е посочил адрес на електронна поща за кореспонденция – л.39 от делото, при което не е съществувала необходимост 2 жалбоподателят да представя препис от жалбата си за връчване на тази страна. Такава необходимост според настоящия състав отсъства и за Прокуратурата, независимо че тя не е посочила електронен адрес по конкретното дело. Действително, липсва законова уредба, която да урежда въпроса за връчване на книжа на публични институции преди те да са посочили електронен адрес за уведомяването им, но подходът на съда да ги третира като участници в производството, които не са заявили желание да получават електронни изявления и да изисква насрещната страна да представи преписи за тях, е крайно формален и неоснователно ограничава достъпа до правосъдие в нарушение на чл.6, ал.1 ЕКПЧ. Това е така, защото както Прокуратурата на РБ, така и Окръжна прокуратура – София имат официални страници в интернет, на които са посочени електронни адреси за кореспонденция с тях на граждани, юридически лица и институции, което позволява да им бъдат връчени съответните книжа и да се гарантира осъществяването на процесуалните им права по делото и правото им на защита.

По изложените съображения ВТАС намира, че в случая първоинстанционният съд е тълкувал процесуалните правила, свързани с редовността на въззивната жалба и размяната на книжа по прекомерно формален начин, с което е нарушил правото на жалбоподателката на достъп до съд. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на ОС – София за администриране на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 554/ 14.05.2025 г. по гр.д. № 391/ 2022 г. по описа на ОС – София.

ВРЪЩА делото на ОС – София за администриране на въззивната жалба на Р. Б.

М. срещу Решение № 70/ 27.02.2024 г. по гр.д. № 931/ 2022 г. по описа на ОС – София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3