Определение № 394 от 04.04.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1032/2021
- Вид
- Определение № 394
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 04.04.2022
- Състав
- Катя Бельова, Анета Илинска, Лилия Масева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394 гр. Благоевград, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Катя Бельова
Членове:
Лилия Масева
Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20211200501032 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Г.Б., в качеството си на процесуален представител на Ж. Т. Т., с ЕГН **********, от гр.П., ул.”З.м.” № 24 срещу Определение №308/08.11.2021 г., постановено по гр. д. №1465/2021 г. по описа на РС П..
С атакуваното определение е разпоредено връщането на исковата молба, подадена от ищеца Ж. Т. Т. и е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 1465/21 г. на Районен съд - гр. П..
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се и частично изпълнение на указанията.
Иска се от съда постановяване на съдебен акт, с който атакуваното определение да се отмени, като неправилно, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, приложимия закон и възраженията в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Спазени са и изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че гр. дело е било образувано въз основа на искова молба, подадена от подадена от Ж. Т. Т. от гр.П., с която 1 е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС - за разпределение на ползването на поземлен имот.
Съдът, след служебна проверка по чл. 129, ал. 1 ГПК, е констатирал, че исковата молба е нередовна. По тази причина и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 326 от 22.10.2021 г. на ищеца са били дадени съответни указания за отстраняване на установените нередовности, посочени както следва в мотивната част:
1. Допуснато е противоречие относно собствеността върху процесния поземлен имот, ползването на който се иска да бъде разпределено от съда. От една страна, по този въпрос е изтъкнато, че имотът е собственост на страните по делото, въз основа на наследствено правоприемство, а от друга - че той е общинска собственост.
2. Налице е остатък от 55 лв. до пълния размер на държавната такса, дължима за образуването на делото. Ето защо е необходимо ищецът да внесе визираната сума по бюджетната сметка на съда (с IBAN:
BG28CECB979031E3565300) и да представи съответните надлежни доказателства за това по делото.
Предоставен е законовия срок за отстраняване на нередовности и е тправено предупреждение за неблагоприятните процесуалноправни последици, които ще настъпят при неизпълнение на указанията.
Видно от приложената по делото разписка, препис от цитирания съдебен акт е бил редовно връчен на ищеца на 28.10.2021 г., при което 1седмичният срок по чл. 129, ал. 2 ГПК е изтекъл на 04.11.2021 г.
С молба с вх. № 2717 от 04.11.2021 г. ищецът е представил поправена искова молба, както и разписка за довнесена такса от 50 лв.
Съдът приел, че в поправената молба въпросът за съсобствеността между страните по делото спрямо имота изобщо не е засегнат, както и не е изпълнено точно и в цялост нито едно от двете указания, дадени на ищеца, и отнасящи се до редовността на исковата молба.
Първоинстанционният съд счел за нужно да подчертае, че, щом като не се твърди ищецът и ответниците да са съсобственици на недвижимия имот, разпределението на чието ползване се иска, претенцията за това е недопустима (вж. по този въпрос Решение № 423/13.01.2011 г. по гр. д. № 4949/08 г., I г. о. на ВКС).
Определението е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
За да се приложи санкцията по чл.129, ал.3 ГПК следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и/или чл.128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за това: 2.1.) какво трябва да изпълни; 2.2.) в какъв срок; 2.3.) от кога започва да тече същият; 2.4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да 2 са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи (вж. в този смисъл напр. Определение №354 от 11.06.2003 по гр.д.№838/2002 г. на ВКС, I Г.О. и Определение№157 от 27.03.2013 г. по гр.д.№540/2012 г. на ВКС, II Г.О.).
Въззивната инстанция констатира, че с разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, не са дадени на ищеца в т.1 от мотивната част на разпореждането ясни, пълни, конкретни и законосъобразни указания, които следва да изпълни, за да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК. В тази насока следва да се посочи, че в тази част на разпореждането за оставяне без движение на исковата молба, на първо място, липсва конкретно посочване от каква точно нередовност страда исковата молба. Извършена е констатация, че е допуснато противоречие относно собствеността върху процесния поземлен имот, ползването на който се иска да бъде разпределено от съда. От една страна, по този въпрос било изтъкнато, че имотът е собственост на страните по делото, въз основа на наследствено правоприемство, а от друга - че той е общинска собственост /това твърдение е въведено с доказателственото искане за снабдяване със съдебно удостоверение в първоначалната искова молба/. Не са давани конкретни указания в насока на изясняване на правния интерес от водене на иска, ако продължава да се твърди, че собствеността върху земята не е собствена на страните в производството или е собственост на трето лице / с оглед изясняване и на пасивната легитимация по иска и правилното конституиране на страните в производството/ , или за навеждане на обстоятелства относно конкретен придобивен способ на собствеността от участниците в производството.
Въззивният съд намира, че така дадените на ищеца указания са неясни, а оттук и незаконосъобразни. В разпореждането не е посочено по конкретен и ясен начин, какво следва да направи ищеца за да отстрани констатираната нередовност по т.1 от разпореждането за без движение на исковата молба, а без да са давани указания за обосноваване на правния интерес от водене на иска, в мотивната част на прекратителното определение, съдът се е позовал и на Решение № 423/13.01.2011 г. по гр. д. № 4949/08 г., I г. о. на ВКС, касаещо недопустимостта на претенция по чл. 32, ал.2 ЗС.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е неоценяем. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 339 от 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 87/2012 г. на ВКС, II ГО, поради което и доводите в тази насока на частния жалбоподател, че дължимата държавна такса е в друг размер – са неоснователни. Но следва да се отчете процесуалната му активност в тази насока и внасянето на сума от 75.00 лв., поради което следва да бъде дадена възможност на ищеца да доплати разликата до пълния размер от 80.00 лв.
Ето защо, с оглед гореизложеното, първоинстанционното определение следва да се отмени. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Ако счита, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, районният съд 3 следва да я остави без движение, като даде на ищеца ясни, пълни, конкретни и законосъобразни указания, както и да укаже по какъв конкретен начин да се отстранят нередовностите, съобразявайки и възприетото от въззивния съд с това определение.
Водим от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №308/08.11.2021 г., постановено по гр. д.
№1465/2021 г. по описа на РС – гр.П..
ВРЪЩА делото на РС - гр. П. за продължаване на съдопроизводствените действия по делото - за даване на указания по редовността на исковата молба и за последиците при неотстраняването им в срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4