Решение № 391 от 04.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110106288 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца И. Г.

М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, *****, чрез процесуалния представител адвокат Т. С. от АК - Варна, против ответника К. И. Г., ЕГН **********, гр. *****, *****.

В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №3, т.І, рег. №81, д. №3 от 2007 г., на нотариус №244, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. №593 от 16.01.2007 г., акт № 140, т. II, дело №360 от 2007 г., ищецът прехвърлил на синовете си Г. И. Г. и К. И.

Г., следния свой собствен недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, а именно:

Дворно място, находящо се в гр. *****, *****, с площ от 480.00 кв. метра по нотариален акт, представляващо УПИ ІХ896 от кв. 76 по плана на града, одобрен през 1985 год., както и само 6/10 ид. части от построената в местото двуетажна жилищна сграда /придобита от ищеца след прекратена СИО и наследство/, като всеки от етажите е със застроена площ по данъчна оценка от 73.00 кв. метра и се състои от: кухня, всекидневна, две спални и салон, както и 6/10 от стопанските постройки и всички подобрения и трайни насаждения, при граници за целия имот: улица, УПИ Х-896, УПИ ХХІ-896 и УПИ VII-895, срещу задължението на двамата да поемат гледането и издръжката на ищеца, като му осигурят спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице, като си запазил и правото на ползване върху имота, предмет на договора. При прехвърлянето на имота всеки един от синовете на ищеца притежавал по 1/10 идеална част от двуетажната жилищна сграда, стопанските постройки и всички подобрения и трайни насаждения, по наследство, останало от покойната му съпруга и тяхна майка.

По КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-18-27/01.12.2022 г. на ИД на АГКК, дворното място понастоящем съставлявало ПИ *****.***.2103, вид територия 1 урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), с площ от 491 кв. м, стар номер 896, квартал 76, парцел ІХ, брой върхове: 7 бр., при съседи ПИ с идентификатори:

*****.***.2102,

*****.***.2104,

*****.***.2114,

*****.***.2115,

*****.***.2116,

*****.***.3283, а построените в него жилищна сграда и стопанската постройка са съответно с идентификатори *****.***.2103.1 и *****.***.2103.2.

По-големият син на ищеца Г. И. Г. починал на 18.12.2019 г., като през цялото време от 2007 год. до смъртта му, ищецът бил този, който се грижил за него и го издържал, като синът му никога не изпълнявал договорните си задължения към ищеца. След смъртта му ищецът останал негов единствен наследник. От прехвърлянето на имота и понастоящем, въпреки напредналата възраст на ищеца и влошеното му здравословно състояние, помалкият му син – ответникът К. Г. също не се грижил за него, а очаквал ищецът да полага грижи за него. Ответникът нямал доходи, живеел заедно с ищеца в едно домакинство при лоши условия. Ищецът от дълго време не бил в състояние да се грижи за себе си, още помалко за него. Здравето му не му позволявало да домакинства и да обезпечава елементарни битови условия. Имал нужда от допълнителни средства за лекарства, храна, дрехи, отопление, които синът му не му осигурявал, а и не можел да го стори. Единственият доход на ищеца бил от пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и социални помощи, тъй като той бил с трайни увреждания, но размерът на пенсията не можел да покрие нуждите му. От прехвърлянето на имота и до момента никой от синовете му не положил каквато и да е грижа за него.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът счита, че е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за издръжка и гледане, като липсвало не само непосредствено и непрекъснато ежедневно гледане, а дори епизодично изпълнение на поетите задължения. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.87, ал.3 от 3ЗД, да развали сключения между него, И. Г. М. и ответника К.

И. Г., договор, обективиран в нотариален акт№3, т.І, рег. №81, д. №3 от 2007 г. на нотариус №244, вп. в СлВп вх. рег. №593 от 16.01.2007 год., акт №140, т. II, дело №360 от 2007 г., до размера на придобитите от ответника ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.

*****, *****, съставляващо ПИ *****.***.2103 и 3/10 идеални части от построените в него жилищна сграда с идентификатор *****.***.2103.1, стопанска постройка с идентификатор *****.***.2103.2 и всички подобрения и трайни насаждения.

В предоставения му срок за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв, не е изразил становище по иска.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Доказва се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №145, том IX, дело №3840/1974 година, че на 26.09.1974 г. Г. М. С. е дарил на ищеца И. Г.

М. следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в гр. *****, Варненски окръг с пространство от 960 кв.м., съставляващо парцел VIII- 896 в квартал 76 по плана на града при граници: Г. М. С. А.Х. и блок на ТКЗС. След придобИ.ето на имота и по време на брака 2 между ищеца и съпругата му И. К. М.а, в дворното място е била построена жилищна сграда и стопанска постройка. И. К. М.а е починала на 02.05.2000 г. и видно от представеното удостоверение за наследници №33/28.01.2025 г., изд. от Община *****, обл. Варна, е оставила за двои наследници съпруга си – ищеца И. Г. М.; сина си – ответника К. И. Г.; сина си Г. И. Г.; дъщеря си В. И.а С. и дъщеря си В. И.а К.. Г. И. Г. е починал на 18.12.2019 г. и негов наследник е ищецът И. Г. М..

На 15.01.2007 г. ищецът и синовете му Г. И. Г. и К. И. Г. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №3, т.І, рег. №81, нот. дело №3 от 2007 г., на нотариус В.А., с №244 на НК, с район на действие РС – Варна, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. №593 от 16.01.2007 г., акт № 140, т. II, дело №360 от 2007 г. По силата на договора ищецът е прехвърлил на синовете си следния имот: дворно място, находящо се в гр. *****, с административен адрес: гр. *****, **** /единадесети, област Варна, с площ от 480.00 /четиристотин и осемедесет/ квадратни метра, а по скица 500.00 /петстотин квадратни метра, представляващо УПИ IX-896 /девети за осемстотин деветдесет и шест/ от кв. 76 /седемдесет и шести/ по плана на града, одобрен през 1985 г., ведно с 6/10 /шест десети идеални части от построената в местото двуетажна жилищна сграда, придобита от прехвърлителя чрез прекратена съпружеска имуществена общност и по наследство, от която всеки от двамата приобретатели притежава по 1/10 /една десета идеална част по наследство, като всеки от етажите се състои от: кухня, всекидневна, 2 спални и салон, както и 6/10 /шест десети идеални части от стопанските постройки, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в мястото, при граници за целия имот: улица, УПИ Х-896 /десети-осемстотин деветдесет и шести/; УПИ XXI-896 /двадесет и първи-осемстотин деветдесет и шести и УПИ VII-895 /осми-осемстотин деветдесет и пети/. Срещу това ответникът и неговият брат са поели задължението да поемат гледането и издръжката на техния баща, като му осигурят спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице. Ищецът си е запазил правото на ползване върху прехвърления имот пожизнено и безвъзмездно.

Към настоящия момент, съгласно КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-1827/01.12.2022 г. на ИД на АГКК, горепосоченият имот представлява ПИ с идентификатор *****.***.2103; вид територия урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с площ от 491 кв. м; стар номер 896, квартал 76, парцел ІХ, брой върхове: 7 бр., при съседи ПИ с идентификатори: *****.***.2102, *****.***.2104, *****.***.2114, *****.***.2115, *****.***.2116, *****.***.3283, а построените в него жилищна сграда и стопанската постройка са с идентификатори *****.***.2103.1 и *****.***.2103.2.

От представеното по делото Разпореждане №03240281493 от 30.06.2024 г., изд. от НОИ, ТП – Варна се установява, че на ищеца е определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 609, 60 лв., като заедно с пенсията му за осигурителен стаж и възраст месечно ищецът получава сумата от 783, 77 лв. От представеното удостоверение №ЗСПД/ДВ-ДЧ/576 от21.03.2025 г., е видно, че за 2024 г. на ищеца са били изплащани месечно помощи в размер на 78, 90 лв. Ищецът е представил декларация за материално и гражданско 3 състояние, в която е декларирал, че не притежава недвижими имоти, нито моторни превозни средства; не реализира доходи от заплата, наеми, ренти и аренди, нито доходи от други източници, освен пенсия.

По делото са изслушани гласни доказателства – показанията на посочените от ищеца свидетели В. Н. Г. и К. Р. С.. От същите се доказва, че след прехвърлянето на имота, ищецът е останал да живее в него, заедно с двамата си синове – ответника и Г. И. Г., като от тогава ищецът сам се издържал, сам се грижил за домакинството в къщата, за хигиената и храната, без да получава помощ от синовете си в пари или в лични грижи. Самият ищец подпомагал синовете си и се грижил за тях, като самият той приготвял храна и поддържал жилището и останалата част от имота. Допреди пет години ищецът бил в добро здраве и успявал сам да се обслужва, да пазарува и да върши всякакви къщни задължения, но в последните 5-10 години, поради заболявания бил трудно подвижен, имал болки в ръцете, не можел добре да движи пръстите си. Преди по-големият син на ищеца - Г. И. Г. да почине, той помагал на баща си, включвал се в грижите за домакинството, а и с получаваната от него пенсия подпомагал домакинството, но след смъртта му ищецът сам се издържал и се грижил за всичко в имота и за самия себе си. Помощ му била оказвана от свидетеля В. Г., който бил негов племенник. Свидетелят бил този, който пазарувал за ищеца, носил му лекарства и помагал, когато се налагало вършене на някаква работа. Ответникът не работил и не получавал никакви доходи, изцяло бил издържан от ищеца. Свидетелите твърдят, че ответникът „не е добре с главата“, но нямал поставена диагноза на заболяване. Той бил физически здрав, пренасял и цепил дърва, палил печката, но не извършвал други дейности, свързани с грижите и издръжката на ищеца, а това правил свидетеля В. Г. по собствено желание, а не по поръка на ответника.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от посочените доказателства – писмени и гласни, като изцяло се доверява на свидетелските показания и ги приема за добросъвестно изложени и достоверни. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: От значение за настоящия спор е да се установи категорично, че е налице валидно сключен договор за издръжка и гледане между страните по делото, по силата на който ответникът е поел задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя – ищец, като му осигури спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице. Ответникът е този, който следва да докаже, че така поетите задължения със сключения договор са изпълнявани в пълен обем. Категорично е доказано в случая, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка. По несъмнен начин е доказано също, че този договор не е бил изпълнен от страна на ответника, като в случая е налице пълно неизпълнение.

Задължението за издръжка и гледане, съгласно договора е възникнало от момента на сключването му; не е отложено, нито е договорено да се дължи в случай болест и немощ напр., т.е. дължимите грижи и издръжка е следвало да се осигуряват от сключването на договора, което, видно от доказателствата по делото, не е сторено и задълженията си по договора ответникът не е изпълнявал по никакъв начин. Предвид това предявеният от ищеца 4 иск на основание чл.87, ал3 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като съдът развали сключения договор за размер на придобитите от ответника части от дворното място и постройките, а именно за ½ ид.ч от дворното място и 3/10 ид.ч. от постройките.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b890420-dadd-4337-a025-ad21ea799bf5