Решение № 162 от 06.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Перник, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500669 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 260154 от 27. 06.2022 г., постановено по гр. д. № 2384 / 2022 г., по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено, на основание чл.200, ал.1 от КТ „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 205639961, със седалище/адрес на управление, гр. Перник, ул. „Рашо „Д.“ № 95, вх.Д, ет.7, ап.117 да заплати на Г. Д. П., ЕГН ********** от ***, сумата от 35000 (тридесет и пет хиляди) лева, по предявения частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от ***, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения, довела до многофрагментно счупване на дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на двете рамена на срамната кост – двустранно, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - *** до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 120000 лева, 1 представляваща частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева; осъден е ответника „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на адвокат – П. П. С., ЕГН ********** сумата от 2201,25, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр.чл.36 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска, за осъществената от него защита на Г. Д. П., ЕГН **********, в исковото производство и производството по обезпечение на бъдещ иск, съразмерно с уважената част от иска (съгл.Определение № 260250 / 20.09.2022 г., на ПРС, постановено по реда на чл.248 ГПК); осъден е ответника да заплати на Г. Д. П., ЕГН ********** сумата от 23.63 (двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева , представляваща разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск и исковото производство за държавни такси, съразмерно с уважената част от иска; осъден е Г. Д. П. да заплати на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД сумата от 1770.83 (хиляда седемстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща разноски за СМЕ и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска; осъден е ответника „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса от 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева върху уважената част от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 116.67 (сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.

Недоволен от решението е останал ищецът – въззивник Г. Д. П., чрез адвокат П. П. С. от САК. Депозира въззивна жалба, като изтъква доводи за неговата неправилност, неоснователност и незаконосъобразност в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за обещетението за неимуществени вреди за сумата над 35000,00 лева до сумата от 120000,00 лева – предявен частично от 150000,00 лева. Излага доводи, че от събраните гласни и 2 писмени доказателства, вкл.от заключенията на СМЕ и СПЕ се налага категоричния извод, че пострадалия от трудовата злополука работник е претърпял изключително силни, трайни и продължителни по време и интензитет физически болки, душевни страдания и тежки депресивни състояния. Обосновава подробни съображения в подкрепа на въззивните си оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли същото да бъде отменено в тази част, като вместо него се постанови друго, с което искът се уважи до пълния предявен размер от 120000,00 лева, т.е. да се присъдят в полза на въззивника още 85 000 лева. Моли да му се присъдят направените разноски по делото пред окръжния съд, определени съгл.чл.38, ал.2, вр.чл.36 от ЗА в размер на 9250,00 лева, изчислени по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна и ответник по иска „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД , чрез адвокат И. В. К. от АК-*** оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва предявения иск по основание и размер, иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорил е фактическата обстановка, изложена от ищеца в исковата молба, възразява, че претенциите с а силно завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно въвежда възражение по чл.201, ал.2 от КТ за проявена от работник а груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, като иска намаляване на обезщетенията съразмерно с процента на съпричиняване от страна на ищеца.

Претендира разноски, не представя списък по чл.80 ГПК, нито доказателства за сторени такива.

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Към дадата на инцидента – *** между ищеца Г. П., като работник и ответното дружество „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството му на работодател е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „***“, с код по НКПД ***, въз основа на трудов договор от ***. Горното се установява от влязлото в сила съдебно решение № 260642 / 03.06.2021 г., по становено по гр.д. № 5183/2020 г. , по описа на Пернишки районен съд.

Видно от разпореждане № ***, на длъжностно лице при ТП на НОИ се 3 установява, че около 17:00 часа на *** ищецът, като *** при ответника, е работил на строителен обект на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД в ***, като е влязъл в изкоп с дълбочина от 02,40 м. за полагане на тръби и докато е извършвал тази дейност, земята до изкопа се е свлякла, затрупала го е до раменете, а ищецът изпитал силни болки в областта на таза и десния крак.

Гореописаната фактическа обстановка е установена като безспорна от първостепениия съд.

От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че при инцидента ищецът е получил следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на двете рамена на срамната кост – двустранно.

С влязло в сила разпореждане № ***, на ТП на НОИ гр.*** процесната злополука е била призната за трудова.

От приложеното експертно решение № *** се установява, че в резултат н а претърпените при злополуката травматични увреждания от ищеца, му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок на намалената работоспособност от 1 година.

В резултат на трудовата злополука ищецът е бил 404 дни в отпуск , поради временна нетрудоспособност, считан за периода от *** до ***.

От заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза се изяснява, че след преживяното от ищеца травматично събитие психологическото му състояние е нестабилно, като се наблюдава невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения.

От показанията на свидетелите Р. П. и М.Т. - съседи на ищеца се установява, че след злополуката той се е намирал в тежко и безпомощно физическо и психическо състояние, изпитвал силни болки, тазът му бил увреден, не можел да се движи, бил на легло, не можел сам да се обслужва в продължение на о ко л о един-два месеца. След т о в а започнал опити за раздвижване с проходилка, а по-късно - с помощта на патерици. Към момента ищецът не се бил възстановил напълно - не можел да вдига и носи тежко, не можел да ходи нормално, куцал, изпитвал болки, станал раздразнителен, бил с понижен жизнен тонус, уморявал се бързо, бил емоционалното разстроен и 4 отчаян.

Районният съд е счел, че по казуса не се е установило в деня на процесния инцидент на ищеца да е бил проведен инструктаж от ответникаработодател, в каквато насока той не е представил изискания оригинал от книгата за инструктаж.

Приел е, че ищецът не е пренебрегнал елементарни правила на трудовата безопасност, нито че е бил невнимателен или небрежен.

С оглед изложеното съдът е приел, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносните резултати, настъпили поради причинената на ищеца трудова злополука, нито е била проявена груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ от работника при изпълнение на трудовите му задължения непосредствено преди и по време на инцидента.

Съдът е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е частично основателен, но в тази част решението не е предмет на въззивен контрол, тъй като няма подадена въззивна жалба.

Съдът е определил разноските, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции, както и дължимата държавна такса.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Пернишкият районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не 5 са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата . В жалбата на ищеца се твърди, че определения размер от 35000 лева е занижен и следва да бъдат присъдени още 85 000 лева до пълния размер на предявения частичен иск от 120 000 лева, като част от целия, в размер на 150 000 лева.

В тази насока Пернишкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното :

На *** година ищецът, изпълняващ длъжността „***“ при ответника е упражнявал труд на строителен обект на работодателя „Струма Про Инженеринг“ ЕООД в ***, като около 17,00 часа е влязъл в изкоп с дълбочина от 02,40 метра, за полагане на тръби и докато е извършвал тази дейност, земята до изкопа се е свлякла и го е затрупала до раменете.

Инцидентът е бил кварифициран като „трудова злополука“, съгласно влязъл в сила административен акт - разпореждане № ***, на ТП на НОИ, а ищецът се е намирал в трудово правоотношение с работодателя – ответник по силата на трудов договор от ***, установено от влязло в сила съдебно решение № 260642 / 03.06.2021 г., по становено по гр.д. № 5183/2020 г. , по описа на Пернишки районен съд.

Според експертно решение № ***, на ТЕЛК се установява, че вследствие претърпените при злополуката травматични увреждания, на ищеца му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок от една година.

Видно от заключенията на назначените, извършени и приети от съда СПЕ и СМЕ, се изяснява, че след преживяното от ищеца травматично събитие психологическото му състояние е нестабилно, като се наблюдава невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения, а в резултат на трудовата злополука работникът е получил следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на 6 двете рамена на срамната кост – двустранно.

Вещото лице по СМЕ пояснява, че ищецът няма да може да се възстанови напълно от получените травматични увреждания, тъй като счупването в областта на тазобедрената става довело до прекъсване на хрущяла, което обуславя развитие на по-интензивни и тежки артрозни промени, а с оглед давността на травмата, при ищеца няма ло да настъпи пълно възстановяване. Вследствие претърпяното от него оперативно лечение са останали два оперативни белега, които ще останат трайни, а ходилото няма да може да се подобри и възстанови напълно, което се отразява на правилността на походката занапред.

Разпечатката съдържа 41 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b856631-96f2-474b-bdaa-3c9ad7f14e35