Определение № 1424 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. София, 10.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501441 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 248, ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД срещу Определение № 140 от 12.03.2024 г. по гр. дело № 348/2023 г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на дружеството - ищец в първоинстанционното производство и частен жалбоподател в настоящото, за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на Определение № 37 от 19.01.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че присъдените на насрещната страна разноски за един адвокат не са били реално извършени, че същите са прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че същите не следва да бъдат присъждани в пълния им размер поради това, че противоречат и нарушават забраната на чл. 101, § 1 от ДФЕС, като в тази връзка се позовава на Решение на съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред първоинстанционния Окръжен съд – Враца е образувано по иск на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД срещу Н. Г. С. и Й. Й. К. с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500 000 лв.

След връчване на препис от исковата молба от ответниците е постъпил отговор, с който са оспорили насочената срещу тях претенция. Заедно с отговора е представен договор за правна защита и съдействие, сключен и от двете ответнички от една страна и адв. М. – от друга, както и вносна бележка, удостоверяваща, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв. е платено по банков път.

С Определение № 37 от 19.01.2024 г., постановено по гр. дело № 348/2023 г. на Окръжен съд – Враца производството е прекратено поради оттегляне на иска, като ищецът е осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски в производството.

С атакуваното определение № 140 от 12.03.2024 г. съдът е отказал да измени посочения акт в частта за разноските по подробно изложени съображения.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. На посоченото основание, след като на ответната страна е бил връчен препис от исковата молба и тя реално е направила разходи за организиране на защитата си, тя има право да иска тези разноски да й бъдат присъдени, ако ищецът се откаже от иска си или го оттегли и в следствие на това производството бъде прекратено без спорът да бъде решен по същество. Такъв е и настоящия случай: на ответниците е връчен препис от исковата молба, с която от тях се претендира заплащане на сумата от 500 000 лв., в срока за отговор те са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат, който е дапозирал отговор от тяхно име, като за предоставената адвокатска помощ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв., което е било заплатено. Противно на развитите в частната жалба доводи, разходите за адвокат в посочения размер са реално извършени от ответниците и доказателството за това обстоятелство се съдържа на л. 256 от делото. Така уговореното възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, а съответно на минимума, определим съобразно чл. 7, ал.

2

2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът в настоящия си състав не констатира противоречие между посочената наредба и чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради това, разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъдат редуцирани и на основание цитираното решение на СЕС, което се прилага само когато съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи или нарушава забраната на чл. 101 § 1 от ДФЕС. В обобщение, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД срещу Определение № 140 от 12.03.2024 г. по гр. дело № 348/2023 г. на Окръжен съд – Враца.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването, чрез връчване на препис от същото, с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3