Определение № 41305 от 06.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41305 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110125882 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

06.10.2025 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На шести октомври две хиляди двадесет и пета година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 25882 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Т. В., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „........................“, бл. 917, вх. В, ет. 2, ап. 50, против „......................“ АД, с ЕИК ................, София, ж.к. „....................“, Бизнес парк № 1, бл. 2А, представлявано от В.Б.Т., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 3 683,36 лв., представляваща неплатена сума за доставени ВиК услуги за периода от 24.04.2002 г. до 20.08.2015 г., сумата от 212,68 лв. – лихва за забава за периода от 25.05.2002 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 444,28 лв. – разноски, от които: сумата от 77,92 лв. – платена държавна 1 такса и сумата от 366,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 08.01.2016 г. по гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба ищцата твърди, че от съобщения за налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху вземания на ищцата разбрала за образувано изп.д. № 20248630400947 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, действаща в района на СГС, въз основа на изпълнителен лист на 08.01.2016 г. по гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, по силата на който ищцата била осъдена да заплати на „......................“ АД въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК сумата 3 683,36 лв., представляваща неплатена сума за доставени ВиК услуги за периода от 24.04.2002 г. до 20.08.2015 г., сумата от 212,68 лв. – лихва за забава за периода от 25.05.2002 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 444,28 лв. – разноски, от които: сумата от 77,92 лв. – платена държавна такса и сумата от 366,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От полученото съобщение се установявало, че към 30.01.2025 г. ищцата дължала на ответното дружество сумата от 9 347,75 лв. Твърди, че след издаване на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 1215/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, действаща в района на СГС, както и че последното действие по посоченото дело било издадено постановление за налагане на възбрана от 29.10.2018 г. върху 1/2 част от недвижим имот. Също така твърди, че изпълнителното производство било прекратено на 30.01.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, като през месец октомври 2024 г. било образувано изп.д. № 20248630400947 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, действаща в района на СГС. Позовава се на изтекла погасителна давност на 29.10.2023 г. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „......................“ АД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва наведените от ищцата твърдения за погасяване на вземането по давност по образуваното изпълнително дело. Не спори образуване на изп.д. № 20248630400947 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, действаща в района на СГС, въз основа на изпълнителен лист на 08.01.2016 г. по гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, както перемиране на делото, по което последното изпълнително действие е извършено на 29.10.2018 г., но оспорва изтичане на погасителна давност. Позовава се на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, като се позовава на спиране на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., както и на задължителната съдебна практика. Излага подробни съображения.

Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предявена е искова претенция от А. Т. В. против „......................“ АД за установяване по отношение на ответника, че А. Т. В. не дължи на „......................“ АД сумата от 3 683,36 2 лв., представляваща неплатена сума за доставени ВиК услуги за периода от 24.04.2002 г. до 20.08.2015 г., сумата от 212,68 лв. – лихва за забава за периода от 25.05.2002 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 444,28 лв. – разноски, от които: сумата от 77,92 лв. – платена държавна такса и сумата от 366,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 08.01.2016 г. по гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, доставката на ВиК услуги за процесния период, периодът на доставка и размерът , а всеки от ищцата следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.

С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба на ищцата писмени доказателства, следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищцата за изискване на дела като основателни следва да бъдат уважени.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 25882/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 04.11.2025 г., 11,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявена е искова претенция от А. Т. В. против „......................“ АД за установяване по отношение на ответника, че А. Т. В. не дължи на „......................“ АД сумата от 3 683,36 лв., представляваща неплатена сума за доставени ВиК услуги за периода от 24.04.2002 г. до 20.08.2015 г., сумата от 212,68 лв. – лихва за забава за периода от 25.05.2002 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2015 г. до изплащане на 3 вземането, сумата от 444,28 лв. – разноски, от които: сумата от 77,92 лв. – платена държавна такса и сумата от 366,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 08.01.2016 г. по гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, поради изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „......................“ АД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна, излага подробни съображения.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Издадено Решение № 276 от 24.03.2015 г. по преписка № КЗК-892/2014 г.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, доставката на ВиК услуги за процесния период, периодът на доставка и размерът , а всеки от ищцата следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.

УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който са били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 48812/2015 г. по описа на СРС, 48 състав.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ М.Б. най-късно до съдебно заседание да представи препис от изп.д. № 20248630400947 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, действаща в района на СГС.

УКАЗВА на ЧСИ С.Х., че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.

УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.

УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5