Определение № 8012 от 21.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8012 гр. София, 21.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******************** като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело № 20231110149368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника ***************************, молба за изменение на постановеното по делото Решение № 893/16.01.2023г., в частта за разноските, като се прави искане присъдените такива в полза на ищеца за адвокат да бъдат намалени до размера на една минимална работна заплата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за неоснователност на молбата.

Съдът като съобрази доводите на молителя, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на процесното решение намира, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът е изложил подробни мотиви в решението досежно начина и размера на разноските, като не намира, че е налице основание за промяна на изводите.

За пълнота следва да посочи следното.

Предмет на настоящото производство са искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Искането на ответника е присъдените в полза на ищеца разноски за адвокат да бъдат намалени до размера на една минимална работна заплата.

В чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е установено, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2;

По аргумент от изложеното следва, че по исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 КТ минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е 780.00лв. – минималната работна заплата към датата на подписване на 1 договора за правна защита и съдействие, определена с Постановление на Министерски съвет № 497 от 29.12.2022г.

Исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК е предявена за сумата от 10 500.54лв., уважена е частично за сумата от 7673.39лв. По аргумент от чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатско възнаграждения минималният размер на дължимото се възнаграждение с оглед размера на предявения иск е 1345.05лв. Ищецът претендира разноски за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК в размер н 1800.00лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания и са разпитани двама свидетели, намира че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00лв. не е прекомерно.

При съобразяване уважената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в полза на ищеца са признати разноски за адвокат в размер на 1315.37лв.

По исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на една минимална работна заплата – 780.00лв.

В обобщение следва извода, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокат по исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в общ размер- 2095.37лв., в какъвто размер са присъдени с решението, съобразявайки представените от ищеца доказателства / договор за правна защита и съдействие л. 6/.

В приложения на л. 6 договор за правна защита и съдействие е отразено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.

По изложената аргументация молбата се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ****************************, Молба вх. № 40168/07.02.2024г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Решение № 893/16.01.2024г., в частта за разноските, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

Делото да се докладва незабавно след влизане в сила на настоящото определение!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2