Решение № 748 от 27.11.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Силистра, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М.П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20243420100320 по описа за 2024 година

Ищците В. Т. Х. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН ., двамата чрез процесуалния си представител адв. Д. С. - АК Силистра, със съдебен адрес: гр. С., ул. И. Б.“ № , молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община С. че са собственици по давностно владение на поземлен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-181264/21.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с. С., община С., С. област, местност ДО СЕЛОТО, с площ 3327 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 000307, съседи на ПИ - ПИ с идентификатори ***; ***; ***; ***;

*** и ***.

Твърдят, че владеят имота за себе си, като собственици от 1992 година, както и че владението им никога не е било оспорвано или отнемано, но имота е регистриран като резултативен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ – общинска собственост. Твърдят, че с протокол № 4/20.04.1992 г. Общинска поземлена комисия с. С. предоставила на ищцата за временно ползване в землището на с.

С. земеделска земя с площ 3500 кв.м. С решение № 135 / 16.10.1995 г. на ОСЗГ с. С. имотът е определен за такъв, върху който се възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници.

С решение от протокол № 32/22.12.1992 г., ПК - С. отказва на ищцата правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на заявения за възстановяване останал й в наследство от М. Н. М. имот (нива) с 1 площ 3500 кв.м., находящ се в землището на с. С., местността СОФИЙСКА МАХАЛА. Това решение е атакувано от ищцата и отменено от СсРС с влязло в сила съдебно решение № 456/10.03.1998 г., постановено по гр.д. № 1117 / 1996 г. и било признато правото на възстановяване на собственост върху 3300 кв.м. в местността СОФИЙСКА МАХАЛА.

Двамата ищци считат, че са придобили правото на собственост върху имота в резултат на необезпокояваното им владение в продължение на повече от 30 години, като изтъкват, че не им е известно наличието на друго лице, което евентуално би могло да претендира някакво наследствено право на собственост.

Ответникът Община С. с ЕИК ., гр. С., обл. С., ул. Т. м. № , представлявана от Кмета С. А. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, свързани с обстоятелството, че ищците не могат да се легитимират като собственици на имота въз основа на давностно владение, тъй като не са единствени наследници на М. Н. М. В тази връзка се позовава и представя писмено доказателство - Заявление № РД - 10-31 /13.11.2023г., подадено от ищцата, с което се претендира изпълнение на 456/10.03.1998 г., постановено по гр.д. № 1117 / 1996 г. по описа на СсРС, като имотът бъде възстановен на всички наследници, поради което оспорва да е осъществен фактическия състав на придобито право на собственост въз основа на давностно владение.

Изрично се позовава и на мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти.

ПРЕДЯВЕН е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК.

Като основания за придобиване на собствеността върху имота в патримониума си ищците са посочил придобивна давност.

Ищците твърдят, че владеят имота за себе си като го обработват и ползват плодовете от него от около 30 години, като се позовават на протокол № 4/20.04.1992 г., с който Общинска поземлена комисия с. С. предостави на ищцата В. Х. за временно ползване в землището на с. С. земеделска земя с площ 3500 кв.м. Този поземлен имот ищците обработвали още преди съставянето на протокол № 4 / 20. 04. 1992 г., при това на лично основание, не и в качеството на наследник на ищцата на М. Н. М. като индивидуализират имота като такъв с площ о т 3327 кв.м. - понастоящем с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 1264/21.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с. С., община С., С. област, местност ДО СЕЛОТО.

Същевременно, с решение от протокол № 32/22.12.1992 г. П К С. постановила отказ на ищцата да признае право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на заявен за възстановяване, останал й в наследство от М. Н. М. имот (нива) с площ 3500 кв.м., находящ се в землището на с. С., местността СОФИЙСКА МАХАЛА. Този отказ бил 2 обжалван и съответно - отменен от с влязло в сила решение № 456/10.03.1998 г., постановено по гр.д. № 1117/1996 г. по описа на СсРС, с което на наследниците на М. Н. М. б и л о признато правото на възстановяване на собственост върху 3300 кв.м. в местността СОФИЙСКА МАХАЛА, но липсвало издадено решение на ПК в изпълнение на съдебното решение.

Ищците считат, че съобразно изложеното от тях, те са осъществявали владение в продължение на повече от 30 години по отношение на имот, който е различен от заявения за възстановяване от ищцата в качеството й на наследник.

На това становище са противопоставя ответникът в производството, който твърди, че дори и да са обработвали имота за период от 30 години, то те са го владели в качестовото на наследници / първата ищца/, за което явства предявеното заявление № РД - 10-31 /13.11.2023г., с което ищцата претендира да бъде изпълнено съдебно решение 456/10.03.1998 г., като собствеността бъде възстановена на наследниците на М. Н. М. / К.. Твърди, че със заявление от Общинска Служба земеделие С. с вх. № РД- 12.02-1048 / 21.11.2023г. до Председателя на Общински Съвет С. и до Кмета на Общината, органа е посочил именно процесния имот, с който да се изпълни постановеното съдебно решение.

За установяване на спорните обстоятелства, по делото е назначена СТЕ и са разпитани трима свидетели.

Заключението по назначената експертиза установява идентичност между имота, предоставен за временно ползване - имот с пл. № 307 по план от 1951 г. и и имота, предмет на настоящото производство ПИ ***, както и идентичност между имота, претендиран от ищците и имота, определен за възстановяване от ПК - с. С. по заявление от 21.11.2023 г. до Кмета на Община С. и до Председателя на Общински съвет - С..

Действително, от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че ищците стопанисват процесния имот за продължителен период от време – повече от 30 години, но същевременно отчитат обстоятелството, че владението им се основава на качеството на наследник на ищцата В. Т. Х..

Същото основание е посочила и самата ищца при подаване на заявление до Общинска Служба земеделие С.,при това, преди предявяване на исковата молба в настоящото производство, т.е. преди да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност.

В този случай наследникът, който е обработвал имота и да упражнява фактическата власт над него следваше да докаже, че е променил намерението си да държи идеалните части на останалите съсобственици и е започнал да владее имота изцяло. Това не се доказва от ищците по делото. Фактът на ползване на имота от един от съсобствениците или извършване на ремонти и подобрения в него не е достатъчен, за да се приеме, че той е установил владение за себе си, предвид нормите на чл.30,ал.2 и чл.31,ал.1 от ЗС. /В този смисъл е ТР№1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС и Р№302/2011г. по гр.д.№ 3

1168/2010г. на ГК на ВКС/.

Съгласно ТР№ 4/2012г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012г на ОСГК, изтичането на предвидения в чл.79, ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок не води автоматично до придобиване на правото на собственост, дори лицето да е владяло имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. За това е необходимо изрично волеизявление на лицето, упражняващо фактическата власт. Такова изявление ищците са направили едва с предявяването на исковата молба, но промяната в намерението за периода от 13.11.2023г. / датата на подаване на заявление № РД - 10-31/ до 29. 02. 2024 год. / датата на предявяване на исковата молба/ е недостатъчно да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана и я отхвърля.

Предвид изхода от процеса и на основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се уважи искането на ответника за присъждане н а направените по делото разноски, които в производството пред тази инстанция са в размер на 1 122.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от В. Т. Х. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН ., срещу Община С. с ЕИК ., гр. С., обл. С., ул. Т. м. № , представлявана от Кмета С. А. , да се признае за установено, че двамата са собственици по давност на поземлен имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1264/21.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с. С., община С., С. област, местност ДО СЕЛОТО, с площ 3327 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 000307, съседи на ПИ - ПИ с идентификатори ***; ***;

***; ***; *** и ***.

ОСЪЖДА В. Т. Х. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН 500502558 да заплатят солидарно на Община С. с ЕИК ., гр. С., обл. С., ул. Т. м. № , представлявана от Кмета С. А., сумата от 1 122.00 / хиляда сто двадесет и два / лева - разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

4

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5