Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 652 от 13.05.2022, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1603/2021
Вид
Решение № 652
Подписан
13.05.2022
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10, т.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10, ал.1, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.12, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 29а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 32 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 44 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 45 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 201, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е Ш Е Н И Е

№652 град Бургас, 13 май 2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ: Галина Радикова при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 1603 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Ц.Б., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № Р- 02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с Ревизионен акт № П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от Д.И.В.- началник на сектор - възложил ревизията и А.Т.М.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение

№ 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас при ЦУ на НАП – Бургас, с който на Г.Ц.Б. са определени данъчни задължения по вид и размер за данъчни периоди както следва: за данъчен период

01.01.2015г.- 31.12.2015г. - ДДФЛ в размер на 900,00 лв. и лихва в размер на 446,80лв.; за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. - ДДФЛ в размер на 9 400,00 лв. и лихва в размер на 3 713,30лв. и за данъчен период

01.01.2017г.- 31.12.2017г. - ДДФЛ в размер на 1 080,00 лв. и лихва в размер на 317,13лв.

Жалбоподателят счита, че ревизионния акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искането до съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът – директор на дирекция “ОДОП”

Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1006 лева. Допълнително аргументира позицията си по спора в писмена защита.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването и в установения с чл.156, ал.1 от ДОПК, срок.

ІІ. ФАКТИТЕ:

С оспорения ревизионен акт, на жалбоподателя, на основание чл.48 от ЗДДФЛ е определен, данък по ЗДДФЛ, за данъчен период 01.01.2015г.-

31.12.2015г. - ДДФЛ в размер на 900,00 лв. и лихва в размер на 446,80лв.; за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. - ДДФЛ в размер на 9 400,00 лв. и лихва в размер на 3

713,30лв. и за данъчен период

01.01.2017г.- 31.12.2017г. - ДДФЛ в размер на 1 080,00 лв. и лихва в размер на 317,13лв.

Констатирано е, че Г.Ц.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДФЛ.

За ревизираните периоди, с изключение на 2017 г„ Г.Ц.Б. е подал годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.

50 от ЗДДФЛ, с които декларира получени доходи от трудови правоотношения и от наеми.

1. за данъчен период 01.01.2015г.- 31.12.2015г.

По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на бистро „Б.та воденица“, намиращо се в с. Лозенец, ул. „Бриз“ № 3.

Органите по приходите са установили, че „Борун 2018“ ЕООД е стопанисвало бистро „Б.та воденица“ в с. Лозенец, ул. „Бриз“ № 3 в периода от 14.06.2018 г. до 04.06.2019г., през който в обекта е имало регистриран ЕКАФП. Същият касов апарат често е сменял собственика си, като в периода от 11.06.2012 г. до 24.06.2013 г. е бил собственост на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, регистриран за обект бистро „Б.та воденица“. От 25.06.2013 г. до 15.06.2015 г. бил собственост на „Лозенец 2013“ ЕООД, регистриран за обект пицария „Лонгоза“ в с. Лозенец, ул.

„Бриз“ № 3 и от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г. е собственост на „Дожумико“ ЕООД, стопанисващо бистро и пицария „Лонгоза” на същия адрес. Впоследствие, обектът бил стопанисван от „Ем Джи Ем гранд“ ЕООД и „Гранд Каньон“ ЕООД, които са регистрирали същия касов апарат за обект бистро „Б.та воденица“ с адрес с.

Лозенец, ул. „Бриз“ № 3.

В тази връзка, при предходна ревизия, с връчено ИПДПОЗЛ, изх. № Р-

02000219005350-040-002/10.01.2020 г., от Г.Б. били изискани договори за наем, сключени с „Лозенец 2013“ ЕООД, „Ем Джи Ем гранд“ ЕООД, „Дожумико“ ЕООД и „Гранд Каньон“ ЕООД, но такива не били представени от лицето.

В отговор на искането, Б. представил писмени обяснения, с които заявил, че през 2015г. е имал сключен договор с фирма „Дожумико“ ЕООД - С.Х., но не е запазил документ за наем за този период, като посочил сумата 11 000 лв. и дата 01.07.2015 г.

Входа на настоящото ревизионно производство, от Г.Б. отново били изискани договори за наем с горепосочените дружества, в т.ч, с „Дожумико“ ЕООД, с връчено ИПДПОЗЛ, изх. № Р-02000220004171/07.10.2019 г., както и документи за платените наемни вноски и издадени сметки за изплатени суми от дружествата, съгласно чл. 45 от ЗДДФЛ.

В отговор, вх. №

94-00-1217/27.10.2020 г., ревизираното лице е представило 5 броя договори за наем, както следва: договор за наем от 01.06.2014 г., сключен с „Лозенец 2013“ ЕООД; договор за наем от 01.06.2016 г., сключен с Т.Д.Т./„Ем Джи Ем гранд“ ЕООД; договор за наем от 01.05.2017 г., сключен с Т.Д.Т.; договор за сезон 2018 г., сключен с А.И.Х.и договор за наем от 01.06.2019 г., сключен с „Тесеу“ ЕООД.

Не е представен договора за наем, сключен с „Дожумико“ ЕООД.

При извършена насрещна проверка на „Дожумико“ ЕООД представител на дружеството не бил открит.

Според данните в информационната база на НАП, на 16.08.2015 г. на „Дожумико“ ЕООД била извършена оперативна проверка с наблюдение на бистро „Б.та воденица“, за която бил съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0021803/16.08.2015 г. Към същия бил приложен, представен от „Дожумико“ ЕООД договор за наем от 15.06.2015 г., сключен с Г.Б., съгласно който наемът на отдадения под наем ресторант „Б.та воденица“ за 2015 г. е в размер на 10 000 лв., платим до 31.12.2015г.

Документи за извършено плащане на наем от „Дожумико“ ЕООД на Г.Б. през 2015 г. не били открити, но с оглед обстоятелството, че самото ревизирано лице е заявило, че е получило такъв на 01.07.2015 г. в размер на 11 000,00 лв. и представения договор за наем от 15.06.2015 г. от страна на наемателя „Дожумико“ ЕООД при извършената оперативна проверка на обекта, ревизиращите органи приели, че Г.Б. е получил наем в размер на 10 000,00 лв. през 2015 г., съгласно договореното в сключения договор между страните.

Поради това и предвид обстоятелството, че доход от наем не бил деклариран от лицето с подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., вх. № 024391600443262/27.04.2016г., ревизиращите органи, на основание чл. 31, ал. 1, чл. 32 и чл. 48 от ЗДДФЛ, определили дължим данък в размер на 900,00 лв., след приспадане на

10 % нормативно определени разходи от получения доход от наем в размер на 10 000,00 лв.

2. за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г.

Ревизиращите органи установили, че през

2016г. Г.Б. е получил по банкова сметка *** „Фамилия Бухлеви“ общо в размер на 110 000лв., като приели за такава с неустановен произход в размер на 94 000лв.

За произхода на средствата ревизираното лице дало следните обяснения:

- за сумата от 28 000,00 лв., постъпила на 14.03.2016 г. - предоставена безвъзмездно от неговия баща, като погрешно е преведена по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка;

- за сумата в размер на 26 000,00 лв., постъпила на 30.03.2016г. - предоставена безвъзмездно от неговата майка, като погрешно е преведена на сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка;

- за сумата в размер на 24 000,00 лв., постъпила на 03.05.2016г. - 20 000 лв. от нея представляват върнати заемни средства от лицето В.А., предоставени от него по устен договор за заем през 2010 г., с уговорката да бъдат върнати до края на 2020 г. Посоченото лице е върнало заемната сума предсрочно, като погрешно я е превело по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка.

Останалата сума, в размер на 4 000,00 лв., представлява върнати заемни средства от лицето М.П.Г., предоставени му по устен договор за заем през 2010 г. с уговорката да бъдат върнати до края на 2016 г. Посоченото лице е върнало заемната сума, като погрешно я е превело по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка;

- за сумата в размер на 30 000,00 лв., постъпила на 17.10.2016г. -представлява върнати заемни средства от лицето Я. Д., предоставени му по устен договор за заем през 2010г., с уговорката да бъдат върнати до края на 2017 г. Посоченото лице е върнало заемната сума предсрочно, като погрешно я е превело по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка.

В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения относно получените от „Фамилия Бухлеви“ ЕООД парични средства по банкова сметка № BG79STSA93000003941039 в „Банка ДСК“ ЕАД през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Б. обяснил, че постъпилите средства представляват връщане на допълнителни парични вноски, предоставени от него през периода 2014 г. и 2015 г.

При извършената насрещна проверка на

„Фамилия Бухлеви“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221920165562-141-001/30.10.2020 г., била изискана информация за постъпилите суми по сметката на дружеството от гореописаните трети лица през 2016 г. В отговор, дружеството представило банково извлечение от сметка № BG74UNCR70001522190735 на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД за период 01.01.2016 г. - 23.02.2017 г„ хронологично извлечение от сметка 501 „Разплащателна сметка” за период 01.01.2016 г.

- 31.12.2016 г. и хронологично извлечение от сметка 423 „Разчети със собственици“ за период 01.01.2014 г. -31.12.2016 г., като съгласно писмените обяснения на Г.Б., сумите представляват парични помощи от роднини и приятели и е трябвало да бъдат преведени по личната му сметка. Тъй като не е уведомил счетоводството за характера на направените транзакции, същите били осчетоводени като вноски - Дебит банка/Кредит каса. Впоследствие, той изтеглил постъпилите суми в рамките на месец, което било осчетоводено Дебит каса/Кредит банка.

Според представеното банково извлечение от сметка № BG74UNCR70001522190735 на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД за период 01.01.2016 г. - 23.02.2017 г. през 2016 г. постъпили следните суми от трети лица:

- на

29.02.2016 г. постъпила сума в размер на 20 002,29 лв., преведена от лицето В.А.

А. с посочено основание „услуга“;