Решение № 13960 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13960 гр. С., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20221110157795 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. И. С., ЕГН: ********** срещу Г.

Ц. С., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК – за развод по вина на ответника, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правна квалификация чл. 59 СК – относно упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака и неговата издръжка, и с правна квалификация чл.

53 СК – относно фамилното име на съпругата след развода.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2020 г. в град Ботевград С. И. С. и Г. Ц. С. са сключили граждански брак. За определен период от време партньорите са живели съвместно в Англия, а впоследствие са се установили да живеят в недвижим имот, собственост на съпруга и находящ се в село Скравена, България. На 25.11.2020 г. от брака им се родило детето К. Г. С.. Първоначално отношенията в семейството са били нормални, съпружески, изпълнени с необходимите любов, разбирателство и грижа. Доходите за издръжка на домакинството са се осигурявали от двамата съпрузи, като допълнителна подкрепа са предоставяли и техните близки. Впоследствие, отношенията между партньорите рязко се влошили. Ищцата твърди, че причината за промяната се основава на поведението и отношението на съпруга към нея, които драстично се променило. Ответникът преустановил полагането на труд, като в тази връзка е налице липса на оказвана от страна на същия финансова подкрепа по отношение на необходимата издръжка на младото семейството и 1 задоволяването на техните потребности и нужди. Поведението на ответника все по-често се свързвало с ежедневна употреба на значително количество алкохол, предимно бира. Тези обстоятелства довели до липсата на всякаква близост между съпрузите, като ответникът заявил на ищцата, че същият няма потребност от близост и интимност в отношенията им, а след това преустановил и редовната вербална комуникация с ищцата. Ищцата многократно е опитвала да говори с партньора си за създалите се проблеми и появилите се разногласия между тях, но не е срещала никакво разбиране. Въпреки всички положени усилия от страна на ищцата за заздравяване на брака им, същите не са довели до очаквания резултат.

Причината се основава на липсата на промяна в поведението на съпруга. Посоченото обстоятелство е довело и до невъзможността на страните да живеят съвместно предвид честите конфликти и присъствието по време на тях на роденото от брака им дете. С цел предотвратяване на емоционалното обременяване на детето, ищцата взела решение за промяна на местожителството си, като е сключила договор за наем на недвижим имот. Към момента на подаване на исковата молба съпрузите са във фактическа раздяла за период от повече от една година. За периода от фактическата раздяла до образуването на настоящото производство, роденото от брака дете живее с баща си предвид обстоятелството, че същият не работи и разполага с неограничено време. През същия период ищцата осъществява изключително чести лични контакти с дъщеря си и отделя цялото си свободно време за нея.

При контактите си с детето си ищцата системно установява, че К. има нужда от друга, поблагоприятна среда за отглеждане и възпитание. Ищцата излага доводи, че предвид възрастта на детето и актуалните му потребности, титуляр на родителските права следва да бъде неговата майка, която да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание, като между нея и детето е налице силна емоционалната връзка, прекъсването на която би довела до тежки последици за психиката на детето. Счита, че разполага с достатъчен родителски капацитет и родителски потенциал, като тя е по-прогнозируемият и сигурен родител. В същото време ищцата полага труд и има ежемесечни доходи, жилищна обезпеченост и условия за правилното отглеждане и възпитание на роденото си дете. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати съществуващия между страните брак с развод по изключителна вина на ответника, да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, да определи режим на лични отношения на бащата с детето, да го осъди да заплаща месечна издръжка за детето и да постанови съпругата да запази фамилното си име след брака – С..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Предвявява насрещни искове с правна квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК – за развод по вина на ответницата, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правна квалификация чл. 59 СК – относно упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака и неговата издръжка, и с правна квалификация чл. 53 СК – относно фамилното име на съпругата след развода. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, като заявява, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака ни, но то е по изключителна вина на ищцата С. С.. Ответникът твърди, че с ищцата са сключили 2 граждански брак на 05.09.2020 г., от който имат родено малолетно дете - К., родена на 25.11.2020 г. Детето се родило в Англия, където страните живеели за известен период от време, след което решили да се върнат в България и да се установят в имот, придобит от майката на ответника по наследство в с. Скравена, общ. Ботевград. Ответникът се заел да ремонтирам къщата, защото тя се нуждаела от такъв, включително с оглед и на това, че страните били с бебе. Опитал се да създаде уютен дом за семейството ми, като се трудел от сутрин до вечер, а едновременно с това - активно участвах в отглеждането на дъщеря си.

Започнал обаче да наблюдава промяна в поведението на ищцата С., която постоянно имала желание да излиза и да се забавлява. Установил, че поддържа и извънбрачни връзки с други мъже. Това много го обидило, тъй като той обичал съпругата си и искал да живеят заедно с нея и с малката им дъщеря. Отначало се опитал да й даде възможност за промяна. Бил готов да прости, ако тя се коригира. Отчитал обстоятелството, че е малка на възраст и мислил, че тя не осъзнава какво върши. Поведението й, обаче, не се променило. Това довело до влошаване на отношенията им. Когато й поставил въпроса, дали иска да се семейство, тя си събрала багажа и заминала да живее с друг мъж в гр. Враца, а дъщеря им останала при ответника. Съпругата дори не направила опит и не поставила въпроса да вземе детето като майка. Това се случило една година преди подаване на отговора на исковата молба. От тогава за детето се грижа единствено ответника с помощта на неговата майка. Ответникът и детето се преместили в гр. С. в друг имот, собственост на майка му - апартамент № 8, находящ се на ул. “Р...... Същият е с площ от 65,28 кв.м. и в него живеят той, дъщеря му и неговата майка. Поддържа, че детето се чувства прекрасно, тъй като го обгрижват непрекъснато и то получава цялото им внимание и любов. Майката на ответника е вдовица и изцяло се е отдала на това, да помага на сина си при отглеждането на детето. Ответникът излага твърдения, че работи в „Лидл България“ ЕООД енд Ко” КД от 20.12.2021 г. на постоянен трудов договор като изпълнява само нощни смени, поради това, че желанието ми е през деня да бъда с детето си. Поддържа, че осъзнава, че дъщеря му има нужда от социални контакти и необходимост да общува с други деца, и е подал заявление за записване в детска ясла, като ищцата трябвало да представи бележка от работодател, но тя не го направила и това стана причина детето да остане вкъщи. Излага твърдения, че ищцата вече не живее с мъжът, заради когото ги е напуснала, а има нова поредна връзка. Тя се обаждала от време на време, за да се срещне с детето, като контактите, на които ответникът твърди, че никога не е пречил, са доста редки и са в рамките на 3-4 дни в месеца. Твърди, че детето и майката не са ходили на почивка заедно и тя никога не й купува нищо, от което детето има нужда - дрехи, лекарства, играчки. Твърди, че майката не знае кога и какви ваксини са поставени на детето, както и че не познава личната лекарка на К.. Също така, твърди, че за целият период от една година, през който не се е грижила за детето си, С. не е давала и издръжка за дъщеря си. Поддържа, че не е уточнено на кой адрес следва да живее детето с майката в случай, че на нея бъдат предоставени родителските права по отглеждането му. Излага твърдения, че в момента детето се чувства добре, в благоприятна среда е. Заявява, че начинът на живот на майката не би бил подходящ за 3 толкова малко дете, което се нуждае от постоянна грижа, храна, дрехи, лекарско наблюдение и постоянно внимание. Освен това майката няма постоянен доход, няма собствено жилище, нито трайно установено партньорство, което би дало сигурност и спокойна среда на дъщеря ни. Не счита, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. Самия факт, че тя е оставила детето на възраст от една година, в която то се нуждае от постоянни грижи, показва сам по себе си доколко може да се разчита на нея и доколко може да носи отговорност за детето. Поддържа, че той е жилищно осигурен, работи на постоянен трудов договор и от една година отглеждам сам детето си със желание и много любов и никога не го е изоставял. Поради това, моли съда отхвърли първоначално предявените искове и да постанови решение, с което да прекрати съществуващия между страните брак с развод по изключителна вина на С. И. С., да предостави на него родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака, да осъди С. С. да заплаща издръжка в размер на 300 лева на месец.

Ответницата по насрещния иск С. И. С. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва всички твърдения на ищеца по насрещния иск. Твърди, че причината за промяна в отношенията между страните се основава на поведението и отношението на ответника, а решението на майката К. да остане при своя баща е продиктувано единствено от обстоятелството, че бащата не е полагал труд и респективно е разполагал с неограничено време. Поддържа, че твърденията на ищеца, че работи нощни смени, за да е през деня с детето си противоречи на житейската логика, тъй като не е възможно за един човек, работещ нощни смени, да бъде пълноценен родител през целия следващ ден след приключването на работната му смяна. Твърди, че липсата на предоставяне от страна на бащата на всякаква информация на майката по отношение на обстоятелства, пряко свързани с нейното дете включително къде се намира то и как се чувства, са станали причина за невъзможността на гжа С. да вижда дъщеря си в продължение на месеци. Ответницата по насрещните искове твърди, че поведението на бащата се характеризира с почти ежедневна употреба на алкохол предимно бира и същият не й позволява да осъществява лични контакти с детето си. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените първоначални искове и да отхвърли предявените насрещни искове.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.5) Г. Ц. С. и С. И. Р. са сключили граждански брак на 05.09.2020 г. в гр. Ботевград.

Съгласно копие на удостоверение за раждане (л.26) на 25.11.2020 г. се е родила К. Г.

С., ЕГН: **********, като нейна майка е ищцата по първоначалния иск С. И. С., а неин баща – ответникът Г. Ц. С..

4

В показанията си свидетелката Р. Н., съпруга на бащата на ищцата, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 г. /протокол на лист 313-315/, същата твърди, че страните са в брак от 05.09.2020 г. и се събрали след като ищцата завършила училище, през същата година. Когато ищцата представила ответника на семейството си, той работел като шофьор на малко камионче, но не постоянно, карал и някакви курсове за шофьор. За Англия заминали заедно при сестрата на свидетелката, като и свидетелката, и мъжът й работили в Англия. За Англия страните заминали с цел да съберат средства да оправят къщата на ответника, за да има къде да живеят. По време на престоя си в Англия ищцата забременяла и тогава страните решили да сключат брак. Бракът бил сключен в гр. Ботевград и страните си дошли, за да сключат брак и после обратно се върнали в Ангиля. Детето се родило на 25.11.2020г. в Англия. Те се върнали от Англия, когато детето било на седем, осем месеца си и се настанили да живеят при свидетелката и мъжа й в къщата им в с.Скравена. Живели там три, четири месеца. През това време правили ремонт на къщата на ответника. Според свидетелката при ремонта мъжът й е помагал на ответника Г., а С. също е работила по ремонта. Ответникът Г. си срязал пръста и оставил ищцата С. да го довърши и повечето неща тя ги е правила, както и повечето неща тя ги е купила - материали, секции, дивани, за да се обособи една стая за да имат къде да спят. С помощта на С. и баща й се направила една стая, в която страните да живея. Ищцата С. извикала човек да постави ламинат, но той не довършил работата и тя пак потърсила баща си и сега има ламинат. В къщата има баня, която също била в ремонт. Докато ищцата била в къщата, все още тази баня не била готова.