Решение № 264488 от 07.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13986/2020
- Вид
- Решение № 264488
- Подписан
- 07.07.2021
- В сила
- 17.08.2021
- Състав
- АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал. 6, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 358, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София, 07. 07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на двадесет и трети през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13986 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20232561 от 22.10.2020 г. по гр.д.№ 70043 по описа за 2019 г. СРС, Първо ГО, 127-ми състав се:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на Н. Ц. Д., на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за периода от 11.05.2018 г. до 13.06.2019 г. за престъпление по чл. 358, ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан с влязло в сила решение по нахд № /2018 г. по описа на СГС, НО, 15 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.; ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на Н. Ц. Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 150 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по ДП № ЗМИП /2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № СП-/2017 г. по описа на СГП, и по нахд № /2018 г. по описа на СГС, НО, 15 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1 300 лв.
Срещу така постановеното решение са постъпили:
1-въззивна жалба на Н. Ц. Д., ищец в производството пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ са отхвърлени, по отношение на неимуществените вреди за сумата над 3000,00 лева и по отношение на имуществените вреди за сумата над 1150,00 лева. Решението се обжалва и в частта за разноските. По отношение претенцията за неимуществени вреди се излагат доводи, че обезщетението не е справедливо, като счита, че съобразно представените доказателства се установява основателност на претенцията в пълен размер. Сочи, че СРС неправилно преценил търпените от ищеца несигурност, срам и неудобство. Действително, случая не се бил превърнал в медийна сензация, но станал достояние на колегите му в Министерството, в което работи, което допълнително го потискало. Възразява по отношение преценката на СРС във връзка със срока на наказателното производство.
Сочи, че поведението на ищеца в наказателното производство било безукорно, което не можело да се каже за поведението на ответника. Счита, че срокът за приключване на досъдебното производство не бил разумен. Освен това допуснатите от СГП процесуални нарушения били довели за връщане на делото в досъдебна фаза и удължаване на наказателното производство с още 4 месеца. Наред с това забавянето на наказателното производство довело до допълнителни притеснения на ищеца във връзка с необходимостта от удължаване на срока на разрешението му за достъп до класифицирана информация, което било изтекло на 13.08.2019 г. Без такова разрешение ищеца не можел да упражнява служебните си задължения и било напълно възможно да загуби работата си дори да е оправдан по обвинението. Това наложило спешно снабдяване със копие от съдебното решение, което да се представи пред НСС, за да се вземе макар и с известно закъснение, нужното на ищеца удостоверение за достъп до класифицирана информация. По отношение на имуществените вреди, се излагат доводи, че съдът неправилно е установил прекомерност на адвокатското възнаграждение от 200,00 лева във връзка с представителството в производството за снемане на полицейска регистрация и присъдил минималния размер от 50 лв. по Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения. СРС се бил позовал на ТР № 1/2017 г. на ОСГК, но не бил посочил какъв е обичайния размер с оглед обема и сложността на извършената от адвоката работа. Сочи, че минималното възнаграждение в размер на 50 лв. било определено за „изготвяне на молба“ ; освен това страните не били длъжни да уговарят адв.възнаграждение в минималния размер. В случая обема на работа бил по-голям- освен, че адвоката бил изготвил молбата, но и трябвало да я подаде в СДВР и впоследствие да получила заповедта за снемане на полицейската регистрация. Следвало да се има предвид, че в пълномощното било посочено, че адвоката е упълномощен „..да изготви и подаде до СДВР молба за снемане и заличаване на полицейската регистрация“. Адвокатската работа била свързана и с предварителна техническа подготовка- да се снабди със заверен препис от оправдателното решение, постановлението за привличане на обвиняем. Затова адв.възнаграждение в размер на 200 лв. не било нито необичайно, нито неразумно по размер.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и претенцията да се уважи в пълен размер. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС- Прокуратура на Република България. В течение на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която ищцовите претенции са били отхвърлени.
2-въззивна жалба от Прокуратура на Република
България, ответник в производството пред СРС, като решението на първата инстанция се обжалва в уважената част. Излагат се доводи за несъобразяване на решението със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС, която се цитира. Решението се обжалва както в уважената част по отношение на неимуществените вреди, така и в уважената част по отношение на имуществените вреди. Счита, че не са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Решението било и необосновано. Степента на увреждане била ниска. Освен това по отношение на ищеца не била наложена никаква мярка за неотклонение. Преценката за справедливост по отношение на обезщетението за неимуществени вреди не била изведена от всички конкретни обстоятелства. Сочи, че ищецът бил привречен към наказателна отговорност на 11.05.2018 г., а на 01.06.2018 г. наказателното производство било внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 а НК. С разпореждане от 05.07.2018 г. делото било върнато от съда на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. На 12.10.2018 г. СГП внесла отново в СГС постановление по реда на чл.78 а НК за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание. По образуваното анд № 4526/18 г.
СГС с решение от 08.01.2019 г. ищецът бил признат за невиновен. Решението било протестирано от СГП и потвърдено от САС с решение от 13.06.2019 г. Ищецът бил ангажиран с участие в наказателното производство близо 1 година. В конкретния случай не се касаело до тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, престъпление. Затова счита, че обезщетението е определено в нарушение на критериите по чл.52 ЗЗД. Показанията на свидетелите, единият от които кум на ищеца, а другия-съпругата му, следвало да се обсъдят ведно с останалите доказателства. Сочи, че извода на СРС, че вредите се изразяват в „уронване на престижа и доброто име в обществото“ бил необоснован доколкото от ищеца не били ангажирани доказателства относно оценката на обществото преди повдигането на конкретното обвинение. Прокуратурата не била разпространявала информация за образуваното и воденото срещу ищеца наказателно производство; нямало данни и това производство да е станало обществено достояние. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се сочи, че неправилно СРС бил приел, че Прокуратурата следва да понесе отговорността във връзка с начина на сваляне на полицейската регистрация с участието на адвокат. Неправилно СРС бил приел, че тази процедура е под контрола на Прокуратурата. Сочи, че извършената полицейска регистрация не е по реда на НПК. Затова и тази претенция била неоснователна в пълен размер. Освен това в приложеното наказателно производство имало само едно пълномощно за сумата от 500 лв. в съдебната фаза.
Твърди се процесуално нарушение, като се сочи, че съдът не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за местна подсъдност с отговора по исковата молба пред СРС.
По отношение на възражението се уточнява пред настоящата инстанция, че се касае до техническа грешка.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни или при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване с критериите по чл.52 ЗЗД.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-Н. Ц. Д., в който отговор се излага становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в която претенциите на ищеца са били уважени. Счита, че са доказани всички предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за уважаване на претенциите му, вкл. причинно-следствената връзка между търпените вреди и поведението на ответника. Правилно СРС бил кредитирал показанията на разпитаните свидетели независимо от връзката им с ищеца. Сочи се, че общественият отзвук от предприетото срещу ищеца наказателно преследване, действително било ограничено до служебния му кръг, но такъв обществен отзвук бил налице. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се сочи, че полицейската регистрация не се извършвала по преценка на органите на МВР, а само в рамките на наказателното производство по което засегнатото лице било привлечено като обвиняем; следственото действие привличане като обвиняем се извършвало под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор. Затова и извършването на полицейската регистрация и заплатеното за снемането й адв.възнаграждение били в пряка и причинна връзка с действията на ответника и трябвало да бъдат възмездени от него.
По отношение възражението за местна подсъдност също намира, че се касае до техническа грешка.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на
27.01.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.02. 2020 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е счел,че от страна на ищеца са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3, предл.1 ЗОДОВ- ищецът бил обвинен в извършването на престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като наказателното производство било приключило с оправдателна присъда, поради това, че не било доказано ищецът да е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Незаконността на обвинението съставлявала основание за носене на отговорност от страна на Държавата. Анализът на събраните по делото доказателства обосновавал несъмнен извод, че ищецът бил претърпял неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежали на обезщетяване от ответната страна – Прокуратурата на Р България.
Относно справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди, СРС е посочил, че следва задължително да се съобрази тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. По делото били приети удостоверения и предписание (л. 52 - л. 55), от които се установявало, че ищецът бил военнослужещ. Престъплението, за което му било повдигнато обвинение, се намирало в глава дванадесета от Наказателния кодекс - "Престъпления против отбранителната способност на Републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация". Затова в конкретния случай следвало да бъде отчетен характерът на обвинението с оглед личността на ищеца и обстоятелството, че е бил военнослужещ, като именно поради това обвинението за извършено престъпление по глава дванадесета от Наказателния кодекс се отразило в по-голяма степен негативно върху личността му. При определяне размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е взел предвид и извършената полицейска регистрация. По арг. от чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР полицейската регистрация не се извършвала по преценка на органите на МВР, а само в рамките на наказателно производство, по което съответното лице било привлечено като обвиняем, което действие се извършвало под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор и след задължително докладване делото на прокурора - чл.
Разпечатката съдържа 41 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b87b06b-20e0-4332-ba04-ce565e249f11