Определение № 592 от 24.11.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Монтана, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20231600500414 по описа за 2023 година

С определение № 1240/04.10.23 г. РС-Лом е прекратил производството по ч.гр.дело № 1082/22 г. по описа на съда и е изпратил същото по подсъдност на МРС.

Така постановеното определени е обжалвано от К. М. И В. М. чрез процесуалния представител адв.Т. с оплакване за неправилност.Жалбоподателите поддържат,че наследодателката на страните А.Х. е починала във *, поради което и делото с правно основание чл.51 ЗН следва да се разглежда именно от РС Лом.Предвид така изложените съображения молят да се отмени атакуваното определение.

Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА,но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да прекрати производството и да изпрати същото по подсъдност ,ЛРС е приел,че с оглед разпоредбата на чл.51 ЗН във вр. с чл.1 ЗН настоящото производство е подсъдно на МРС с оглед обстоятелството,че последният постоянен адрес на наследодателката е гр.*.

Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на ЛРС.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Легална дефиниция на понятието „местожителство” съществува в разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние (отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.) и чл.7 (отм.ДВ бр.67/1999 г.,в сила от 01.01.2000 г.) от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Цитираните разпоредби понастоящем са отменени и понятието местожителство към днешна дата, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обнародван в ДВ,бр.67/27.07.1999 г.

С посочения закон е предвидена регистрация на два вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на 1 населението (чл.93 ал.1 от ЗГР) и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее (чл.94 ал.1 от ЗГР).

От сравнението на правните дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове изводът, че отпадналият легален термин „местожителство” е бил своеобразен сборен термин между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението (характерно сега за понятието „постоянен адрес”), а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено (характерно сега за „настоящ адрес”).

Понятието „местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент, което поражда определени практически трудности и спорове (препирни) за подсъдност. Константната съдебна практика вече е приела, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател (така определение от 28.03.2008 г. по гр.д.№163/2008 г. на ОС-Велико Търново; решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС- Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.№140/2016 г. на ОС – Добрич; решение №99 от 30.05.2017 г. по в.гр.д.№202/2017 г. на АС-Пловдив и др.) ,такова е и становището на настоящия съдебен състав.Този извод се налага и от разпоредбата на чл.93 ал.6 от ЗГР ,в която е посочено,че именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

В настоящата хипотеза е безспорно установено,че лицето е с постоянен адрес в гр.*и настоящ гр.*.С оглед горното съдът намира,че настоящото производство с правно основание чл.51 ЗН следва да се разгледа именно от РС Монтана.А след като това е така, то и атакуваното определение е правилно,поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед горното доводите на жалбоподателите,че мястото на смъртта на наследодателката определя подсъдността на това искане ,са напълно неоснователни.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1240/04.10.23 г. на РС-Лом ,постановено по ч.гр.дело № 1082/22 г. по описа на съда ,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на МРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2