Решение № 791 от 30.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Б., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201908 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.59-чл.63д ЗАНН и е по повод жалбата на Н. Г. с ЕГН ********** с адрес в село А. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Д. К. АК-Б. срещу наказателно постановление №25-0769-004030 от 21.11.2025г., издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“-Б., с което за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание съответно чл.185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две глоби в размери съответно една от 20 лева (10,23 евро) и една от 100 лева (51,13 евро), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и недоказаност на наказателното постановление. Счита, че не е извършил нарушенията по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, нито от обективна, нито от субективна страна. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно.

Претендират се разноски.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се лично. За него се явява упълномощен защитник. Сочат се нови гласни доказателства.

За административнонаказващия орган редовно призован явява се ЮК Ж..

1

Моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се искане за заплащане на ЮК възнаграждение и едновременно се преви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (гърба лист 4 на гърба НП е връчено на 14.05.2026г), а жалбата е входирана в БРС на 28.05.2026г.

Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и е пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, явява се процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2025г жалбоподателят в качеството си на водач на МПС лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Грандис“ с рег.№******** влязъл на територията на „М. г.“ в гр.Б.. Решил да паркира автомобила си на определените за това места. За целта минал покрай паркирания вече лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№******** и докато превел тази маневра нанесъл при прикосновение от дясната страна на паркирания автомобил имуществени вреди изразяващи се в охлузвания по задната броня, дясната задна джанта и заден десен калник. Жалбоподателят след като паркирал тръгнал в неизвестна посока. Когато собственикът на лекия автомобил марка „Мерцедес“ видял какви са щетите по неговия автомобил се обадил на тел.112.

На място пристигнали свидетелите В. С. и Д. К. и двамата служители в сектор „Пътна полиция“–Б.. На място установили само собственика на пострадалия „Мерцедес“. Направили снимки и по двата автомобила , като при направения оглед установили, че и по двата автомобила са налични следи от съприкосновение. Потърсили собоственика на л.а. марка „Мицубиши“.

Поканили на място жалбоподателят по телефона. След като жалбоподателят пристигнал полицаите му обяснили какво е направил и той признал само че е управлявал автомобила. Разговорът се провел чрез Гугъл преводач. Когато свидетелите заявили на жалбоподателя, че ще му бъде съставен АУАН, той отказал да го подпише и това наложило да бъде повикан на място втори екип на Пътна полиция, за да се подпише акта при отказа (лист 17 на гърба).

2

Съгласно обстоятелствената част на акта, същият е за това, че на 23.06.2025г, около 13,38 часа, в гр.Б. на М. г. жалбоподателят в качеството си на водач на л.а.марка Мицубиши модел Грандис с рег.№******** по време на движение с цел паркиране нанесъл на л.а.марка Мерцедес с рег.№******** материални щети. Не останал на място да установи последиците от ПТП и напуснал в неизвестна посока. Правните квалификации на нарушението са по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, и като е взел предвид останалите писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №25-0769-004030 от 21.11.2025г. (лист 15 от делото), при пълна идентичност на фактическата обстановка и правни квалификации на нарушенията както в АУАН, като на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени една глоба от 20 и една глоба от 100 лева и жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. К. и и В. С., като ги счита за безпристрастни, последователни, непротиворечащи си и логични. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г., като ги намира за пристрастни и в тях личи стремеж да подкрепи защитната теза на жалбоподателя. Освен това в съпоставянето на свидетелката Г. със свидетеля К. в очна ставка в хода на съдебната следствие последният е категоричен, че тази жена не е присъствала въобще на мястото на произшествието и в съдебната зала я вижда за първи път.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити. Нарушение са нормите на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН по отношение на второто обвинение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП. Съдът по отношение на първото посочено в АУАН и НП нарушение не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.

При него при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство. Не така стоят обстоятелствата по отношение на второто описано нарушение. При издаването на АУАН НП са спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

3

Относно правото:

По отношение на първото нарушение:

По т.1 от НП жалбоподателят Г. е извършил виновно нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението по пътищата с поведението си да не причинява имуществени щети и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба.

Направеното в наказателното постановление описание на деянието по пункт 1 изцяло се подвежда под състава на нарушението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Извършено е виновно при форма на вината непредпазливост в нейната разновидност небрежност. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказващата норма на чл.185 от ЗДвП, където е предвидено наказание глоба в размер от 20 (двадесет) лева.

По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран за деяние, квалифицирано като нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗдвП. Съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведение на участник в ПТП при движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия казус няма.

Наличните доказателства по делото сочат на нарушаване на нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и този извод е верен, защото :

От обективна страна датата, мястото на извършване и авторството са доказани по несъмнен начин.

Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са причинени само имуществени вреди. Съгласно §6 т.27 от ДР на ЗДвП «участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му». Тъй като жалбоподателят Г. е допринесъл за произшествието с лекия си автомобил марка „Мицубиши“, модел „грандис с рег.№********, то от правна страна той е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна страна доказа се да е настъпило ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът на лекият автомобил намиращ се паркиран на опредлените за това муста отдясно при движение в права посока се квалифицира от правна страна като ПТП, тъй като в резултат от него са настъпили материални щети по двете превозни срадства.

Съдът намира, че описаното в АУАН и в наказателното постановление и доказано по делото поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Действително формите на 4 изпълнителните деяния на различните нарушения на чл.123 от ЗДвП е възможно в известна степен да се припокриват, но настоящият състав приема, че предвид конкретиката на фактите по делото те са подведени под неотносима правна норма. Правилната квалификация на това нарушение е по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и фактическото поведение на жалбоподателят е годна форма на изпълнителното деяние на посоченото по-горе нарушение.

Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо нарушението по пункт 2 в НП на жалбоподателя е вменено, че след реализиране на ПТП «не остава на място, за да установи последиците от ПТП и напуска в неизвестна посока». Такова задължение по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» няма. Поведението на водача Г. е било в насока да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, а именно да съобщи на органите на полицията чрез обаждане на ЕЕН 112, но не и само да спре и да установи последиците. Вярно е, че от показанията на свидетелите е видно, че в действителност поведението на водача не е било точно такова, същият е паркирал и потеглил пеша в неизвестна посока, но както се изясни по-горе законът не изисква такова поведение от водача. Това, че не е съобщил на органите на полицията за насената имуществена вреда е доказано по несъмнен начин, тъй като от събраните по делото гласни доказателствени средства се изясни, че водачът Г. е бил открит по-късно. И така описаното от фактическа страна в НП, от една страна с оглед обстоятелството, че жалбоподателят не установява последиците от ПТП е задължение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, но напускането на местопроизшествието и неуведомяването на контролните органи е нарушение на задължението му по т.3 б.»а» на чл.123 ал.1 от ЗДвП, но това задължение е обусловено от неизпълнение на други задължения, ясни и точни твърдения, които в НП не са изложени. Посочената противоречивост на описанието на нарушението от фактическа страна и дадената правна квалификация представляват съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да разбере за кое нарушение на задълженията си е санкциониран –дали защото не е установил последствията от настъпилото ПТП, дали защото го е напуснал или защото не е уведомил органите на МВР, поради което обжалваното в тази част НП следва да бъде отменено.

По тези съображения съдът приема, че не следва да упражни правомощието си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние по т.3 от НП от нарушение по чл.123 ал.1 т.1 в такова по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и без да измени основанието за налагане на наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Това е така, защото жалбоподателката се е защитавала по фактите, а те са описани в НП и съдът не може да се позовава на други факти, които не съществуват описани в атакуваното НП. Защитата на жалбоподателя е защита по фактите.

Относно напрвеното възражение, че правото на защита на Гершенгорлд е била засегнато поради липсата на превод в момента на съставянето на акта, съдът намира че е неоснователно последните съображения: