Решение № 1788 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Б.а при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Б.а Гражданско дело № **3110102720 по описа за ** година

Производството е образувано по искова молба от Г. К. М., ЕГН ********** срещу „**“ ООД, ЕИК **, с която са предявени кум**тивно съединени искове по чл.200, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв. (7 669.38 евро), частичен иск от общо 25 000 лв. (12 782.30 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпила на 21.11.** г. трудова злополука, ведно с законна лихва върху главницата от датата на настъпване на трудовата злополука – 21.11.** г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 113,18 лв. (57.87 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на потребителска такса за прегледи на 29.11.** г., на потребителска такса за прегледи на 05.12.** г., на такса за издаване на болничен лист на 06.12.** г., на потребителска такса за прегледи на 27.12.** г., на потребителска такса за прегледи на 07.01.** г., на втора потребителска такса за прегледи на 07.01.** г., на такса за издаване на болничен лист през ЛКК на 11.01.** г., и закупуване на 25.11.** г. на 1 бр. Абофарма личенсед балсамов сироп и на 1 бр. Отривин ментол спрей, вследствие на настъпила на 21.11.** г. трудова злополука, ведно с законна лихва върху главницата от датата на настъпване на трудовата злополука – 21.11.** г., до окончателното й изплащане.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът че бил назначен на длъжност „**“ при „**" ООД за неопределено време. На 20.09.** г. с допълнително споразумение към трудовия договор бил командирован за периода от 22.09.**г. до 21.03.**г. във ** за извършване на специфична работа по изграждане на танк за втечнен природен газ във връзка с изпълнение на договор, който работодателят сключил с ** дружество. На 21.11.** г., по време на командировката му, около 16:00 ч., пострадал при злополука на работната площадка **-**, като в рамките на работното време и при изпълнение на служебните си задължения при подготовка за заваряване на супорти за охлаждащи тръби се спънал и паднал, травмирайки лошо дясната си ръка.

Непосредствено след настъпилата злополука бил прегледан в чуждестранно болнично заведение с оплаквания от оток и болка в дясната китка. След извършените изследвания било установено наличието на фрактура (напречно метафизарно счупване) на дисталната част на радиуса (лъчевата кост) на дясната ръка. Бил освободен за домашно лечение с поставена гипсова имобилизация. Злополуката била призната с влязло в сила разпореждане от 06.12.** г. на ТП на НОИ - Варна за трудова такава. Няколко дни по-късно, след пристигането му в България, отново била извършена рентгенография на дясната гривнена става. На 29.11.** г. бил прегледан от ортопед-травматолог и били установени оток и палпаторна болезненост в областта на дясната гривнена става. Преглед бил извършен и на 05.12.** г. След премахването на гипсовата шина му била назначена физиотерапия и рехабилитация. Наложило се да ползва отпуск за временна неработоспособност от 74 календарни дни.

Болката в областта на дясната ръка се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима и се налагало системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали болката. Засегнатата китка била оточна и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности. Допълнителен дискомфорт предизвикала и поставената гипсова шина. Сънят му бил нарушен. Злополуката се отразила негативно и на психиката му. От момента на инцидента се проявили напрегнатост и раздразнителност, породени от последиците от самата травма и неудобствата, които му създавала. Към настоящия момент оздравителният процес не бил приключил – продължавали оплакванията и симптоматиката в травмираната 2 област на дясната ръка. В засегната област било възможност да бъдат провокирани и ускорени и дегенеративни заболявания. Вследствие на трудовата злополука претърпял както неимуществени вреди, така и имуществени, изразяващи се в разходи по лечение и възстановяване заплащане на потребителска такса за прегледи 29.11.** г. в размер на 5,80 лв., на потребителска такса за прегледи на 05.12.** г. в размер на 5,80 лв., на такса за издаване на болничен лист на 06.12.** г. в размер на 3 лв., на потребителска такса за прегледи на 27.12.** г. в размер на 5,80 лв., на потребителска такса за прегледи на 07.01.** г. в размер на 2,90 лв., на втора потребителска такса за прегледи на 07.01.** г. в размер на 2,90 лв., на такса за издаване на болничен лист през ЛКК на 11.01.** г. в размер на 30 лв., и закупуване на 25.11.** г. на 1 бр. Абофарма личенсед балсамов сироп на стойност 17,59 лв. и на 1 бр.

Отривин ментол спрей на стойност 12,39 лв. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ЗАД „**" ООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че Г. К. М. е назначен на длъжността „**“, като сочи, че постъпил на работа на 19.09.2022 г., както и че с допълнително споразумение от 20.09.** г. работникът бил командирован за изпълнение на служебните си задължения за периода от 22.09.** г. до 21.02.** г. във **, гр. Рочестър, на работна площадка **-** **. Твърди, че преди постъпването му на работа му на работника бил проведен задължителен начален инструктаж за безопасност на труда и преди началото на работния ден на 21.11.** г. бил проведен поредният инструктаж за безопасност от прекия ръководител на М. на обекта. Не оспорва, че на 21.11.** г. в 16:00 ч., на обичайното си работно място, при подготовка за заваряване на супорти за охлаждащи тръби М. се спънал и при падането наранил китката на дясната си ръка, незабавно бил отведен в найблизкото лечебно заведение, където след преглед и направена рентгенова снимка била установена фрактура на дисталния радиус, както и че наранената китка на пациента била гипсирана и той бил насочен за домашно лечение и последващо проследяване от лекар в България, където били проведени първичен и вторични прегледи. Не оспорва, че злополуката е призната за трудова от ТП на НОИ – Варна. Сочи, че травмата на М. била своевременно обработена, китката му била обездвижена чрез гипсиране, не е имало разместване на кости (дислокация) и оздравителният процес протекъл 3 напълно благоприятно, без настъпване на усложнения и без каквито е да е последици за здравето му. Поддържа, че при работата си на обекта М. бил снабден от работодателя с всички необходими за специфичната дейност заваряване предпазни средства и работно облекло, включително и специални работни обувки. Релевира възражение, че работникът е проявил груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения и сам е допринесъл за неприятния инцидент, като изтъква, че той се спънал и паднал върху самата работна плоскост, а не при преодоляване на някакво препятствие. М. не получил решение на ЛКК за ново удължаване на срока на временната неработоспособност, то към тази дата травмата била оздравяла и лицето било работоспособно и следвало да се яви на разположение на работодателя си на 07.02.** г. М. обаче не се явил на работа на 07.02.** г. и в следващите дни. На 28.03.** г. работодателят му изпратил писмо с куриерска поща, с което му поискал обяснение за неявяването му на работа и му предоставил застрахователна полица по групова застраховка „Злополука", сключена от работодателя с „Групама Застраховане“ ЕАД в полза на работниците за съответния период, ведно с формуляр, който М. да попълни и предостави на застрахователя с цел да получи застрахователно обезщетение. С писмо от 03.04.** г. М. дал обяснение, че вече бил работоспособен, но желае прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърдението, че нараняването на дясната ръка може да има толкова съществено негативно въздействие върху психиката на ищеца. Счита, че евентуално присъденото на работника обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с изплатената от застрахователя сума на работника. Оспорва размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди. Оспорва изцяло претенцията за обезщетяване на имуществени вреди. Посочва, че заплащането на потребителските такси е задължение на здравноосигурения. Сочи, че работникът е посещавал личния си лекар и поради оплаквания от настинка и грип. Разходите за сироп за кашлица и спрей за нос не били в причинноследствена връзка с травмата на дясната китка. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищецът е бил назначен на длъжност „**“ при 4 ответника за неопределено време, като на 20.09.** г. с допълнително споразумение към трудовия договор Г.М. бил командирован за периода от 22.09.** г. до 21.03.** г. във ** за извършване на специфична работа по изграждане на танк за втечнен природен газ във връзка с изпълнение на договор, който работодателят сключил с ** дружество. Безспорно е, че на 21.11.** г., по време на командировката му, около 16:00 ч., ищецът пострадал при злополука на работната площадка **-**, като в рамките на работното време и при изпълнение на служебните си задължения при подготовка за заваряване на супорти за охлаждащи тръби се спънал и паднал, получавайки фрактура (напречно метафизарно счупване) на дисталната част на радиуса (лъчевата кост) на дясната ръка.

Не се оспорва и от представените писмени доказателства - декларация за трудова злополука с вх. № 5101-03-232 от 28.11.** г./досие № 241/ по описа на ТП на НОИ – Варна, разпореждане № 5104-03-237 от 06.12.** г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – Варна и удостоверение от 29.01.**г., издадено от ТП на НОИ - София-град, се установява, че процесната злополука е трудова.

Приети са по делото медицински документ от 21.11.** г., издаден от чуждестранно болнично заведение, ведно с превод от ** език, резултат от рентгеново изследване от 25.11.** г. при „ДКЦ | Бургас" ЕООД, амб**торни и болнични листове, медицински протокол на ЛКК № 1003/05.12.** г., както и фактури във връзка със здравословното състояние на ищеца и реализирани от него разходи.

Представени са оценка на риска на работното място на ** език, както и съответен превод.

Видно от копие на книга за инструктаж, такъв е проведен на ищеца на 05.09.2022г.

С писмо от „**“ ООД от 28.03.**г. до Г. М., ответникът е изпратил на ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, което е следвало да се попълни и изпрати на „Групама застраховане“ във връзка със застраховка за трудова злополука, ведно с документите към заявлението. Със същото писмо са поискани обяснения от ищеца, на основание чл. 193 КТ, по повод неявяването му на работа за периода 01.03.**г. – 28.03.**г.

По делото са приети депозирани от М. обяснения от 01.04.**г., с които 5 се заявява, че не се е явил на работа, тъй като никой не се е свързал с него, че следва да се яви. Съгласно обясненията, в случай, че ответното дружество не може да осигури работа, ищецът не възразява да бъде прекратено трудовото правоотношение.

С молба от 11.12.**г. „Групама застраховане” ЕАД е представило платежно нареждане, видно от което на Г. К. М. е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“ в размер на 65,31 лв. (33.39 евро).

По делото е прието заключение по допусната СМЕ. От същото се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил счупване на долния край на дясната лъчева кост, определило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Счупването предизвиква много силни болки, като след поставянето на имобилизацията болките постепенно намаляват и след десетия ден са поносими под въздействието на обезболяващи при нужда. На 24.11.** год. е поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Имобилизацията блокира движенията в киткената става напълно и отчасти движенията на пръстите. Затруднен е върховият и юмручен захват на ръката, като се прибави и болката, ръката не може да се използва напълно в първите 10-15 дни. В тези първи 10-15 дни ищецът е имал нужда от чужда помощ. Обичайният срок на възстановяване е около 2-3 месеца, какъвто е бил и в случая. Счупването е с фрактурни линии преминаващи през ставата /т.н. вътреставни счупвания/. Ставата се уврежда невъзвратимо, поради което остават ограничени движения. Дясната гревнена област е с нормална конфигурация с движения в киткената става: екстензия-70 гр, флексия-80гр./ норма 80-0-90/. Слабо ограничена супинация /движение на завъртане на ръката, което поставя дланта да гледа нагоре/. Слабо намалена мускулна сила на дясна ръка. Възстановяването е повече от 88%, което е много добър резултат. Не се наблюдават посттравматични изменения освен начални артрозни промени по ставните краища на гривнената става.