Решение № 188 от 07.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Провадия, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100896 по описа за 2025 година

Предявен е от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу Д. Д. П. с ЕГН **********, адрес гр. **** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основА.е чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между стрА.те, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 500,00 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

558,13 лева – договорна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 01.04.2024 г.;

56,87 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 125/13.02.2025 г. по ч.гр.д.

№ 159/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. В условие на евентуалност в случай, че не бъде установена настъпила изискуемост, предявява осъдителен иск с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите 500,00 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 558,13 лева – договорна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 01.04.2024 г.; 84,44 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 20.06.2025 г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между ответника и „****“ АД бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № **** г., въз основа на който банката предоставила кредитен лимит в размер на 500,00 лева, който бил 1 усвояван и погасяван многократно. Съгласно уговореното в т. 2 и т. 3 от договора срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит бил до 03.02.2022 г. като можел да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката. Съгласно уговореното кредитополучателят има право на гратисен период при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период.

Кредитополучателят заплаща договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка трансакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитен лимит кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва. Ищецът твърди, че кредитополучателят усвоил изцяло сумата по предоставения кредитен лимит като последната дата за това е 21.06.2021 г. Съгласно Общите условия изискуемостта на вземА.ята настъпва с определена месечна падежна дата, в настоящия случай 5-то число на месеца, следващ отчетния месец. Твърди, че изискуемостта на претендираното вземане е настъпила на 05.07.2021 г.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. „****“ АД прехвърлило на ищеца вземА.ята си от ответника. Заявява се, че банката е упълномощила ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено уведомление за цесия с препоръчана пратка на „Български пощи“ АД, която не била връчена на лицето. Поради това, счита, че уведомяването е извършено с връчване на препис от исковата молба. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения и затова е ищецът инициирал производството по ч.гр.д. № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, по което била издадена заповед за изпълнение № 125/13.02.2025 г. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за заповедното и за настоящото производство.

В условие на евентуалност, в случай, че бъде прието, че не е настъпила предсрочна изискуемост, предявява осъдителен иск с правно основА.е чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендирА.те суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител.

С писмения отговор се заявява, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че срокът на договора е уговорен 03.02.2022 г., както и че последната дата, на която изцяло е усвоена сумата до кредитния лимит, е 21.06.2021 г. Твърди, че претенцията за предсрочна изискуемост не отговаря на изисквА.ята за конкретност, тъй като не става ясно за кои задължения се отнася забавата. Твърди, че вземането по издадената заповед за изпълнение не е било изискуемо и моли претенцията да бъде отхвърлена, тъй като уведомяването за предсрочна изискуемост, извършено с връчване на препис от исковата молба, променя основА.ето, на което е издадена заповедта.

Твърди, че не може да се установи, че за извършените операции е дадено 2 нареждане от ответника, както и че не е налице уведомяване за извършване на цесия от предишния кредитор. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседА.е ищецът с писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски, като излага подробно становище по същество.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковата молба, поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства и като взе предвид становището на стрА.те, съдът намира за установено от фактическа страна:

От събрА.те писмени доказателства се установява, че на **** г. между „****“ АД и ответника Д. Д. П. с ЕГН ********** е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка ****/**** г.

Предоставеният кредитен лимит е в размер на 500,00 лева. В чл. 3 от договора е уговорено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 03.02.2022 г., като може да бъде подновен автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката (ОУ). В чл. 8 и чл. 9 са уговорени лихви, дължими при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо. В чл.

11 е посочен ГПР в размер на 17,48 %, общата дължима сума и начинът, по който са изчислени. С чл. 13 стрА.те са уговорили дължимите такси и комисионни към банката, а с чл. 17, че всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя са за негова сметка. Ответникът е декларирал, че е запознат с ОУ.

Съгласно чл. 13.1 от ОУ банката има право да обяви ползвА.я овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в конкретно описА. хипотези, сред които в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по договора и ОУ за срок, подълъг от 5 (пет) работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Според чл. 19.1.1 от ОУ срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от стрА.те не е уведомила другата за прекратяване на договора по описА.я начин – едностранно от титуляра, от банката или на други основА.я, посочени в ОУ.

От протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип от **** г. се установява, че ответникът е получил кредитната карта по клиентски номер ****, референция ****.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. „****“ АД прехвърля в полза на ищеца вземА.ята си от ответника, като упълномощава ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия.

Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастна, се установява, че размерът на усвоените от ответника суми по процесния договор е 506,20 лева като с начислена такса за теглене от АТМ ответникът е превишил кредитния лимит. От таблица № 1, част от експертизата, се установява, че от общата усвоена сума 506,20 лева с основА.е „теглене на пари“ е получена 3 сума от общо 430,00 лева на 22.02.2021 г. Останалите суми до 506,20 лева са с основА.я такси – годишна за поддръжка на карта; за подмяна на карта; за справка баланс; за теглене от АТМ. На 23.02.2021 г. от разплащателната сметка на ответника служебно е прехвърлена наличната към момента сума в размер на 0,16 лева. На 05.03.2021 г. ответникът е захрА.л банковата си сметка с 30,00 лева. С общата сума 30,16 лева са погасени задължения по усвоения лимит за надвишен лимит 6,20 лева; за наказателна лихва за надвишен лимит 0,02 лева; за лихва по дебитно салдо 23,22 лева; за наказателна лихва минимална вноска 0,72 лева. Други плащА.я по процесния договор не са извършени. Към датата на подаване на заявлението 06.02.2025 г. и към датата на подаване на исковата молба 20.06.2025 дължимата главница е била в размер на 500,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрА.те по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основА.е чл.

430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка****. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 125/13.02.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указА.я, заявителят е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържА.ето на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

За уважаване на предявената искова претенция в тежест на ищеца е възложено да установи валидно сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № **** г. с предмет предоставяне на сума на ответника срещу задължение за връщането на сумата; предоставяне на сума на ответника и размер; изпълнение от страна на кредитодателя на изисквА.ята на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК по отношение на предоставената сума; падеж и размер на претендирА.те вземА.я; настъпване на предсрочна изискуемост, на която се позовава. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за него правни последици – нарушаване разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. На осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК е указано на стрА.те, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като предоставя възможност на стрА.те да изразят становище по тези въпроси.

СтрА.те не спорят, че е сключен договорът за потребителски кредит при описА.те условия. Назначеният особен представител на ответника оспорва, че за извършените операции е дадено нареждане от ответника; че последната дата, на която изцяло е усвоена сумата по кредитния лимит, е 21.06.2021 г.; че е настъпила предсрочна изискуемост; че извършената цесия е надлежно 4 съобщена на длъжника.

Възражението, че извършената цесия не е надлежно съобщена на длъжника, е неоснователно. Задължението на цедента да уведоми длъжника има значение с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички плащА.я, които извърши към стария си кредитор, се считат валидно изпълнени. В настоящия случай такива не се твърди да са били извършвА. след прехвърляне на вземането. По силата на упълномощаване от страна на цедента, цесионерът е предприел действие по уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, като не са ангажирА. доказателства, че уведомяването е извършено преди образуване на съдебното производство. Уведомяването може да бъде извършено и със самата искова молба, в който случай се съобразява като факт, настъпил в хода на производството. Обстоятелството, че е извършено на особения представител на длъжника не влияе на редовността му, тъй като е материалноправно изявление и не е с оглед личността на длъжника. Поради това, съдът счита, че уведомяването за извършената цесия е редовно.