Решение № 76 от 10.06.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Харманли, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20225630200205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на M. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. **** против Наказателно постановление № 21-0271-001822 от 15.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от М.Ш., чрез адвокат Г.М., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като били допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание, които били довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М.Ш., редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат Г.М..

Депозирана е молба с вх. рег. № 3453 от 10.05.2022г., с която се посочва, че се поддържат мотивите за отмяна на наказателното постановление изложени в жалбата. Моли същото да бъде отменено като неправилно, издадено в нарушение на съществени процесуални правила. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат 1 наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.10.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 934730 от свидетеля ЯНК. ГР. ЯН. на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Н. К. К., за това, че на 10.10.2021г. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ и/или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARKF-0022 в 16:30 час, като в последствие отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза, за което е издаден талон за медицинско изследване с номер 082549.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от него. На същата дата – 10.10.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001822 от 15.10.2021г. от П. Д. П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на М.Ш. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Я.Я. и на свидетеля по АУАН Н.К..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.10.2021г. около 16:25 часа в гр. Харманли на ул. „Никола Петков“ до кръстовището образувано с ул. „Христо Смирненски“ в посока към ул. „Васил Левски“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *****, собственост на Н. М. А., ЕГН **********. Тогава бил спрян от свидетеля Я.. Съгласно показанията на свидетеля Я. първо на жалбоподателя била извършена проверка за употреба на алкохол, но когато му казал, че иска да го изпробва и за употреба на наркотични вещества и техните аналози жалбоподателят веднага отказал. Свидетелят уточнява, че отказът на водачът бил извършен в 16:30 часа около пет минути след спирането му. Поради това свидетелят Я. издал талон за медицинско изследване. Пред свидетеля водачът изразил нежеланието си да даде кръв и урина за медицинско изследване, но въпреки това бил съпроведен от свидетеля Я. и К. до ЦСМП-Харманли в случай, че си промени мнението. И там пред медицинските лица жалбоподателят отказал да даде кръв и урина за медицинско изследване. Свидетелят Я. уточнява, че отказът на жалбоподателя да даде кръв и урина бил извършен, както пред лицата от ЦСМП-Харманли, така и пред него и колегата му К.. Свидетелят Я. е категоричен, че издал АУАН едва след посещението в ЦСМП-Харманли, като посочва, че няма как да е издал АУАН по-рано, тъй като в него трябва да опише дали лицето е приело да даде кръв и урина за медицинско изследване или е отказал.

Показанията на свидетеля Я. се подкрепят от тези дадени от свидетеля К., от които се разкрива идентична фактическа обстановка с тази в процесните АУАН и НП. Свидетелят К. също посочва, че е съпроводил жалбоподателя до ЦСМП-Харманли и отказът да се даде кръв и урина за медицинско изследване е извършен пред него.

Свидетелските показания досежно двата отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, а именно – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за медицинско изследване. В първия документ е отразен отказът на жалбоподателя да му бъде взета кръв и урина за медицинско изследване, а във втория (талон за медицинско изследване) 2 е отразен както отказът му да бъде тестван с техническо средство, така и отказът да бъде изследван чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване (жалбоподателят е отбелязал, че не желае).

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 06.04.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 04.04.2022г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 10.10.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 15.10.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на 3 свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 10.10.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (ЯНК. ГР.

ЯН. – младши автоконтрольор), датата на съставяне на АУАН (10.10.2021г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (10.10.2021г. в гр. Харманли). В него е описано, че жалбоподателят М. ГЮН. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. **** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „Христо Смирненски“ № 49Б (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).

Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. – началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 15.10.2021г. с номер № 21-0271001822, въз основа на АУАН № АА934730 от 10.10.2021г., издаден от ЯНК. ГР. ЯН. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.

Със същото на М. ГЮН. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. **** (чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал.