Определение № 12274 от 06.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12274 гр. София, 06.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на въззивника ЗАД „Б.В.И.Г.“ с искане за изменение на решението в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно не е присъдил претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които са били надлежно включени в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.

Насрещната страна по молбата – Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.И З.“ АД, изразява становище за неоснователност.

Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок /в частност в едномесечния срок за обжалване на постановеното решение/ и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

Производството пред настоящия състав е било образувано по въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу решение от 07.02.2023г., постановено по гр. дело № 18687/2022 год. по описа на СРС, ГО, 82 състав, с 1 което е отхвърлен предявеният иск правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ.

С решение от 31.05.2025г. сезираният въззивен съд е отменил първоинстанционното решение в цялост и е уважил предявения иск. По отношение на искането на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски съдът е приел, че такива се дължат единствено за заплатената държавна такса в размер на 25 лева. Предвид липсата на ангажирани доказателства за реално сторени /заплатени/ разходи за възнаграждение за процесуално представителство са формирани изводи, че такива не следва да се присъждат.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В правилото на чл. 81 ГПК е предвидено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да е основателна претенцията по чл. 78 от ГПК, следва най-късно до изтичане на срока за отправяне на искането за разноски да са ангажирани и доказателства за тяхното основание и размер, както и за плащането им /в хипотезата на претендирано адвокатско възнаграждение/. Разноските за правна защита са част от разходите за производството, като правоимащата страна може да претендира възнаграждение за един адвокат /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, вкл. и ако е защитавана от юрисконсулт /чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

В разглеждания случай дружеството-въззивник е направило своевременно искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който разход е бил включен в приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Страната обаче не е представила доказателство, че претендираното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от възложителя по договора.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ВКС, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на 2 процесуалния представил: в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, които има характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършен банков превод. Такива доказателства за плащането по банков път са например извлечение от сметка, банков документ, установяващ заверяване на сметката на длъжника, включително само платежното нареждане, съставляват достатъчно доказателство за плащането на задължението, когато кредиторът не го оспорва.

Основателността на искането за присъждане на разноски е обусловено от изхода на спора, както и от представянето на доказателства от страната за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение. Доказателствата за заплащането на разноските следва да бъдат ангажирани най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция /който срок съвпада с установения в чл. 80, изр. 1-во то ГПК срок за представяне на списък за разноските/, а в случаите, в които не се провежда открито съдебно заседание /при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на въззивна или касационна жалба/ – в молбата за допълване на определението за прекратяване на производството.

Този извод следва от мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ВКС, ОСГТК, в които е разяснено, че най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, страната може и следва, не само да направи претенцията си за разноски, а и да представи доказателствата си за извършването им, като това не може да стане по-късно.

В конкретния случай към молбата си по чл. 248 от ГПК въззивникът е представил доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че това процесуално действие е извършено несвоевременно - след съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция, поради което и предвид настъпилата преклузия, съдът не следва да го взема предвид при произнасянето си по молбата. Същата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

3

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК, доколкото постановеното по делото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 3230 от 31.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 6903/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4