Решение № 327 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110170299 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „., ЕИК ., срещу Б. Н. Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 08.03.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12075/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: . аб. № ., за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за уважаване на исковете за пълните предявени размери.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д., оспорва предявените искове, 1 като счита, че претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Оспорва по делото да е установено ответникът да има качеството на потребител като собственик на имота.

Оспорва представените с исковата молба документи, тъй като липсвали първичните документи – протоколи за извършени проверки на топломерите на радиаторите. Позовава се на изтекла кратка тригодишна давност. Искането е за отхвърляне на предявените претенции.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Отводът за недопустимост на производството съдът намира за неоснователен.

Ищецът е изложил фактическите основания, от които счита, че произтичат процесните вземания, с оглед което и са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на исковете. Заповедта за изпълнение е издадена и за тези вземания, ищецът е предявил иск за същите в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Възраженията на ответника по същество касаят основателността на тези искове, с оглед което и съдът дължи обсъждането им с крайния съдебен акт.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване 2 върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, че на 21.05.1992 г. ответникът и Светла Соколова Н.а /трето за спора лице/, са придобили правото на собственост върху държавен недвижим имот – а., гр. София. При липсата на твърдения и доказателства, от които да се установява противното, съдът приема, че ответникът притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ищецът не е ангажирал в производството доводи и доказателства, че към процесния период по отношение на ответника е налице основание, по силата на което да се явява задължен за пълната стойност на доставената в имота топлинна енергия. Този извод на съда се потвърждава и от приетото като писмено доказателство по делото, представено от ищеца с исковата молба, постановление за налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от процесния апартамент за задължения на ответника към трето за настоящия спор лице.

По изложените съображения съдът приема, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваната от ответника идеална част от право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.

Дяловото разпределение е осъществявано от „.. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на 3 топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ).

Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, отчитан по ел.път в началото на всеки месец.

Дяловото разпределение е осъществявано от „. в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период за имота е начислявана ТЕ за щранг лира – тръбно отоплително тяло без възможност за монтиране на уред за дялово разпределение върху същото, с оглед което и ТЕ, отдадена от същото е определена по изчислителен път. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена в съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота /149 куб.м./. Начислена е била ТЕ за подгряване на вода на база два броя потребители, тъй като в имота не е имало узаконен водомер. Начислените стойности са както следва: за сградна инсталация – 250,20 лева, за отопление за имот – 398,07 лева и за подгряване на вода – 2405,31 лева или общо 3053,52 лева след извършеното изравняване. Стойността на услугата за дялово разпределение за периода м.01.2018 г. – м.04.2020 г. е в размер на сумата 33,61 лева. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 22.11.2016 г. и на 08.06.2018 г., с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Вещото лице е дало заключение и по въпроса каква е стойността на ТЕ за периода м.01.2018 г. – м.04.2020 г. – за сградна инсталация – 219,06 лева, за отопление на имот – 334,67 лева и за подгряване на вода 1946,91 лева или общо 2500,64 лева.

С оглед установеното в производството съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за 1/2 част от сумата от 3053,52 лева, представляваща цена на ТЕ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., или за сумата от 1526,76 лева. За разликата до пълния предявен размер от 3094,87 лева искът срещу ответника е неоснователен поради липсата на материална легитимация за последния да отговаря над посочения размер.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е установил изправност на топломерите в имота, като не е представил протоколи за извършени проверки. По делото е установено, че в съсобствения на ответника имот не е имало радиатори, с оглед което и това 4 възражение не следва да бъде по-подробно обсъждано.

По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:

Възражението за давност е основателно за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г., с оглед датата, от която искът се счита предявен /26.02.2021 г./ и настъпването на изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите условия, приложими към договора. Вещото лице е дало заключение и по въпроса каква е стойността на ТЕ за периода м.01.2018 г. – м.04.2020 г., а именно: за сградна инсталация – 219,06 лева, за отопление на имот – 334,67 лева, за подгряване на вода 1946,91 лева или общо 2500,64 лева. Следователно погасената по давност част от задължението на ответника е в размер на сумата от 276,44 лева /получена като разликата на сумите 3053,52 лева – 2500,64 лева е разделена на две/, за която сума и за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.