Решение № 215 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500393 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва. Въззивна жалба, подадена от М. Г. М., чрез процесуалния му представител адв. К. К., против решение № 394/12.04.2024г., постановено по гр. д. №1553/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което: 1/ е отхвърлен, като погасен по давност, предявеният от М. Г. М. против Р. К. К. иск с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК за признаване за установено, че ответникът Р. К. К. е извършил престъпление измама на 28.09.2012г. в гр. Варна, при сключване на договор с нотариален акт №122, том III, рег. №10464, дело №786, на нотариус С.Д. с рег.

№12 на НК, вписан в АВ-СВ гр. Варна като акт №190, том LIII, дело №11257, вх.рег.№20454 от 28.09.2012г., като е въвел в заблуждение М. Г. М., че е собственик на продаваемия имот с нотариален акт №54, том III, рег.№9170, дело №422/2010г. на нотариус О.С., рег. №196 на НК, вписан в АВ-СВ гр.

Варна като акт №130, том Е, дело №10991 от 05.10.2010г., с цел да набави за себе си имотна облага, и с това му е причинил имотна вреда в големи размери - 72 379, 17лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 28.07.2015г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 849, 60лв., представляваща сторени по делото разноски, съставляващо престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК; 2/ е отхвърлен, 1 като погасен по давност, предявеният от М. Г. М. против Р. К. К. иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 72 379, 17лв., представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на извършено престъпление - измама, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане/в тази част на диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, като е пропуснато да се обективира волята на съда, видна от мотивите, че искът се отхвърля и за присъждане на законна лихва върху главницата от 72 379, 17лв., считано от 28.07.2015г., както и за сумата от 1 849, 60лв., представляваща сторени по делото разноски/.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият Р. К. К. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв. Д. Й., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от адвокат Д. П. Й., процесуален представител на Р. К. К., против определение № 1861/14.05.2024г., постановено по гр. д.

№1553/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което е допълнено решение № 394/12.04.2024г., постановено по гр. д. №1553/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частта му относно разноските, като е осъден М. Г. М. да заплати на адв. Д. П.

Й. сумата от 750 лв. за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв на Р. К. К. по гр. д. №1553/23г. по описа на ВОС, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което постановеното решение се допълни в частта за разноските, като му се присъди възнаграждение в пълния, предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС, минимален размер по всеки от предявените искове.

Въззиваемият М. Г. М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

По въззивната жалба.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 23.08.2023г., 05.10.2023г. и 05.09.2024г./последната депозирана пред настоящата инстанция/ ищецът М. Г. М. излага, че на 28.09.2012г., по време на брака си, сключил, като купувач, с ответника Р. К. К., като продавач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект/апартамент/ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени 2008г., с адм. адрес гр. Варна, ж.к. “Младост“, бл.115, вх.1, ет.2, ап.6, обективиран в 2 н.а.№122/12г.Продавачът се легитимирал като собственик с договор за дарение, обективиран в н.а.№54/05.10.2010г., по който като дарител е посочен Т. К. К. и надарен Р. К. К.. След смъртта на съпругата си ищецът и дъщеря им Г. Г.а, като продавачи, сключили с Б.К.Б., като купувач, договор за покупкопродажба на посочения недвижим имот, обективиран в н.а.№64/27.10.2014г.С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№2954/15г. по описа на ВОС, е уважен предявеният от Ю.Т.К., наследник на Т. К. К., против Б.К.Б. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС, като е прието за установено, че същата е собственик на горепосочения недвижим имот и Б.Б. осъден да й предаде владението върху него. Установило се, че при съставянето на н.а.№54/10г. ответникът Р. К. К. е представил пред нотариус О.С. неистински документ - пълномощно от Т. К. К. и го използвал, за да придобие имота, както и, че към датата на договора Т. К.

К. е бил починал.

С влязла в сила на 30.06.2016г. присъда по НОХД №2756/16г. по описа на ВРС Р. К. К. е признат за виновен за това, че на 05.10.2010г., в гр. Варна, посредством В.Й.Й., съзнателно се ползвал пред нотариус О.С., рег.№196 на НК, с район на действие ВРС, от неистински в частта на нотариалната заверка официален документ - пълномощно от името на Т. К. К. в полза на Р. К. К. от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че е нотариално заверено от нотариус Даниела Върлева, рег. №480 на НК, район на действие ВРС, като деянието е извършено с цел имотна облага - придобиване на ап.№6, находящ се в гр.

Варна, ж.к.“Младост“№115, вх.1, ет.2, целият от 60, 90 кв.м., предмет на същото е нотариално удостоверяване на подпис и за самото му съставяне от Р.

К. не може да се търси отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, както и за това, че на 05.10.2010г. в гр. Варна, посредством В.Й.Й., съзнателно се ползвал пред нотариус О.С., рег.№196 на НК, район на действие ВРС, от неистински частен документ - пълномощно от името на Т. К. К. в полза на Р. К. К. от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че подписът в него е положен от Т. К. К., за да докаже, че съществува за Р. К.

К. право да представлява Т. К. К. при прехвърляне/продажба, дарение, замяна/ включително и на себе си, апартамент №6, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Младост“№115, вх.1 ет.2, целият от 60, 90 кв.м., собственост на Т. К. К. към 17.03.2010г., собственост на Ю.Т.К. към 05.10.2010г. и за самото му съставяне от Р. К. К. не може да се търси отговорност - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

С влязло в тези му части в сила на 29.04.2022г. решение, постановено по гр.д.№284/17г. по описа на ВОС, по предявени искове от Б.К.Б. е развален договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№64/27.10.2014г., поради неизпълнение на задължението на продавачите М. М. и Г. Г.а да прехвърлят собственост, както и същите осъдени да му върнат, съответно М. М. сумата от 66 819, 17лв., а Г. Г.а сумата от 13 363, 83лв., представляваща платената им по договора цена, както и солидарно осъдени да му заплатят сумата от 1 560лв., представляваща разноски по разваления договор, сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от отстранението 3 неимуществени вреди, както и 849, 60лв. разноски по делото пред първа инстанция. Осъден е да заплати разноски и за касационна инстанция в размер на 1 000лв.

При изповядването на разпоредителната сделка между ищеца и ответника Р. К. последният е знаел, че не е собственик на имота и съзнателно, с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в заблуждение купувача М.

М. относно имота и с това му е причинил имотна вреда в големи размери, представляваща сумите, които М. М. е осъден да заплати на Б.Б. - 66 819, 17лв. + 1 560лв. + 4 000лв. или общо 72 379, 17лв., ведно със законна лихва от 28.07.2015г., както и съдебни разноски от общо 1 849, 60лв.

При узнаване присъдата на Р. К. през 2016г. ищецът подал жалба до ВРП с оглед извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че, въпреки, че е знаел, че не е собственик, го е въвел в заблуждение при сключване на договора между тях, че е собственик на имота. С постановление на ВРП от 07.03.2017г. по пр.пр.№16420/16г., е обективиран отказ да се образува досъдебно производство с мотива, че съставът на чл.209, ал.1 от НК не е изпълнен, т.к. не е настъпила имотна вреда на М. М.. След влизане в сила на решението по гр.д.№284/17г. по описа на ВОС обжалвал цитираното постановление на ВРП.С постановление от 01.03.2023г. по пр.пр.№1152/23г.

ВОП потвърдила постановлението на ВРП. Обжалвал постановлението на ВОП пред ВАпП, която с постановление от 03.05.2023г. потвърдила постановленията на ВРП и ВОП.В мотивите на постановлението на ВАпП е посочено, че, ако са налице данни за престъпление по чл.209 от НК, то давността по чл.80, ал.1 от НК е изтекла и наказателно производство не следва да се образува.

Предвид преклудиране на възможността за образуване на наказателно производство против Р. К. за извършеното от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, претендира на осн. чл.124, ал.5 от ГПК да бъде прието за установено, че при сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№122/12г., ответникът Р. К., с цел да набави са себе си имотна облага, е въвел в заблуждение ищеца М. М., че е собственик на продаваемия имот и с това му е причинил имотна вреда в големи размери сумата от общо 72 379, 17лв., ведно със законна лихва от 28.07.2015г., както и сумата от 1 849, 60лв., представляваща разноски, както и ответникът да бъде осъден на осн. чл.45 от ЗЗД да му заплати обезщетение за причинената чрез посоченото престъпление измама имотна вреда, а именно да му заплати сумата от 72 379, 17лв., ведно със законна лихва от 28.07.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 849, 60лв., представляваща разноски.

Ответникът Р. К. К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че искът с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК е недопустим, поради липса законовите предпоставки за предявяването му, т.к. отказът да се образува наказателно производство не е предвид изтекла 4 погасителна давност, евентуално е неоснователен, неоснователен, като недоказан, е и искът с пр. осн. чл.45 от ЗЗД. Възразява за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл.124, ал.5 от ГПК и чл.45 от ЗЗД.

Между ищеца, като купувач и по време на брака му с Р.З.М., и ответника, като продавач, е сключен договор, обективиран в н.а.

№122/28.09.2012г., за продажба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Пред нотариуса продавачът се е легитимирал като собственик с н.а.№54/05.10.2010г., обективиращ договор за дарение на посочения имот, като сключен между Т. К. К. - дарител, действащ чрез пълномощника си адв. В.Й.Й. на основание пълномощно с рег.№852 и 853, том 2, акт 61 от 17.03.2010г. на нотариус рег.№480, и Р. К. К. - надарен.

След смъртта на Р. М.а на 29.03.2014г., наследена от двете си низходящи - Г.Г. и Д.Г., и от ищеца като преживял съпруг, Д. Г.а е сключила на 31.07.2014г. с н.а. договор за прехвърляне на 1/6 ид.ч. от посочения имот на М. М..

Впоследствие М. М. и Г.Г.а са сключили договор за покупко-продажба на същия имот с купувача Б.К.Б., обективиран в н.а.№64/27.10.2014г.