Решение № 94 от 22.04.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. С., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова М. при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М. Въззивно гражданско дело № 20252200500103 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №39/16.01.2025г. по гр.д.

№4759/2022г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Д. М. Д. против С. Д. С. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост върху частта от 736кв.м., върху която са изградени сградите на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., с адрес на поземления имот: с. К., местност „Д. **“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, номер на предходен план 000123, при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** и за предаване на владението върху описаната част от имот. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 600лв.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Д. М. Д. чрез пълномощника адв. Г. М. и с нея се атакува посоченото решение изцяло.

Във въззивната си жалба Д. Д. чрез пълномощника адв. М. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Развива подробни съображения в тази насока. От заключението на в.л. Желев се установявало безспорно, 1 че процесните сгради попадат изцяло в нейния имот 123. Това обстоятелство не можело да се опровергае със свидетелски показания. Няма доказателства, че сградите са били собственост на свинекомплекс. Нямало ангажирани доказателства сградата да е продадена на ответника. Съдът неправилно се позовал на свидетелските показания, въпреки липсата на писмени такива. Вещото лице Х. изрично посочил, че нямало данни сградата да е строена от Свинекомплекса и той да е неин собственик.

Въззивницата се позовава на презумпцията на чл.92 от ЗС, която не била оборена.

Счита, че се установило наличието на трите кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция.

Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство С. Д. С..

Отговорът отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. Д. С. чрез пълномощника си адв. К. оспорва същата като неоснователна. Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че по делото се установило ответника да владее и стопанисва добросъвестно процесния имот от 27.04.2007г. Ищцата предявила претенции едва 13 години по-късно. До тогава никой не проявявал претенции спрямо имота. Заявява, че на наследодателя на ищцата е възстановена земеделска земя, част от която ищцата е получила в резултат от доброволна делба. Процесната сграда не била отразена в решението на ОСЗГ, както и в кадастралната скица. Счита, че ищцата не притежава право на собственост върху процесния имот и сгради. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивното производство.

В с.з., въззивницата Д. М. Д., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. Г. М., който поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемият С. Д. С., редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на 2 направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба съображения са основателни.

От събраните пред районен съд доказателства (пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания), се установява следното от фактическа страна:

Въз основа Договор за доброволна делба от 31.03.2010г. с нотариална заверка на подписите на съделителите, рег. № 3107 на нотариус Е.Ш., с рег. № 128 на НК, с район на действие РС – С., вписан в СлВп – С. под №235, том I, рег. № 1360 от 01.04.2019г., с който е прекратена съсобствеността между наследниците на М.К.Д., б.ж. на с. К., общ.

С. по отношение на земеделски земи, възстановени с Решение № 580КР от 04.09.2001г. на ОСЗГ – С., ищцата Д. М. Д. е получила в дял и е станала собственик на следния имот: пасище, мера с площ 10,532дка, трета категория, находяща се в м.“Д. **“, в землището на с. К., общ. С., представляващ имот № 000123, образуван от имот № 000071, с граници: №№ 000701, 000049, 000080, 000067, 000127, 000122, 000048.

Този имот се идентифицира по кадастралната карта на с. К., общ. С., както следва: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. К., местност „Д. **“, с площ 10 530 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, Начин на трайно ползване: пасище, категория на земята - трета, предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 000123, при съседи: ПИ № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.

От заключението на назначената и изслушана по делото от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Ж.Ж., се установява следното: Заснетите на място сгради: масивна едноетажна сграда, която е отразил на комбинираната скица с № 1, с площ от заснемане 131 кв.м.; едноетажна паянтова сграда – склад, означена с № 2 с площ 6 кв.м. в северната страна на масивната сграда и сграда, означена с № 3, долепена от западната страна на сграда 1, представляваща стопанска паянтова сграда, изградена с дървена конструкция, представляваща обор за животни, с площ от заснемане 89 кв.м., попадат изцяло в имот с идентификатор 3

*** по КККР на с. К., общ. С., собственост на ищцата Д. Д.. Площта, върху която са изградени заснетите сгради, ползвана от ответника е 736 кв.м. От източната част на сграда 1 е заснета паянтова ограда и леко благоустрояване – бетонна алея около част от сградата, стълби със стълбищни площадки от север и изток. Вещото лице е изготвило Комбинирана скица 3, в която е отразена площта на земята и сградите.

От назначената по делото съдебно-техническа оценителна експертиза с в.л. И.

Х. И.ов, се установява, че пазарната стойност на процесната част от 736 кв.м. от ПИ с идентификатор №*** и сградите върху нея, възлиза на общата сума от 27876лв.

С допълнителна СТЕ, в.л. И. Х. посочва, че нито в Свинекомплекса, собственост на фирма „Свиком“ ЕООД С., нито в Държавен архив – С., нито в Община С. е открил документи за сгради, собственост на „Предприятие по свиневъдство – С.“, разположени в с. К., общ. С.. Не открил издавани разрешения за строеж на сгради – Свинеферма с. К.. В с.з. вещото лице категорично заявил, че тези сгради не са строени и не са били собственост на свинекомплекса и правоприемника му.

На въпроси, поставени по реда чл. 176 от ГПК, ответникът С. Д. С. е отговорил, че сградата била административна на свинекомплекса. Той влязъл в свинекомплекса и в тази сграда през 2006 г., като заплащал наем за сградата от 300 лв. на собствениците на свинекомплекса – Чалъкови. Започнал да гледа крави и се установил да живее в сграда, като я устроил за живеене. Посочва, че сключил споразумение със собствениците на свинекомплекса да го ползва под наем, направено било описание на свинекомплекса, в което била включена и тази сграда. През 2012 г. бил направен фотоволтаичен парк от полска фирма в съседния имот, в който той работи, а живее в същата сграда. Претенции за сградата никой не е изразявал до 2019 г., когато получил уведомление от ищцата.

От показанията на свид. Димо Станков – кмет на селото, се установява, че сградата, предмет на делото, била строена през 70-те години на миналия век.

Първоначално обекта бил пилчарник, а малката сграда е била за обслужващия персонал. След това този комплекс се оформил като свинекомплекс, в който се намирала тази сграда със съответно по-малката сграда. Преди да се разпродаде свинекомплекса, сградите се ползвали от други хора. На мястото на свинекомплекса впоследствие бил изграден фотоволтаичен парк. Според свидетеля, собствениците на свинекомплекса предоставили сградата на ответника С. С., не знае по какъв начин и с какъв документ. Посочва, че няколко години след 1999г. С. е започнал да ползва сградата, не посочва точна година.

Свид. Илия Илиев посочва, че ответникът живее в имота от 2006 г. Сега нямало вече свинарници. Имало само една сграда, в която С. живеел. С. обслужвал 4 фотоволтаичния парк – косял тревата.

Съдът не кредитира показанията на свид. Станков, в частта, в която посочва, че собствениците на свинекомплекса продали сградата на С. С., тъй като това са само негови предположения, документи за такава сделка не е виждал и не е присъствал на уговорките между страните.

Съдът кредитира заключенията по двете съдебно-технически експертизи, като безпротиворечиви и обосновани, неоспорени от страните и изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С.ски районен съд е сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване на искове за ревандикация на реална част недвижим имот – 736 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** в с. К., общ. С., ведно с построените в тази част сгради: масивна жилищна сграда с площ от 131кв.м., стопанска паянтова сграда с площ от 89 кв.м. и едноетажна паянтова сграда – склад с площ от 6 кв.м. (съгласно изменение на иска, допуснато с протоколно определение от 21.11.2023г.), с правно основание чл.108 от ЗС.

За да бъде основателен, искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.

От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства и заключенията на съдбно-техническите експертизи, според въззивният състав се установява по безспорен начин правото на собственост на ищцата в първоинстанционното производство Д. Д. по отношение на процесната част от недвижим имот с идентификатор № *** по КК на с. К., общ. С., с площ от 736 кв.м., заемаща североизточната част от имота, индивидуализирана, съгласно Комбинирана скица 3 от СТЕ на в.л. инж. Желев, ведно с находящите се в този част от имота сгради.

Безспорно, ПИ с идентификатор № *** по КК на с. К. е част от земеделските земи, възстановени с решение на ОСЗГ – С. на наследниците на М.К.Д., които с договор за доброволна делба от 31.03.2010г., сключен в законоустановената форма (писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите, вписан в СлВП – С.) са си поделили придобитите по наследство земеделски земи, сред които и процесния имот. Безспорно, по силата на договора за доброволна делба, който е деривативен способ за придобИ.е право на собственост, ищцата е получила в дял и е 5 станала едноличен собственик на процесния ПИ с идентификатор № *** с площ от 10 530 кв.м.