Решение № 141 от 25.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 77/2022
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 25.01.2023
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330200077 по описа за 2022 година а да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-009079/24.09.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Г.
Ч. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с недоказване на фактическата обстановка и виновността на другото лице, участващо в произшествието.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив не взема становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните причини.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 29.08.2021 г. около 18:15 ч. жалбоподателят Г. Ч. управлявал мотоциклет Кавазаки 3Х 6 с рег. № **** на автомагистрала Тракия А-1 км. 146+100, който се ситуира в Община Марица, като се движил посока София. В същото време след внезапно спиране на движещия се пред него автомобил, водачът на лек автомобил БМВ с рег. № **** - свид. А. С. задействал рязко спирачната система както се движил в лява лента в участъка описан по-горе и спрял като последен, в образувалата се колона от автомобили. Моторът, управляван от жалбоподателя се движил зад него и поради внезапното спиране и недостатъчната дистанция настъпил удар в задната дясна част на лекия автомобил. От удара пострадал жалбоподателят, чийто мотоциклет се завъртял и 1 отскочил в мантинелата.
На подаден сигнал за настъпилото ПТП, на място се отзовали свид. А. С., служител на с-р Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Същият установил, че е настъпило ПТП с пострадали лица и разговарял със свид. А. С., жалбоподателя и водача на автомобила, който се движил зад моториста. На базата на техните обяснения свид. С. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 471, ведно с план-схема към него. Били изготвени и необходимият брой снимки. След което бил съставен АУАН, в който било отразено че жалбоподателя извършил нарушение по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, както и започнало досъдебно производство за нанесена телесна повреда на жалбоподателя при настъпило на 29.08.2021 г. ПТП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя и в него той не отразил, че има възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 пр.
2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. С. – актосъставител и А. С. – очевидец на ПТП, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, протокол за ПТП № 471, ведно с план схема от 29.08.2021 г., 4 броя снимки, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., постановление за отмяна на постановление за отказ за образуване на ДП от 25.02.2022 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. потвърждава авторството на АУАН.
Посочва, че е установил данните за настъпилото произшествие от разговор с участниците. Същият не е възприел лично фактите по произшествието, а е пресъздал на пан схемата заявеното от тримата свидетели. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя, тъй като не се събраха доказателства за опровергаване на фактите изложени от него.
Съдът кредитира с доверие като обективни, логични и последователни показанията на свидетеля участник в ПТП и очевидец –свид. С.. Същият си спомня в детайли случката, не се установи той да дава показания с цел да оневини себе си в нещо, поради което съдът ги кредитира в цялост и особено следва да се обърне внимание на частта относно в коя лента са били автомобилите, а именно в лява лента.
Този детайл макар и несъставомерен и неотразяващ се на отговорността на жалбоподателя следва да се установи, доколкото има противоречие с писменото доказателство пла-схема.
Съдът не кредитира с доверие отразените факти в писменото доказателство – план-схема досежно единствено несъставомерния факт в коя лента се установява да е настъпило ПТП. Същото се опровергава от показанията на прекия свидетел очевидец и е производно доказателство доколкото не отразява преки възприятия на лицето, което го е съставило, поради което съдът дава вяра на прякото доказателство, а именно показанията на свидетеля С., които бяха кредитирани в цялост.
Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е в достатъчна степен описано и са посочени съставомерните обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице видно от т. 1.2. от представената заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.
Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия видно от т. 2.11. от оправомощителнака заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за създаването на опасност за участниците в движението и реализирането на ПТП при предприемане маневра заобикаляне на друго МПС. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
Неоснователно се прие възражението, свързано с не бис ин идем поради висящо досъдебно производство, като съдът се е произнесъл по този въпрос с мотивирано определение, което не вижда основание да ревизира. Воденото досъдебно производство касае същите факти, но не и същото лице като от характера на престъплението може да се касае и за независимо съпричиняване.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. В контекста на казаното не се възприеха аргументите на жалбоподателя за неустановеност на фактическата обстановка.
Безспорно се установява, че Ч. като водач на мотоциклет Кавазаки ЗХ 6 с рег. № **** на 29.08.2021 г. около 18:15 часа в Община Марица на автомагистрала Тракия – А-1 км. 146+100 като е управлявал не е спазвал необходимата дистанция от преднодвижещия се лек автомобил БМВ с рег. № **** и при рязкото спиране не е могъл да спре безопасно или да избегне удара, поради което е и настъпило съприкосновение в предната част на мотора и задната дясна част на автомобила.
Следователно жалбоподателят с поведението си не е съобразил разстоянието до преднодвижещото се МПС на платното за движение, скоростта си на движение и възможността за безопасно спиране при възникнала опасност на пътя. Установи се, че именно неспазването на дистанция от страна на мотоциклетиста е причина за настъпилото ПТП.
Именно в този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели, така и 3 приетия протокол за ПТП, които еднопосочно водят до достигнатия извод.
От субективна страна нарушителят е действал виновно.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 пр. 2ро от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 200 лв. за водач, който причини ПТП поради не спазване на дистанция. Размерът на наложената глоба е фиксиран, и е законосъобразно определен. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, въпреки че към момента на извършване на нарушението все още приложението на този институт е било възможно.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
„маловажен“.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за резултатно нарушение, настъпили материални щети, както и пострадало лице, което се явява жалбоподателя. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото е реализиран рискът от ПТП. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 50 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b821486-a7ad-4d4a-af87-afde8675d5ec