Решение № 263 от 05.11.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 730/2020
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 05.11.2020
- Състав
- Десислав Любомиров, Атанаска Китипова, Веселин Пенгезов
Цитирани разпоредби
- чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.13,14 и 105 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.110 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13,14 и 105 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13,14 и 105 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 263
04.11.2020 г.
Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София
5-ти наказателен
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Прокурор:
Веселин Пенгезов
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Апелативна прокуратура - София
Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за възобновяване № 20201000600730 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. Д. Д. , чрез упълномощен защитник адв. П. К. от АК Стара Загора, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 16564/2016 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, постановената по което присъда от 17.11.2017 г. е изменена с решение от 11.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 1066/2018 г. по описа на СГС .
С присъда осъдения Д. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 09.12.2015 г. в гр. София, бул. „Брюксел“ №1, на летище София, Терминал 2, салон за пътници „Заминаване“, не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбите на Валутния закон, а именно чл.11а, ал. 1 вр. ал. 5 и чл. 14г, както и разпоредбите на Наредба №Н-1/01.02.2012 г. на Министъра на финансите за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства, пренасяни през границата 1 на страната - при излизане от Република България в посока Република Израел-външна граница на ЕС, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери- 20000 щатски долара и 10300 евро с обща левова равностойност към датата на деянието 55897.45 лв.
/петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет стотинки/ - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/. На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 лв. /петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет стотинки/.. С Решение №924/11.11.2019 г. постановено по ВНОХД №1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е изменена в частта за размера на наказанието, като същото е намалено от 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ на 11179.49 лв. /единадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и четирдесет и девет стотинки/. И отменена в частта, с която предметът на престъплението — паричната сума от 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 български лева - е отнет в полза на държавата. В останалата й част присъдата е потвърдена.
В искането се твърди, че присъдата и решението на въззивната инстанция са неправилни, тъй като са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон се изразявало в не извършени от въззивния съд съпоставка и анализ на събраните доказателства като по този начин била изведена грешна фактическа обстановка. Били нарушени принципите по чл.13,14 и 105 от НПК от страна на въззивната инстанция която не оценила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не била анализирала цялата докателствена съвкупност. Въззивния съд неправилно приложил материалния закон и признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК при неяснота на фактите, подкрепящи обвинението.
2
Въззивната инстанция била допуснала съществени процесуални нарушения при постановяване на решението си, изразяващи се в непълна, едностранчива и необективна оценка и анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на което била достигнала и до грешни правни изводи.
Съдът бил игнорирал голяма част от съдържащите се в гласните доказателствени средства данни, без да мотивира изводи в тази посока. Освен това не бил съпоставил отделните показания помежду им. Като сторил това съдът допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. С неясни мотиви в решението си второстепенният съд бил приел, че изводите на първата инстанция относно авторството на деянието и относно неговата субективна страна са правилни без да даде убедителни отговори на въведените с въззивната жалба съображения и допълнителните писмени изложения към нея. Неправилно въззивният съд възприел изводите на първата инстанция, неправилно ценил паричната сума като годно доказателство и незаконосъобразно ползвал нейния размер при постановяване на присъдата.
Необсъждането на фактическата липса на предмет на престъплението поради неприобщаването му по предвидения в закона ред и унищожаването му чрез прокарване в обръщение представлявало съществено нарушение на процесуалните правила
Иска се възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на Решение №924/11.11.2019 г. постановено по делото и на Присъда от 17.11.2017 г. по НОХД№16564/2016 г. по описа на PC София, 112 състав и на основание чл.425, ал.2 от НПК оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното производство се поддържа. Защитникът поддържа възраженията за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че основното процесуално нарушение допуснато от СГС е свързано с приетото относно субективната страна от състава на престъплението. Съдът бил ценил избирателно доказателствата, без да ги съпоставя както с отделните техни части, така и с останалия доказателствен материал, без да приложи правилата на формалната логика. Въззивният съд не бил спазил правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК, не оценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и допуснал съществено 3 нарушение на процесуалните правила. Не бил даден отговор и на възражението за приложение на чл.9, ал.2 от НК Изразява становище, че искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, като се отменят присъдата и въззивното решение и се постанови оправдаване на осъдения. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав..
Осъденият не се явява в съдебно заседание и не взема становище по искането за възобновяване на наказателното производство..
Прокурорът счита искането за неоснователно. Излага твърдения, че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на осъдения Д., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, актовете, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването не са проверени по касационен ред, а искането е постъпило във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда присъда от 17.11.2017 г постановена по
НОХД№16564/2016 г. по описа на PC София , осъдения Д. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 09.12.2015 г. в гр. София, бул. „Брюксел“ №1, на летище София, Терминал 2, салон за пътници „Заминаване“, не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбите на Валутния закон, а именно чл.11а, ал. 1 вр. ал. 5 и чл. 14г, както и разпоредбите на Наредба №Н-1/01.02.2012 г. на Министъра на финансите за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено 4 във валутна митническа декларация парични средства, пренасяни през границата на страната - при излизане от Република България в посока Република Израел-външна граница на ЕС, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери- 20000 щатски долара и 10300 евро с обща левова равностойност към датата на деянието 55897.45 лв.
/петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет стотинки/ - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/. На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 лв. /петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет стотинки/.. С Решение №924/11.11.2019 г. постановено по ВНОХД №1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е изменена в частта за размера на наказанието, като същото е намалено от 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ на 11179.49 лв. /единадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и четирдесет и девет стотинки/. И отменена в частта, с която предметът на престъплението — паричната сума от 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 български лева - е отнет в полза на държавата. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното производство оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. Необосновано е твърдението, че въззивният съд не е спазил правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК. Неоснователно защитника възразява, че е налице допуснато съществено нарушение на материалния закон, доколкото и двете съдебни инстанции приели, че сумите от 20000 щатски долара и 10300 евро са се намирали в багажа и дрехите на Дамян Д. при преминаването му през граничния контрол. Възраженията на защитника по същество представляват такива срещу обосноваността на присъдата и са недопустими в настоящото производство. И двете съдебни инстанции са индивидуализирали предмета на престъплението по категоричен начин, като твърденията на осъдения Д. за друг размер на сумите правилно са били 5 ценени единствено като форма на защита. Начинът на установяване наличието на инкриминираните суми е законосъобразен, а използвания от въззивната инстанция израз „установено било“, не оставя никакво съмнение относно самото установяване. Не е допуснато процесуално нарушение от въззивната инстанция при споделяне изводите на първоинстанционния съд относно показанията на свидетеля Н. Д. - брат на подсъдимия, които не са кредитирани с доверие. При извършения от инстанциите по същество анализ на доказателствата са спазени правилата на формалната логика, като изводите на съдилищата почиват на надлежно събрани доказателства, и не се обуславят от лични съждения на съда, както неоснователно твърди защитника. Въззивният съд е изложил съображения, защо не кредитира с доверие обясненията на осъдения и показанията на неговия брат.
Вътрешното му убеждение се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като възраженията на защитника за обратното са напълно неоснователни. Съдът е извършил съпоставка и анализ на събраните доказателства въз основа на който анализ е извел законосъобразни изводи за релевантните факти. В процеса на формиране на вътрешното убеждение са били спазени принципите залегнали в чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК. Доказателствата са оценени поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което са били изяснени релевантните факти и е приложен правилно материалния закон.