Решение № 640 от 03.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Русе, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200877 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „РИВЪР СEРВИЗ“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2300022/18.04.2023 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 2000 лева за осъществено нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Н. Д. от Адвокатска колегия - Русе, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си.

Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 20.04.2023 г., а жалбата е подадена на 02.05.2023 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 03.01.2023 г. бил сключен договор, наименован Граждански договор № 2/03.01.2023 г. между „РИВЪР С EРВИЗ“ ЕООД, в качеството му на възложител, и Г.

Димитров Д., в качеството му на изпълнител, по силата на който последният се задължил да извърши боядисване на метална конструкция в срок до 13.02.2023 г. и място на престиране: гр. Русе, ул. „Матей Стойков“ № 11.

На 09.02.2023 г. бил скючен Трудов договор № 100/09.02.2023 г. между „РИВЪР СEРВИЗ“ ЕООД, в качеството на работодател, и Г. Д., в качеството му на работник, по силата на който последният се задължил да полага труд на длъжност „общ работник“.

Мястото за полагане на труд следвало да се определи от дружеството-жалбоподател /чл. 2.1. от горепосочения договор/. Съгласно договореното Д. следвало да постъпи на работа на 09.02.2023 г.

Въпреки че коефицентът на трудов травматизъм, определен за 2023 г. със Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика на икономическата дейност, упражнявана от „РИВЪР СЕРВИЗ“ ЕООД - КИД 33.15 – „ремонт и поддържане на плавателни съдове“, бил по-висок (КТТ=1,65) от средния за страната (КТТ=0,64), дружеството-жалбоподател не застраховало Г. Д. за риск „Трудова злополука“ при сключването на трудовия договор.

На 09.02.2023 г., около 16:45 часа, вследствие от настъпила злополука при изпълнение на трудовите му задължения, Г. Д. починал.

На 10.02.2023 г. при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, 2 находяща се в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 53, свидетелят Г. Г. и Д.Д. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе констатирали горепосоченото, а именно, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, осъществяващ икономическа дейност, характеризираща се със завишен коефицент на трудов травматизъм спрямо средния за страната такъв, не е застраховало Г. Д. за риск „Трудова злополука“ при възникване на трудовото правоотношение.

Така изложеното е обективнирано в Протокол за извършена проверка № ПР2305237 от 29.03.2023 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Г. Г. приел, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, като в тази връзка съставил АУАН № 18-2300022 от 29.03.2023 г., който бил подписан от представител на последното без да са посочени възражения, като такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на „Инспекция по труда“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентично със съдържащото се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружествотожалбоподател била наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

В хода на извършената проверка били установени и други нарушения на трудовото законодателство, подробно описани в т. 1 и 3 от Протокол за извършена проверка № ПР2305237 от 29.03.2023 г. В тази връзка с Наказателно постановление № 18-2300021 от 18.04.2023 г. на дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ било наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за осъществено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 18-2300022 от 29.03.2023 г., Наказателно постановление № 18-2300022/18.04.2023 г., Протокол за извършена проверка № ПР2305237 от 29.03.2023 г, банково бордеро за платена застрахователна премия № 18/053034Т, предложение за сключване на групова застраховка „Трудова злополука“, застрахователна полица № 18/053034Т, списък със застрахованите лица за риска „Трудова злополука“, книга за начален инструктаж, длъжностана характеристика, Трудов договор № 100/09.02.2023 3 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. номер 18388233005218, Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, индефикационна карта, Наказателно постановление № 18-2300021 от 18.04.2023 г., Граждански договор № 02/03.01.2023 г., книга за вписване на повиквания в ЦСМП-Русе и фиш за спешна медицинска помощ, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Г. Г. – актосъставител.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията, така и авторството им.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗЗБУТ специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове, се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез нейните структури. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

4

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията и по ред, определени с акт на Министерския съвет. При определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съгласно Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г. на Министъра на труда и социалната политика на икономическа дейност „ремонт и инсталиране на машини и оборудване“ /код по КИД-2008 33/ има коефициент на трудов травматизъм от 1,65, който е по-висок от средния за страната коефициент от 0,64.

5

По делото не се спори, че „РИВЪР СЕРВИЗ“ ЕООД упражнява икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния, а именно КИД 33.15 – „ремонт и поддържане на плавателни съдове“, както и че на 09.02.2023 г. е бил сключен трудов договор между Г. Д. и дружеството-жалбоподател, поради което последното се явява работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ. Видно от така изложеното, считано от 09.02.2023 г. за „РИВЪР СЕРВИЗ“ ЕООД е възникнало задължение за сключване на задължителна застраховка касателно Г. Д.. Неизпълнявайки така изложеното и допускайки го да полага труд, дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, във връзка с който е ангажирана административнонаказателната му отговорност.