Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4181 от 20.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5183/2025
Вид
Решение № 4181
Подписан
20.11.2025
В сила
20.11.2025
Състав
ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 80 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 318 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110205183 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря З.Андонова като разгледа докладваното от съдията АХ № 5183 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Б. ЦВ. Б. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-191/ 16. 03. 2025 г., издадена от А. Й. Н. – К.О 07-мо РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Б. Ц. Б., ЕГН- ********** за срок от 24 часа за извършено престъпление от НК.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него се явява адв. П. П. от АК-Хасково, който пледира за отмяна на процесната Заповед по изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на направени от жалбоподателя разноски за процесуално представителство. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му. Наведени са аргументи за липса на фактически основания за издаване на заповедта.

Ответникът – редовно призован, не се явява, не изпраща процесулен представител и не е представено писмено становище.

1

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-191/ 16. 03. 2025 г., издадена от А. Й.

Н. – К.О 07-мо РУ- СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Б. Ц. Б., ЕГН********** в помещение за временно задържане на 07-мо РУ-СДВР.

Като фактическо основание за задържането му е посочено "представяне с чужда самоличност“, като при правното квалифициране на деянието е посочен неясен състав, доколкото е налице задраскване на посочения чл. 318 от НК.

При извършения обиск на лице по реда на чл. 80 от ЗМВР в задържания не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление.

Жалбоподателят бил освободен на 16.03.2025 г. в 13: 56 ч., видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане му е била връчена, за което свидетелства разписката към заповедта. С разписка от същата дата му били върнати иззетите вещи и пари при обиска.

По делото няма данни да е образувано наказателно производство.

Като част от административната преписка са приложени писмени доказателства от 07-мо РУ- СДВР - Протокол за обиск на лице, Разписка, Удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР, Заповед; и др.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства-гласни такива-свидетелските показания на св. Н.Пачкински и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Гласните и писмените доказателства по делото са непротиворечиви, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл.

72 от ЗМВР. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК е спазена писмената форма с посоченото в разпоредбата като съдържание на акта индивидуализиращи данни за издателя на акта и задържаното лице, данни за времето на задържането отразено фактическо и правно основание, редът и срокът за обжалване на акта.

С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.

При служебната проверка за законосъобразност съдът установи, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдът приема като основателни 2 доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, за допуснати процесуални съествени пропуски при издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за издаване на оспорваната Заповед, овластява полицейските органи „да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление“.

Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 310(318) от НК, като следва да се отбележи, че този прочит не може да бъде възприет за правилен, доколкото посочената материално-правна норма е неясна, задраскана е първоначалната правна квалификация на деянието, а от текстовото съдържание на фактическите основания не може да бъде определена ч/з анализ правната квалификация, възприета от издателя на процеснатата Заповед. Според приложимата норма на чл. 74 задържането на лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието минимално задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В случая, в нарушение на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на неясна правна квалификация на престъпление от НК не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретно престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната Заповед не са изложени специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с извършването на престъпно деяние, във връзка с което е обосновано, че се извършва проверката за „представяне с чужда самоличност“ и послужили за фактическото му задържане. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка, издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице.

Следва да се отбележи, че именно фактическите и правни основания определят предмета на доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. В случая не бе установена съпричастност на ж-ля Б. Ц. Б. към осъществено престъпно деяние, включително и към такова от документни престъпления, съобразно което да се изведе обоснованост на задържането му по ЗМВР. Това не може да бъде изведено и от документите по преписката. В случая се установи, че не е образувано наказателно производство спрямо лицето, нито са приложени доказдателства, съобразно които да се приеме, че при издаването на процесната заповед полицейският орган е разполагал с конкретни данни, обосноваващи основателно предположение, че жалбоподателят е извършил престъпно деяние по НК.

Поради изложеното задържането, разпоредено с оспорения акт, не е обосновано със законови основания. Доказателствена тежест за установяване на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е предоставена на ответника и същият не е ангажирал доказателства, които да обосноват сигурно убеждение у съда за съществуването на правнорелевантните факти съобразно изискванията на необходимото главно и пълно доказване. Поради това съдът не прие за настъпили релевантните факти, послужили като основание за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане на Б. Б. не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се явява незаконосъобразна поради това, че 3 е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава задържането.

С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. В случая такива се претендират от процесуалния представител на жалбоподателя-адв. П. В. П. от АК-Хасково, който своевременно поиска присъждането на разноски в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева, като са представени и доказателства за такива. Не е направено възражение от възиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което независимо, че заплатената сума превишава минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по този вид дела, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-191/ 16. 03. 2025 г., издадена от А. Й. Н. – К.О 07-мо РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Б. Ц. Б., ЕГН- ********** за срок от 24 часа за извършено престъпление от НК.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на адв. П. В. П. от АК-Хасково сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4